Неотдавна бяха навършени 80 години от създаването на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Хората, завършили УАСГ, са ценни кадри за българския бизнес, а дипломите им се признават навсякъде по света. С въпроси на какво се дължат добрите резултати на УАСГ, какво още трябва да бъде направено и каква ще бъде бъдещата роля на геодезията се обърнахме към проф. Славейко Господинов, зам.-ректор по „Учебни дейности, качество и акредитация“ на УАСГ.

- Професор Господинов, наскоро беше честван 80-годишен юбилей на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Много или малко са тези 80 години?
- В исторически аспект, 80 години не са кой знае какъв период. В случая обаче не това е значимото. Значимото е кога започва това летоброене - започва в една от най-страшните години на Втората световна война. Поклон към онези български държавни мъже, които са имали прозрението, смелостта и решимостта да поставят крайъгълния камък на българското висше техническо образование. Тези 80 години са години на утвърждаване и възход. Това са години, през които методично и същевременно категорично, нашето висше образование в сферата на архитектурата, строителството и геодезията, имам предвид образованието в УАСГ, чрез своите най-изявени представители завоюва безспорен авторитет не само у нас. Неслучайно днес наши почетни доктори са световно известни имена, които приемат присвоеното им звание като висока чест.

- Как се вписва УАСГ сред висшите училища у нас и в чужбина? 
- В сферата на професионалното направление „Архитектура, строителство и геодезия“, Университетът по архитектура, строителство и геодезия“ няма аналог и конкурент на територията на страната. В продължение на много години УАСГ оглавява съвсем закономерно класацията, според действащата у нас рейтингова система. В международен план УАСГ има дългогодишно сътрудничество и взаимно признание с едни от най-престижните сродни университети в Европа. Дипломите на завършилите УАСГ (независимо кога) са официално признати във всички европейски държави. Разбира се, завоеванията трябва ежедневно да се защитават и разширяват чрез разнообразяване на формите на обучение, реално и забележимо присъствие на значими международни форуми, обновяване и обогатяване на материалната база, целенасочена и далновидна кадрова политика.

- Какво е нивото на образователния процес в УАСГ? Намират ли място в него новите форми на обучение?
- Нивото на образование в едно висше училище е функция от множество параметри: входно ниво на обучаващите се, материална база, методи на обучение, традиции, критериална система, ниво и професионален морал на обучаващите... От изброените параметри, списъкът на които може да бъде значително разширен, единствено традициите и комуникиращите с тях постижения в миналото са безапелационни. Що се отнася до останалите изброени, а и някои умишлено спестени, на този етап, параметри, отново ще кажа: те са генетично обусловени от една многогодишна недалновидна държавна политика на финансиране на висшето образование у нас. Политика, превърнала управленските структури на българските висши училища в „ловци на глави“. Участници в една осъзната, но несподелена надпревара за повече носители на държавна субсидия и семестриални такси, гарантиращи „високите“ заплати на преподавателския състав. Независимо от всичко това, новите форми на обучение присъстват традиционно и категорично в процеса на обучение. Ще си позволя тук да направя едно уточнение - спецификата на специалностите и голяма част от изучаваните дисциплини в УАСГ предполагат директен контакт на обучаваните с материалната база. Ефективното използване на съвременната апаратура и софтуер до ниво „функционална грамотност“ е невъзможно да стане дистанционно.

- Съществува ли необходимата комуникация между УАСГ и държавните и общински структури?
- Стремим се да си взаимодействаме с всички потенциални потребители на подготвяните в университета инженери, архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти. Имаме подписани меморандуми за сътрудничество с няколко министерства, с Националното обединение на общините, с Асоциацията на българските градове и региони. На този фон, наши специалисти са привличани често, в качеството им на експерти, за подпомагане решаването на специфични задачи от общински и национален мащаб. Безценна за нас е и обратната връзка, която получаваме от тези структури, касаеща практическата реализация на завършилите висшето си образование при нас.

- Проявява ли бизнесът интерес към кадрите, обучени и обучаващи се в УАСГ?
- Категорично. Представители на проспериращи компании са членове на нашия Съвет на настоятелите. Така успяваме да поддържаме тесни и ефективни контакти с най-значимите работодателски организации у нас. Сътрудничеството ни придобива реални измерения посредством периодично организираните презентации пред студентите, на фирми-потребители на наши кадри, връчване на годишни стипендии на изявени студенти, организиране на студентски стажове във фирми, проявили желание и готовност за това, спонсориране на отделни инициативи, ориентирани към оптимизиране на учебния процес, съвместно разработване на иновационни решения за подобряване на отделни елементи от процеса на строителството, във всичките му разновидности... Считам обаче, че подобно сътрудничество е една отворена система, която трябва непрекъснато да бъде разширявана, усъвършенствана и подчинена на взаимния интерес.

- В качеството Ви на геодезист, какво е било и какво е днес мястото на геодезията в съзнанието и в живота на обществото?
- Геодезията винаги е присъствала и присъства, трайно и значимо, в живота на хората. Ще се аргументирам с прост пример - един строителен процес. Геодезическите дейности предхождат етапа на проектиране, основен елемент са от етапа на изграждане на обектите, прилагат се и при един последващ мониторинг на поведението на изградените конструкции. И това е една малка част от реалния обем геодезически дейности, осмислящи в една или друга степен, битието на хората. Що се отнася до съзнанието, ако се позовем на максимата, че „битието определя съзнанието“, би трябвало да очакваме геодезията да е намерила своето полагаемо се място в съзнанието на онези, които изпълват със съдържание понятието „общество“.

- Какво е нивото на българското геодезическо образование?
- На фона на натрупаните у мен през годините впечатления от сродни университети в чужбина, бих казал, че обучението по геодезия в УАСГ, в целия му спектър от компоненти-учебни планове и програми, материална база, преподавателски състав - е на едно добро ниво. Успяваме да следим развитието на геодезическите технологии и да адаптираме преподавателската си работа в съответствие с най-новите технологични концепции и научни постижения. Разбира се, обучението е един консервативен процес. В този процес има два основни участника: обучаеми (доброволно избрали пътя за своето професионално развитие) и обучаващи (даденост за обучаемите, с която те не са запознати преди избора си). Едно такова позициониране налага изискването за изключителен професионален, педагогически и човешки морал от страна на обучаващите. Показността, самооценката, осъзнатата и толерирана посредственост са най-силните разрушителни стихии за благородната система „образование“.

- Какво е нивото на българската геодезия, на фона на постиженията в световен мащаб?
- Българската геодезия заема достойно място в международен план. За съжаление, тази констатация е плод основно на всеотдайния труд и професионализма на нашите предшественици. В момента, като резултат на прилагането на тесногръда политика от страна на законово легитимираните държавни структури, липсата на ясна средносрочна и дългосрочна стратегия, изоставаме с десетки години. Независимо от Закона за геодезията и картографията, който императивно вменява задълженията на държавата, чрез нейните специализирани структури, да гарантира реализацията и развитието на геодезическите дейности на територията на страната. Човек остава с впечатлението, че липсва капацитет, професионална оптика (или професионална недостатъчност), необходими да бъдат осъзнати и реализирани навреме новите тенденции, стандарти и приоритети в сферата на геодезията. Българските геодезисти са теоретично и технологично подготвени за подобни предизвикателства и ги очакват. И нещо много важно: десетилетия наред българската геодезия е засенчвана, идентифицирана и по този начин - неглижирана от дейностите по кадастъра...

- През последните години, в съзнанието на средностатистическия българин, сякаш наистина геодезията се идентифицира, преди всичко, с кадастъра. Може ли да се счита, че има основания за подобно припокриване или това е плод на непълна информираност на обществото?
- Съзнанието на хората, в краткосрочен и дългосрочен план, се формира от политиката на държавно и институционално ниво. У нас тази политика много често е обусловена от старанието на плеяда случайници, наричани и наричащи се „властимащи“, да се впишат в множеството от компоненти на т. нар. „европейска ценностна система“. Без да оспорвам комплексните качества на тази система, бих желал да напомня и да подчертая, че кадастър и кадастрална информационна система в България е имало и преди Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Нещо повече - по мое скромно мнение, кадастралните планове от миналото (преди ЗКИР) са носители на значително по-богата информация, в сравнение със сегашните кадастрални карти. Информацията за границите на собствеността, с присъщата им семантична информация, можеха да бъдат просто отделен „слой“ от една многослойна географска информационна система. Що се отнася до това дали геодезията, в целия спектър на нейното съвременно приложение, може да се идентифицира с кадастъра, отговорът се налага от самосебе си - не. Опитите за подобна съпоставка, са най-малкото нелепи. При създаването на една кадастрална карта се прилагат малка част от съвременните геодезически технологии. Съществен елемент от Вашия въпрос обаче е информираността на обществото. Считам, че немалка част от гражданите у нас, съзнателно или не, не са адекватно информирани по отношение на възможностите, които им се предоставят, за боравене с геодезическа и кадастрална информация и продукция. Считам, също така, че българските медии и по-специално реално ангажираните с проблемите на хората, биха могли, подбирайки подходящите форми, да съдействат перманентно и ефективно за подобна информираност.

- Има ли геодезията гарантирано бъдеще?
- Определяйки днешното съдържание и обхват на геодезията, може да се каже, че освен „тривиалните“ наземни методи, базирани (в съвременните си версии) на постиженията на електрониката и микропроцесорната техника, геодезията решава успешно редица специфични проблеми, като: изследване на Луната, управление на изкуствени спътници на Земята, изследване на „малки“ космически обекти (астероиди), мониторинг и анализ на геодинамични процеси (включително дрейфа на континенталните плочи), регистриране на вариации в гравитационното поле на Земята. Използват се и сигнали от извън галактични източници (квазери). Този списък може да бъде значително разширен и наситен със съвременно звучене. Както се вижда, област­та на приложение на геодезията е значителна и в никакъв случай не се ограничава само върху земната повърхност. Обектът на изследване, с прилагане на методите на съвременната геодезия, е реалното пространство, с неговите многообразни конкретни реализации. Геодезията се е превърнала в наука, която регистрира и формира заобикалящия ни свят, вписвайки се успешно в общата научна система. Казано с други думи, днешната геодезия е наука за пространството. А докато пространството, в неговите многостранни форми и измерения, съществува, геодезията ще съществува и ще се развива.

Нашият гост
Проф. Славейко Господинов е преподавател в катедра “Висша геодезия” при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Завършва висшето си образование в УАСГ, специалност “Геодезия, фотограметрия и картография”. През 1990 г. защитава дисертация и става “доктор”. През 1996 г. е избран за “доцент”, а от 2011 г. е “професор”. От 2016 г. е зам.-ректор по “Учебни дейности, качество и акредитация” на УАСГ. Автор е на над 150 научни публикации. През 2016 г. е избран за почетен член на Руската академия по космонавтика “К. Е. Циолковски” и за редовен член на Международната научна академия “ЕВРАЗИЯ”. През 2017 г. е удостоен със званието “Почетен доктор” (“Doctor Honoris Causa”) на Московския държавен университет по геодезия и картография. Носител е на медал “Орденът на Прометей”, присъден му за значими постижения в сферата на висшето образование.