С проф. Тодор Галунов разговаряме за напрежението в навечерието на парламентарните избори, за предимствата и слабостите на различните варианти на гласуване по време на пандемия. Какви са неговите прогнози за бъдещия парламент и има ли вероятност за втори вот за Народно събрание в рамките на тази година.

- Проф. Галунов, изборът на дата за предстоящите парламентарни избори предизвика сериозен скандал. Как ще коментирате това?
- Датата, която бе обявена за провеждане на изборите, може би за първи път предизвиква такива политически вълнения в българското общество. Реално обаче в нея няма никаква политическа драма.

- Защо се породи този проблем?
- Има един доста сериозен парадокс. Свидетели сме, че енергията на протестите се позагуби. Ако се съсредоточим върху последните прогнози за изборните резултати, в общи линии схемата върви по плоскостта ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС, „Демократична България“. Не забелязваме обаче факторите на протеста да са в челните редици на прогнозите и дори може да се каже, че от протестите спечелиха лица и партии, които не са участвали или поне не са били много активни в протестите. Чудим се и дали главните участници в тях ще могат да прескочат изборната бариера, което означава практически, че през изминалите месеци по някаква причина статуквото е преминало през определена криза, но е успяло да се стабилизира. И от тук може да се направи извода, че управляващите начело с ГЕРБ настояват изборите да бъдат веднага на 28 март. Това поставя под съмнение техния досегашен резултат в парламента, в който имат 95 депутатски мандата, които спечелиха на изборите преди 4 години, а сега явно няма да се повтори този резултат. БСП пък даваше сигнали, че предпочита отлагане на изборите за по-късна дата и това говори, че не е готова за избори. Основният въпрос обаче е какво правиха тези партии до сега? И едно евентуално удължаване, щеше ли да промени ситуацията на политическата сцена? Другият куриоз е, че „Демократична България“ например, с която бяха свързани протестите от лятото, до есента успя да смъкне процентите на подкрепа на избирателите и от един от потенциалните лидери на протестите тръгна надолу.

- Как ще се гласува по време на пандемия?
- Каквато и организация да се направи за изборите в момента, те ще бъдат критикувани от някоя гледна точка и от някои от партиите. Видя се, че има няколко проблема, които не просто не са решени, а явно не могат да се решат задоволително. На първо място, за гласуването на карантинираните лица. Ще има много сериозна критика. Ако се използват подвижни урни, ще бъде поставен въпросът как тези мобилни екипи, в които трябва да има представител на СИК и на всички политически партии, ще обикалят по домовете? Това ще е доста странна процесия, при която една изборна кутия ще се движи с 6-7 човека, а лицето, което е под карантина, как ще контактува с останалите лица и как ще се запази тайната на вота? Къде ще е тъмната стаичка? Електронното гласуване е по-модерния вариант, но той няколко пъти беше отхвърлен, въпреки че има много предимства. Гласува се от домашния компютър и всичко приключва. Но пък изниква недоверието към електронния вот. Освен това има недоверие към този вид гласуване, защото се смята, че той лесно може да бъде технологично манипулиран и подменен. Друг обсъждан вариант е твърде архаично звучащото гласуване по пощата. Гласуването по пощата в този вариант, който е познат на по-старото поколение като пощенска услуга, звучи твърде непонятно за младите. Изпращането на документи на хартия в плик е нещо много непознато за поколението, което е израсло през последните 20-25 години и работи с електронни устройства. А карантинираните граждани как ще изпращат вота си? Най-малкото те трябва да дадат плика на някой друг, който да го пусне в пощата и отново се сблъскваме с тайната на вота, а и въпросите тук са повече от отговорите и няма яснота за процедурата. Другият вечен въпрос е гласуването на българите в чужбина. Не можем да говорим за хомогенна общност на българите зад граница. Общото между избирателите в различните държави е, че са българи в чужбина, но те не са единна общност, а са с разнопосочни политически интереси, разбирания, нямат реална връзка помежду си.

- Как бихте коментирали поведението на партиите в момента? Времето накъсява, а има толкова нерешени казуси около предстоящия вот...
- Притеснителното е, че няма време почти за нищо. Освен консултациите при президента, никоя от тях нищо не прави... Всички политически формации отлично знаеха, че дали на 28 март или на 4 април, избори ще има. Всички се оказаха обаче неподготвени, правят се на изненадани, че ще има избори. И ако това донякъде е фоправдано за първата политическа партия, която ще се яви на избори с това, което е направено през мандата, независимо добро или лошо, то тези, които не са били в управлението, не е ясно какво ще извадят като аргументи пред избирателите.

- Много политици напоследък казват, че изборните резултати ще зависят от кампанията. Каква кампания предстои във време на пандемия?
- Дали искаме или не искаме, задължително кампанията ще е електронна с използване на социалните мрежи и модерния тип комуникации. Това ще е сериозно предизвикателство пред партийните щабове. Някои от по-старите партии имат модел на агитация „от врата на врата“. Този прийом обаче няма да може да бъде приложен. Ако направим бърз анализ за последните 6 месеца, ще видим, че много малка промяна има в нагласите, а се очакваше да са коренно различни към момента. За да се промени установения политически модел, трябва да се случи някакво голямо събитие, което да размести пластовете. Към този момент единственото разместване, което може да се получи, е партията на Слави Трифонов да бъде трета, а ДПС- четвърта.

- А какви са шансовете на по-малките партии да прескочат 4-процентната бариера като Мая Манолова и Отровното трио, ВМРО, Демократична България, Цветан Цветанов...?
- Евентуално „Демократична България“ ще попадне в бъдещия парламент, но не с много. Остава открит въпросът за „Изправи се БГ“ или по-скоро за многополюсната коалиция на Мая Манолова и Отровното трио. Проблемът там е именно тази пъстрота от съчетание на лидери от миналото и кандидати за лидери в бъдещето. Тази разнопосочност намалява шансовете на формата за по-сериозно представителство, но към момента по-скоро влиза в парламента с около 4-4,5%. Трудно ще бъде обаче решаващ фактор, освен ако се окаже, че от малка партия зависи бъдещето на следващото правителство. В тази връзка интересна е ситуацията около Обединените патриоти, защото те вече не са обединени. Поне едната партия от този формат със сигурност няма да е в новия парламент. Остават ВМРО и НФСБ, но и за тях не съм сигурен доколко всичко е наред в конструкцията. Не могат да се направят все още ясни прогнози за тези две партии, защото 4-процентната бариера не се прескача лесно, понеже към национално-патриотичната идея посягат няколко формации. Патриотите, за да успеят да влязат в Народното събрание, трябва да са коалиция от поне три субекта.

Но когато говорим за такива малки проценти, може да се получи грешка в прогнозата, защото такава е ситуацията към днешния ден, но след два месеца може да е съвсем друга. Много от по-малките партии се подведоха от твърденията, че бъдещият парламент ще е много пъстър. И в тази пъстрота те виждат и себе си. Реално обаче имаме един пейзаж, при който традиционно под 4% има една изключително разнообразна партийност от всякакви партии, течения, движения... Ако бяха по-зрели, те биха намерили вариант да се коалират и да не са вечно под минимума гласове за влизане в управлението. Има и друга тенденция. Част от партиите не рискуват да правят предизборни коалиции и да си разкриват намеренията. Казват „след изборите“. Това обаче им развързва ръцете да променят своите позиции и да не изпълняват програмите си. Сега се отричат различни коалиции, но след вота тихомълком могат да станат сглобки в името на „националната отговорност“, разбирана като оставане на власт.

- Каква изборна активност прогнозирате?
- Имаме много сериозен проблем и по отношение на изборната активност у нас. Пандемичната ситуация ще провокира една много ниска избирателна активност. Ако успеем да съберем до 40% активност, ще е голям успех. Изследвам изборните практики в страната през последните 142 години. Недоверието в изборните резултати е факт.

- Много хора негодуват, че с листите им се натрапват лица, за които да гласуват, а те не ги одобряват, не ги харесват. Не трябва ли да се промени тази порочна практика?
- Има нещо, което всички партии от последните над 30 години пропускат. Изборните права на гражданите имат два аспекта-активното изборно право, т. е. да се гласува, и пасивно изборно право- да бъдат издигани като кандидати и да участват активно в обсъждането на кандидатурите за съответните листи. Във втората фаза обаче реално гражданите ги няма. Партиите се срещат с избирателите в момента, в който са готови с листите, а до тогава цари пълен мрак и редовно политиците заявяват: „Когато сме готови с листите, ще ги обявим“. После избирателите виждат листите и казват: „Пейзажът е пак същия, има няколко нови варианта, но те са като старите и не вдъхват доверие“. И ако за старите партии това е оправдано, аз лично се учудвам, че така процедират и новите формации. Ако искат да покажат, че са нещо различно от статуквото, трябва да представят изцяло нов модел на публичност при определяне на техните кандидати за парламента. Не съм съгласен с оправданието, че ако бъдат огласени по-рано тези лица, ще бъдат подложени на нападки и удари.

- Изследвате изборните процеси у нас от над век. Какви куриозни практики са прилагани за печелене на вот?
- Предимно нарушаване тайната на вота. Българският политик винаги се е опитвал да разбере кой как ще гласува. Използвани са дори абсурдни прийоми за това. Имало е случаи на скрит кмет в тъмната стаичка, който подава бюлетина на избирателите си. Прибягвало се е до пробиване на тавани и подове на помещенията за гласуване с цел наблюдаване на процеса. Не са били рядкост предварително попълване на бюлетини, подмяна на цели урни.

- Вие сте експерт политолог, какво бихте препоръчали на новия български парламент?
- Когато се конституира бъдещият парламент, първата задача би трябвало е да се внесат промени в Изборния кодекс за следващите избори. Да изготвят правилата и да заковат изборните норми. А не да започнат пазарлъците, които сега ще са от екстра балканска класа за новия кабинет. А темата за изборите да бъде пренебрегната като тема, която не е интересна и не е на дневен ред. Напротив! 

- Как ще изглежда бъдещият кабинет и възможно ли е да има втори парламентарни избори в рамките на годината?
- Струва ми се, че партиите, елитите, а и гражданите ще си кажат, че е по-добре новият парламент да заработи и да няма парламентарни избори поне веднага. Струва ми се, че много бързо пратихме неродения парламент в историята и го сменихме с още по-нов. Логично е партиите, които вече веднъж са минали през тази кампания, да направят опит да създадат правителство. Вариантите са три основни. Първият е голяма дясно-центристка коалиция- ГЕРБ да покани партии от типа на „Демократична България“ и „Има такъв народ“ за съставяне на кабинет, като не изключвам и варианта да бъде поканено и ДПС. Вторият вариант е БСП да тръгне да кани същите субекти. Всичко се върти около съотношение 121-122-ма депутати. И двата варианта показват, че можем да имаме кабинет от три формации, като участието на партията на Слави Трифонов ще е ключова за формирането на мнозинство и кабинет, в който се изключва абсурдната коалиция ГЕРБ-БСП. Третият вариант да се направи пореден опит да се етикетира някакво правителство на националното спасение, експертно или програмно, но мисля, че това няма да е добър вариант, защото в такъв случай не би било ясно коя партия поема отговорност. Не изключвам и възможността, ако партиите не се разберат, да направят опит за такава неясна конфигурация. Имаме такива примери като експертния кабинет на проф. Любен Беров и програмния кабинет на Димитър Попов, в известен смисъл и кабинетът на Пламен Орешарски.
В момента обаче прави впечатление, че по-скоро се води президентска кампания, отколкото такава за парламентарни избори. В тази връзка е интересно дали през ноември ще има истинска битка за поста на държавен глава. За мен интересната битка е Борисов-Радев.

- Предвиждате ли драма в тази надпревара и това двубой или дуел ще е?
- При тази битка драма винаги ще има! Няма начин някой от двамата да загуби и да не е драма. Но е възможно да има и съвършено други кандидати, въпреки че е логично тези взаимни обвинения и противопоставяне между Борисов и Радев- двамата най-рейтингови политици в България, да получат развръзка в един истински политически двубой. Борисов има повече основание да се откаже, тъй като има зад себе си партия и яснота за своята политическа кариера дори и да не е премиер. Докато ако Румен Радев ако не е президент, политическата му перспектива не е много ясна. Още преди 6 месеца заявих, че за него е лош вариант, когато е действащ президент, да прави политически проект. Такъв може да гради, след като слезе от поста на държавен глава, но пък тогава неговият рейтинг и ресурс ще е доста по-малък.

Нашият гост
Професор Тодор Галунов е доктор на политическите науки и политически анализатор. Преподавател е в катедрите “Политология” и “Национална сигурност” на Великотърновския университет. Автор е на книги, интервюта, на много статии в научната периодика.