Антибългарските провокации в съседна Македония зачестиха, след като България даде зелена улица за членството на съседите в ЕС. Последният случай е с пребития в Охрид Християн Пендиков. Замръзнаха ли българо-македонските отношения след привикването на посланика ни там в София? Защо власите в Скопие се дразнят от имената на български клубове в РС Македония? С тези въпроси се обърнахме към проф. Трендафил Митев.

- Вашият коментар по т. нар. случай Християн Пендиков, пребитият в Охрид секретар на дружеството „Цар Борис III“? Правилни ли бяха действията на българската държава, професор Митев?
- Този инцидент е само кратък епизод от стратегическата цел на македонистите: с терор да направят невъзможно съществуването и изявите на трайно оформена българска национална общност в РС Македония. Защото самият факт, че българите са оцелели на тази територия - независимо от нечовешкия режим, при които са живели поне пет поколения около Вардара, е разобличение за моралното падение на онези, които възприеха идеологията, натрапена им от Коминтерна и ЮКП след 1944 г. Така че реакцията на България беше и навременна, и адекватна, тъй като тази цивилизационна чистка, която македонистите се опитват да реализират, на практика е борба да се изтрият и последните етнически следи от българската държавнотворна традиция в Македония.

- Голямо възмущение предизвика казаното от депутата от ПП Даниел Лорер, че господинът не е български гражданин? В чия мелница налива той вода?
- Да, чух тази глупост и се чудя на ума на този „отговорен български политик“! Първо, не съм сигурен, дали Християн Пендиков не е български гражданин. До колкото ми е известно, той е полагал усилия да докаже своя български произход с официални документи, за да получи паспорт и гражданство. Не зная с положителност дали този процес е приключил. А ако е приключил, думите на Лорер просто са глупост. Но дори и процедурата да не е завършила още, самият факт, че един млад човек, с всички рискове за себе си, защитава своя български национален произход в РС Македония е достойно дело, което заслужава подкрепа от наша страна. Да не забравяме, че след като е отишъл в охридската болница, той е бил посъветван да се прибера у дома и някога ще му се обадят да го лекуват. Въпреки, че този българин е пребит жестоко и не е било ясно какво ще стане с него без навременното и адекватно лечение. Така че думите на Лорер просто са израз на някакъв политически инфантилизъм, който е вън от сериозното политическо мислене и най-малкото е предоставяне на някакъв коз в ръцете на македонизма. Макар и неоснователен!

- Коментирайте, моля ви, казаното от президента Стево Пендаровски, че България е политизирала случая с Християн Пендиков?
- Това е удобна позиция, която трябва по някакъв начин да намали неблагоприятния външнополитически ефект от пълното бездействие на институциите в РС Македония. Защото българите там са подложени на гонения, обиди и словесни поругавания, каквито не са били използвани по български адрес никога и никъде на друго място по света. И понеже тази практика на македонистите е истински цивилизационен абсурд за края на първата четвърт от ХХI век, то тя трябва някак си да се замъгли и омаловажи. Впрочем, този македонски президент за мен е възможно най-слабият политик, който е заемал длъжността държавен глава в Скопие. Като политик той стой доста по-ниско в сравнение примерно с своите предшественици начело на властта като Любчо Георгиевски, Доста Димовска, Борис Трайковски и др.

- Защо толкова се дразнят македонците от имената на българските клубове Иван Михайлов в Битоля и цар Борис III в Охрид? Дали ще бъде същото отношението им ако се сменят тези имена?
- Дразнят се не случайно. Да вземем примера с Иван Михайлов. Той е единственият лидер на ВМРО, който има историческия шанс да води непримирима борба и срещу сръбската асимилаторска политика в Македония между двете световни войни и първият, който отрече доктрината на македонизма след 1944 г.. Никой не е нанесъл по-тежки идейни удари върху идеологията на тази фалшива, антибългарска политика от Иван Михайлов. Това той направи в поредица от фундаментални научни трудове и особено в знаменитите си „Спомени“, чиито обем надхвърля 1200 страници. А този човек е роден в територията на Македония - как да му се прости всичко това? Що се отнася до Цар Борис III, очевидно българите в Охрид още помнят онова, което този български владетел заявява в едно от словата си в Македония, след като българската държава поема администрирането на областта, през април 1941 г. :„Така не е добре, а иначе е много зле“!? Тоест, не е добре, че българката власт в областта се възстановява по време на война, но ако управляващите в София не бяха поели риска това да стане, геноцидът с българите там щеше да продължи. Сред охридчани сигурно още се помни също така, че през първата половина на 40-те години България инвестира в Македония над 30 милиарда лева за развитието на икономиката, училищното и църковното дело, за откриването на Скопския университет и пр. Разбира се, ако хората там решат - могат и да коригират имената на своите клубове, за да се отнеме поне формалния повод като мотив за антибългарските гонения. Но аз не съм убеден, че и тогава преследванията ще спрат.

- Скопие забрани влизането на български евродепутат в Македония, не трябва ли България да отговори реципрочно?
- Това изявление беше направено от най-високо равнище - премиер и президент на РС Македония. То беше израз на паниката, в която се оказаха първоначално дори тези институции след скандалния случай в Охрид, нанесъл ущърб върху имиджа, който македонистите се стараят да създадат в Европа за положението вътре в Македония. Парадоксът в случая беше, че един кандидат член на ЕС не допуска в границите на държавата си депутати, които докладват в Европарламента въпросите свързани със РС Македония!? Вчера излезе информация, че след срещата в Скопие с българския министър на вътрешните работи, македонците са коригирали тази своя паникпозиция. Що се отнася до рецепрочния отговор, мисля, че на този етап това не е необходимо. Просто защото никой в България не се страхува от нищо, което един македонист може да каже или извърши в нашата страна. А и да им дадем пример как трябва да се реагира по въпроси от двустранен интерес.

- Българо-македонските отношения май достигнаха точката на замръзване - посланикът ни в Скопие е в София и ще стои, докато македонците не открият и накажат извършителите на побоя, спират се двустранни проекти. Какво може да очакваме още?

- Прибирането на нашия официален дипломатически представител в Скопие беше логична и необходима стъпка. Все пак държавната власт в София трябваше да си изясни подробности на ситуацията, която се наблюдава в РС Македония от есента на миналата година. Да, виновниците трябва да се накажат, защото те извършиха покушение над един активен български общественик, чиято дейност е легална и регистрирана официално съгласно законите на самата РС Македония. Навременната и законосъобразна санкция над извършителите трябва да повлияе върху обстановката, свързана със спокойствието на българите в тази балканска държава. Спирането на проектите също е основателно, защото македонизмът трябва да разбере, че войната срещу българите в Северна Македония е най-голямата заплаха за тяхното евентуално членство в ЕС.

- На 4 февруари се навършват 151 години от рождението на Гоце Делчев. В тази нажежена обстановка трябва ли България да праща свои представители на честването в Скопие? Възможни ли са все още съвместни чествания на исторически личности от двете страни, както пише в Договора от 2017 г.
- Доколкото имам информация, България като държава няма да изпраща официална делегация на това честване. Първо, защото то не е кръгла годишнина, и на второ място, тъй като с тази дейност са се ангажирали активни български обществени организации. Доколкото разбрах, ще присъстват само представители на нашето посолство в Скопие - без посланика, от администрацията на легацията. Що се отнася до нови чествания в бъдеще, то мнението ми е „Да“, ние трябва да продължим тази нелека обществена дейност. Защото голяма част от историческите личности, които са еднакво значими за двете съседни държави, са родени, борили са се или са умирали в територията на РС Македония. Следователно къде другаде ние можем да се поклоним в израз на признателност към тяхното велико дело, освен по родните или лобните места на тези наши герои. Такъв е случаят и с отбелязване на годишнините от войните за национално обединение и останалите след тях войнишки паметници на територията на Македония. Панихида се прави преди всичко на гроб! Освен казаното до тук, проявата на активност от страна на България, по време на съвместните чествания на общи дати или личности, дава самочувствие и подкрепя самостоятелната дейност на българската общност в РС Македония. Ако ние се отдръпнем от тези събития, нашите братя там ще го тълкуват като поредния отказ на България да защитава собствената си цивилизационна следа в Македония, което ще даде ново самочувствие на македонизма в неговите антибългарски изстъпления.

- Боян Чуков заяви, че най-много щети по македонския въпрос са нанесли Георги Димитров и Кирил Петков. Съгласен ли сте с това твърдение?
- Да, склонен съм да се солидаризирам с колегата Чуков. Случаят с Георги Димитров е ясен, но и много сложен за едностранчива оценка: бивш деец на Коминтерна, възприел догматиката на сталинизма по националната проблематика, стремейки се да извади България от сложната обстановка след 1944 г. - все сложности, поради които той допусна първата грандиозна грешка, с опита да се македонизират българите и в Пиринския дял на Македония. Така че „случаят Димитров“ е ясен, но неговите грешки са разбираеми с оглед сложността на онова време. Докато при младия политик Кирил Петков нещата са съвършено други. Обстановката в Европа и България по време на премиерския му мандат беше напълно спокойна. Нещо повече, за пръв път в цялата история на „македонския въпрос“ България беше в по-добрата позиция, когато се обсъждаше политиката за отношението към нашия югозападен съсед. Защото България е член на ЕС, а Македония не е. Затова не ние, а те трябваше да направят онова, което се изисква за пълноправното членство в ЕС. Следователно в качеството си на премиер Петков имаше и основания, и възможности да стои стабилно в преговорния процес. Той можеше и трябваше да защитава ясно позиция, която отстоява трайния национален интерес. Вместо това, той изпращаше някаква своя секретарка, която инкогнито обещаваше нещо на управляващите в Скопие. В същото време премиерът нито признаваше тази своя задкулисна дейност, нито коригираше нейния ход. В резултат македонистите получиха самочувствие, защото виждаха играта на софийския премиер. В последна сметка правителството обоснова логика, по която болшинство в парламента гласува едно прибързано решение за начало на преговорите за членство в ЕС. А вписването на българите в Конституцията на РС Македония е отложено за неизвестно кога!

- Грешка ли беше според вас даването от страна на България на зелена улица за членството на Македония в ЕС? Евросъюзът щеше да бъде гарант да се изпълнят българските условия, прави ли се нещо в това отношение? България трябва ли да втвърди позицията си за членството на РС Македония в ЕС? 
- Краткият отговор на този въпрос е „да“! За съжаление и правителството на ПП, и болшинството в нашето Народно събрание се предовериха на европейската солидарност по отношение на България. За сега не са ми известни реални факти, които да доказват че официални представители на ЕС са поставяли категорично въпрос, че РС Македония не изпълнява онова, което се задължи - дори с тази прибързана формула, по която се постави началото на преговорния процес. Нещо повече, имам сведения, че официални представители на властта в Скопие твърдят, че скорошното вписване на българите в Конституцията не е задължение, което трябва да се изпълни веднага, за да започнат самите преговори практически. Тоест, в Скопие виждат и противоречията в официалната политика на България, и двойствеността в поведението на ЕС. Поради това там ще протакат вписването на българите в основния закон максимално дълго време. Защото ако направят това веднага, на българите трябва да се осигурят над 3000 щатни места за работа в институциите на РС Македония - от президентството, през министерствата, до общинските управи. Страхът обаче каква политика могат да провеждат тези хора там е основното препятствие за протакането на въпроса. Поради всичко това, България трябва да провежда толерантна, но в никакъв случай не и отстъпчива или мекушава и безхарактерна политика, към всичко онова, което се случва в РС Македония на антибългарска основа.

Нашият гост
Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС. Роден е на 15 март 1950 г. в София. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 14 научни монографии и няколко исторически книги. Има публикувани и десетки научно-публицистични статии в българския печат. От 1995 г. е член на Македонския научен институт, а в периода 2008 до 2014 г. е и негов председател.