Как една разходка по Женевското езеро преди години слага началото на сътрудничество в областта на детската кардиохиругия между лекарите от България и Северна Македония. Имали ли са специалистите от двете страни на границата проблеми с общуването по време на това сътрудничество, защо постепенно то замира и има ли общо това с излизането от експертните рамки и намесата на политически елементи? По тези въпроси разговаряме с професор Владимир Пилософ - изтъкнат детски кардиолог.

- Професор Пилософ, Вие сте човек, който е в основата на сътрудничеството с детските кардиолози и педиатри от Северна Македония? Как започна всичко?
- Всичко започна през май 1992 г., когато в Женева по време на редовния конгрес на Европейската асоциация по детска кардиология се запознах с професор Цветанка Писевска от Скопие. По време на разходка с кораб по Женевското езеро тя сподели с мен, че детската клиника в Скопие има сериозни затруднения, тъй като след започналия разпад на Югославия нямат къде да пращат децата със сърдечни заболявания за диагностични процедури и операции. Казах u, че с готовност бихме ги приемали в нашата клиника в Националната кардиологична болница (НКБ). Поканих я на посещение в София през юни, когато очаквахме визита в нашата болница на известния френски детски кардиолог професор Жан Кашанер и професор Клод Планше, световноизвестен френски сърдечен хирург. Професор Писевска заедно с д-р Здравева от клиниката в Скопие прие поканата и пристигна в София.

- Доколкото разбирам, това са първите месеци, след като България първа призна независимата нова държава Република Македония през януари 1992 г.
- Точно така. През ноември 1992 г., няма да го забравя, пристигнаха първите пациенти от Република Македония. До края на годината приехме 7 деца, при които лечението протече успешно. От тогава в продължение на повече от 20 години - на практика някъде до 2010 г., в нашата клиника редовно се изпращаха деца за диагностика и лечение. Фондът за здравно осигуряване от Скопие по представения от нас ценоразпис редовно изплащаше предоставените медицински услуги.

- Както виждам, пробивът е бил направен от Ваши колеги лекари и после по вече отворения път са дошли и първите пациенти?
- Така беше и аз намирам това лекарите да трасират пътя за едно лечение преди пациентите за нормално. Но тук искам да отворя една скоба. Както виждате, отнася се за едно сътрудничество, което започна преди повече от 25 години. Имайки предвид деликатните отношения между нашите две страни като ръководител на клиниката по детска кардиология, а и изпълнителен директор на Националната кардиологична болница, не съм вдигал шум около това сътрудничество. А то беше много активно. Колеги от нашата клиника и самият аз многократно посещавахме Република Македония и съответно колеги оттам идваха при нас. Същевременно прецених, че не бива с излишен шум да се фокусира обществеността към този факт, още повече, че ние нямахме никакви проблеми в общуването с нашите македонски колеги, включително на езиково ниво. От днешната камбанария на времето преценявам, че съм бил прав. Давам си обаче сметка за куража на професор Писевска в този „исторически контекст“ да поеме организацията на това сътрудничество за решаването на един остър и сложен проблем - липсата на възможности за интервентни и хирургични процедури за сърдечноболни деца в Скопие. Тя ни напусна твърде рано, покосена от коварна болест. Според мен тя намери кураж да се обърне към България за разрешаването на един остър и сложен медицински проблем. От 1993 г. до 2010 г. в нашата клиника редовно идваха македонски деца за консултации, диагностични процедури, консервативно и хирургично лечение. Общият брой на хоспитализираните за този период е около 800-900, на които ние, българските лекари сме помогнали.

- Какви са световните стандарти за създаването и функционирането на детска кардиология и детска кардиохирургия?
- Трябва да се имат предвид няколко неща. Първо. Това е специфичната сърдечна патология при децата. Докато при възрастните пациенти артериалната хипертония, миокардиосклерозата, клапните и коронарни лезии са водещите заболявания, то при децата основен проблем са вродените сърдечни малформации. Около 20-25 от тях се изявяват клинично още през първата година от живота на детето, което налага осъществяването на диагностични процедури и лечение в много ранна възраст. Вродените сърдечни малформации са разнообразни и изискват владеенето на определени специфични диагностични методи, на интервентни процедури и хирургични техники и следоперативно лечение. Второ - според проведените епидемиологични проучвания в много страни броят на раждащите се деца с вродени сърдечни дефекти не се влияе от географията и е около 10 на 1000 живородени. Този брой е константен и е лесно да се изчисли колко деца с вроден дефект на сърцето ще се родят за една година. Това означава, че в нашата страна при годишна раждаемост около 60 000 деца броят на тези с вродени сърдечни дефекти ще е около 600. От друга страна е установено, че на 100 000­ живородени деца, около 380 ще имат нужда от повече или по-малко сложни диагностични и хирургични процедури. С други думи в нашата страна ще бъдат необходими около 230 сърдечни операции годишно. И една важна подробност - за да се поддържа високо качество в един медицински екип, освен знания и придобити умения са необходими и определен брой специализирани диагностични процедури и сърдечни операции годишно - ненапразно в медицинския стандарт се изисква един хирург да има годишно поне 125 участия в съответните сърдечни операции. Именно това дава основание в международен план да се приема, че на 8 милиона население е достатъчен един голям център по детска кардиология и детска сърдечна хирургия.

- Вероятно неслучайно хората оттатък границата са се ориентирали към Вас и клиниката, в която сте работили? Някакви проблеми в комуникацията?
- През целия този период на активно сътрудничество не сме имали нито една конфликтна ситуация. Неколкократно предложих на македонската страна да сключим договор за тази дейност, но това не се постигна. Независимо от това, че всички бяха съгласни, че е по-добре да има договор, отколкото всеки път да се прави оферта за всеки отделен пациент. Важно е да отбележа, че македонските семейства, които довеждаха децата за лечение при нас, нямаха никакъв проблем с комуникацията и нямахме нужда от преводач. Нещо повече, всички медицински документи, с които изписвахме децата - епикризи, оперативни протоколи и така нататък се издаваха на български език, както и цялата ни кореспонденция. В този контекст, с известно огорчение искам да отбележа, че през този активен период на сътрудничество клиниката ни не беше посетена от нито един представител на официалните институции на Република Македония. Нито от македонски медии.

- Имате ли представа за работата на кардиохирурзите при съседите? Ползват ли нещо от българската организация и практика на тази дейност? Търсили ли са Ви професионална помощ?
- Нека първо припомня, че броят на новородените деца в Северна Македония е около 20 000 годишно, т. е. очаква се да има около 200 деца годишно, които ще се родят с вроден дефект на сърцето. Съгласно правилата, за които разказах, около 80 ще имат нужда от сърдечна операция. Става дума за такъв брой пациенти, чрез които е трудно, да не кажа невъзможно да се поддържа необходимото високо качество на работа. Някъде през 2010 г. или 2011 г. представители на нашата клиника и аз като директор на НКБ посетихме Скопие по покана на македонската страна. Имахме среща и с тогавашния министър на здравеопазването. Коректно му обясних, че би било трудно в Република Македония да се организира цялостното лечение, включително и оперативно, на посочения контингент пациенти. Дадохме различни предложения с оглед по-голямо участие на македонските лекари в диагностичните и лечебни процедури, както и да се организират посещения на наши екипи в Македония, които да осъществяват инвазивни диагностични процедури, сърдечни операции и следоперативно лечение. Идеите ни останаха без последствия и постепенно пациентите от Република Македония престанаха да се насочват към нашия център. Доколкото съм информиран сега там идват екипи от чужбина или децата се насочват за лечение към други страни.

- Знаете ли, имам впечатлението, че когато специалисти в някаква област от двете държави работят конкретно в своята област по общи проекти, нямат никакви проблеми в общуването си. Но излязат ли от тези рамки и почнат ли да се правят на политици, нещата се усложняват... И при Вас ли беше така? Или лекарската професия с нейната етика ви прави „други хора“?
- Никога не сме се и опитвали да се правим на политици. Никога! Такова бе отношението и на македонските ни колеги. Така че приемете, че лекарската етика ни прави други хора, и Слава Богу.

- Прекарали сте известно време във Франция, а и други клиники в чужбина? Какво от опита там донесохте и внедрихте в българската детска кардиология?
- Да, бил съм на дългосрочни специализации в Париж и Мюнхен. Основното, което научих, е в областта на следоперативното интензивно лечение при деца с вродени сърдечни дефекти. Така стана и възможно през 1985 г. в Националната кардиологична болница да се открие първото и единствено в страната подобно отделение. То успешно функционира и в момента. По време на специализацията си в Германия като стипендиант на фондацията Александър фон Хумболдт имах щастието да се намирам в един от най-престижните кардиологични центрове в Германия - Германски сърдечен център. Там освен в интензивното лечение бях въвлечен в научната работа по клиничното изпитание на т. н. простагландини Е при новородени деца с вродени сърдечни малформации със зависимо от артериалния канал системно или белодробно кръвообращение. Германският център беше един от световните референтните центрове за това проучване, което завърши през 1984 г. и този медикамент бе комерсиализиран. Така той бе незабавно внедрен и у нас веднага след моето завръщане през лятото на 1984 г.

- Бяхте известно време директор на Фонда за лечение на деца. Къде са границите между крайна необходимост дете да се изпрати на лечение в чужбина и препоръката то да се довери на българските лекари?
- Да, бях. Цяла година от 21 април 2016 г. до началото на март 2017 г., когато си подадох оставката. Що се отнася до дейността на Фонда, както вероятно знаете, преди време той бе закрит и неговата дейност премина към НЗОК (което е и логичното решение). Всъщност необходимост да заминат за лечение в чужбина имаше за около 300-350 деца. При тях действително се отнасяше за сложни заболявания, при които диагностичната и лечебна дейност изисква много специфична методика и съответно лечение. Но тук има и един изключително важен проблем. Както вероятно знаете, в България и до този момент няма национална педиатрична болница, в която специалистите от всички направления, работещи с деца, да са „под един покрив“. Това е важна предпоставка за качествена работа. Тя би дала възможност да се канят чуждестранни специалисти и сигурен съм, че поне половината от тези около 300 на брой деца, за които споменах, няма да има нужда да се пращат в чужбина. Нашият опит в областта на детската кардиология и кардиохирургия показва именно това. Изключение е българско дете да се праща в чужбина във връзка със сърдечно заболяване. Това се постигна благодарение на активното ни сътрудничество с чуждестранни колеги, които редовно посещаваха нашата клиника. Не мога да изброя всичките, но не мога да не спомена известния английски сърдечен хирург Мартин Елиот, който в продължение на 6-7 години идваше за осъществяване на операции у нас, с което допринесе за развитието на нашата детска сърдечна хирургия. Специалисти от Израел, Германия, Полша и други страни също са ни посещавали. От голямо значение бе и фактът, че ръководителят на нашата клиника по детска кардиология професор Дария Величкова правеше всичко възможно колегите да специализират във водещи центрове в света - Франция, Германия, Канада, САЩ. Това е важна предпоставка за постигнато високо качество на работа.

- Разговорът ни върви към края си, но да Ви питам нещо извън професията - не е ли време за мемоари? Имате толкова неща да ни кажете?
- Да, разбира се. За щастие разполагам с копия от много автентични документи, свързани с развитието на Националната кардиологична болница. Вече започнах да пиша историята u - пионер в развитието на кардиологията, сърдечната и съдова хирургия, разбира се, и на детската кардиология. Следователно наред с мемоарната част ще има и много документалистика.

Нашият гост
Професор Владимир Пилософ е роден е на 30 март 1945 г. в София. Завършва медицина в МУ - София, специализира във Франция и в Германия. Има признати три специалности - педиатрия, детска кардиология, социална медицина и здравен мениджмънт. От 1970 до 2015 г. работи в Националната кардиологична болница, като е бил два мандата неин изпълнителен директор. В момента работи в изпълнителната агенция “Медицински надзор”.