Изложените мощи в „Св. Неделя“ внесоха известно разнообразие в омърлушения ни духовен живот, разбуни духовете, дори породи дискусия за автентичността на показваните свещени предмети – все добри неща на фона на тревогите покрай връхлетелите ни кризи, смята професор Симеонова. А и честванията на празниците ни, включително и на 24 май, чиято цел е да ни възвиси духовно и да ни напомни за българския принос в световната цивилизация, отдавна бяха се превърнали в рутинни събития. В съпътстващите ги речи от много години звучат едни и същи приповдигнати, кухо звучащи клишета, категорична е проф. Симеонова. 

- Денонощно пред „Св. Неделя“ се виеха километрични опашки заради донесените от Атон мощи на св. св. Кирил и Методий, посрещна ги президентът, имаше и литийно шествие. Има ли логика в тази обществена възбуда, професор Симеонова?
- В никакъв случай не можем да упрекнем хората, задето се тълпяха пред катедралния храм „Св. Неделя“ и търпеливо изчакваха реда си, за да се поклонят пред изложените там светини. Може би някои бяха дошли, защото искрено вярват в чудодейната сила на реликви и мощи, други от любопитство, а трети просто защото уважават светите братя. Така или иначе задръстеният ни от всевъзможни притеснения  живот беше освежен с появата на реликви! Казвам всичко това без капка ирония. 

- Но вие обявихте, че изложените светини не са автентични. Защо решихте да направите това точно сега?
- На религиозния човек не са му необходими доказателства за автентичност, за да вярва на свръхестествените свойства на мощи и по-общо – на реликви. Вярващият се ръководи от библейския принцип „не се съмнявайте, а вярвайте“.  От друга страна обаче, не само мое право, но и мое задължение като дългогодишен изследовател, е да запозная широката публика с научните дирения, свързани с изложените в катедралния храм предмети. Над 20 години аз съм член на една неформална, но многобройна общност от изследователи от различни страни и с различни професии – историци, археолози, филолози, изкуствоведи и други. От време на време всеки от нас се докосва и до проблема с издирването на Кириловия гроб и Кириловите мощи и с продължаващото дирене на незнайния гроб на Методий. Обменяме информация, четем публикациите си, срещаме се на конференции.

- И какви са аргументите Ви, че става въпрос за фалшива идентификация на мощи?
- Изложените светини бяха три – мощи на св. Кирил, на брат му – св. Методий, и частица от Честния кръст. При всяко от тези три неща проблемът е специфичен. Ако за т.нар. Кирилови мощи може да се допусне, макар и условно, че става въпрос за някаква малка частица от онази частица от мощите на този светец, която беше открита от отец Бойл, в този случай бихме могли да говорим и за автентичност. По-различен обаче е случаят с другите два предмета. 

- Да започнем от Кръста...
- Във византийските извори има огромен брой сведения за това как в продължение на над 1000 години един или друг византийски император е подарявал частица от този Кръст на всяка по-важна личност, пристигнала в Константинопол или просто минала през града на път за някъде. А тресчиците от Кръста, които се съхранявали из манастирите не само във Византия, а и из целия християнски свят в продължение на векове и можем да ги видим и днес. Ако от тях се опитаме да сглобим отново Честния кръст, би се получило огромно съоръжение, високо над 100 метра. Ясно е, че в случая с частите от Кръста става дума за многобройни фалшификати, правени през вековете, като един от тях е и донесеният в София.

- За Честния кръст – ясно. Но защо се съмнявате и в автентичността на Методиевите мощи?
- Няма никакви документални свидетелства за това къде е бил погребан св. Методий. Няма и абсолютно никакви писмени сведения, че някога е имало негови мощи. Да, култ към св. Методий има,  но негови мощи липсват. Днес няколко места в Европа претендират, че именно там е бил погребан Методий – например с. Микулчице в района на Бърно, днешна Сремска Митровица в Сърбия, а дори в един определен исторически период, от XVI до края на XVIII в., и църквата „Сан Клементе“ в Рим. Но това са само местни легенди, разказвани с цел привличане на поклонници. Археолозите продължават с диренията, но засега – още нищо. С две думи, няма никакви реални основания да се приеме, че „Методиевите мощи“, показани в София, са автентични. Но не е задължително към всеки култ на светец да има и някакви мощи или други реликви, свързани със светеца. Един култ по същината си е духовно явление, така че, със или без реликви, култът се почита. 

- Възможно ли е да има фалшиви мощи и всякакви други реликви наред с истинските?
- Днес никой не се наема да каже колко от реликвите, съхранявани в църкви и манастири, а и в немалко музеи по света, са автентични, дали имаме оригинали, които са оцелели през вековете, надживявайки природни бедствия, войни, разруха, кражби на ценни предмети и мощи. Твърде възможно е много голяма част от тях да са реплики на по-рано съществували свещени предмети или пък откровени фалшификати. Произходът на повечето от реликвите, включително мощите, е неясен, защото сигурни документални свидетелства за това няма. Понякога е известно, че еди-кой си монах или духовник ги е донесъл отнякъде, и толкова. Но пък не е известно откъде са се били взели те на мястото, откъдето той ги носи. В повечето случаи има само някаква легенда за произхода им. Понякога има и грамоти, издавани по различно време и доказващи „автентичността“ на определени свещени предмети или мощи. Но независимо кои реликви науката би приела за истински и кои – за фалшиви, всички тези предмети се радват на почит от страна на истински вярващите.

- Откога и защо има толкова фалшификати в християнския свят?
- Фалшивите реликви и мощи е един печеливш бизнес, който датира още от ранните векове на християнската цивилизация. Например в края на VI в. папа Григорий Велики се оплаква, че гробищата на Рим непрестанно бивали разравяни с цел оттам да се вадят човешки кости. После тези кости се продавали като мощи на християнски мъченици от времето на антихристиянските гонения в Римската империя. А по онова време се смятало, че в Рим са погребани поне 40 хиляди такива раннохристиянски мъченици за вярата. Поставени в красиви мощехранителници, и истинските, и фалшивите мощи привличали богомолци, поклонници и богати ктитори, съответно – и значителни дарения в пари, имоти и ценни предмети. Що се отнася пък до издаваните грамоти за автентичност на някои от тях, да припомним, че през Средните векове манастирските скриптории играели ролята и на нотариални кантори: за монасите, владеещи юридическата терминология и начина на оформление на такива документи не било никакъв проблем да издават фалшиви грамоти от всякакъв вид. Ето затова днес имаме толкова много реликви, които някога са били приемани за истински и дори са разполагали със съответното удостоверение автентичност, а днес ние, учените, ги смятаме за реплики и дори за фалшификати.  Провокирате ме да ви дам и някои от най-известните примери за явни фалшификати: със „седемте пирона“ от Разпятието би могло да се напълни цял сандък с метал; от „оригиналния“ капак на кладенеца на Добрата самарянка и от копието, с което римският войник пробол Христос на кръста, имаме по няколко броя; за бройката на главите, ръцете, челюстите и другите кости на Йоан Кръстител да не говорим. Но хората все пак са вярвали на всички тези реликви и мощи, защото животът в онези тъмни векове бил изключително труден, а смъртността – висока. Хората вярвали в чудеса и се нуждаели от закрилата на светците и Божията помощ. 

- Всичко това е  доста стряскащо, но и реалистично. Та в крайна сметка и Кириловите мощи ли попадат в тази категория на фалшивите мощи, или не?
- Като цяло Кириловите мощи засега са в неизвестност. Последното документално свидетелство за тях датира от 1799 г. В момента разполагаме само с един човешки пръст, за който с голяма доза увереност може да се твърди, че е частица от мощите на св. Кирил. Това откритие дължим на отец Ленард Бойл – учен и археолог, монах от ирландския клон на Доминиканския орден. Под разпореждане на ирландските доминиканци от 1667 г. досега е римският манастир „Св. Климент“ (или „Сан Клементе“) и прилежащата му църква, където е бил погребан св. Кирил. 

- Как е станало това откритие на частицата от Кириловите мощи?
- През 1961 г. по молба на Амлето Чиконяни, титyляpния каpдинал на цъpквата „Сан Клементе“, младият отец Бойл cе заел да открие мяcтото, на което е бил погребан cв. Киpил в Долната базилика. Това е една стара църквица, съществувала от VІ до края на ХІ в., която в началото на XII в. е била частично разрушена, за да се построи отгоре ѝ по-голяма. Повод за археологическите разкопки било наближаващото честване през 1963 г. на 1100-годишнината от Моравската мисия. Разкопки със същата цел – откриване на мястото на Кириловия гроб в Долната базилика – били правени и сто години преди това. Поводът тогава бил същият – предстоящото отбелязване на 1000-годишнината от Моравската мисия. Археологът, който с известни прекъсвания от 1857 до 1870 г. провеждал археологическото издирване на гроба на Кирил, бил отец Джоузеф Малули – също ирландски доминиканец. След като и вторите разкопки, проведени от Ленард Бойл, не довели до желания резултат и точното място на Кириловия гроб си останало неизвестно, младият учен не се отчаял, а започнал да търси документални следи за изчезналите Кирилови мощи. Той установил, че по времето, когато Рим бил окупиран от Наполеоновите войски, а църквите и манастирите в града започнали да крият своите ценности, за да ги спасят от разграбване, през август 1798 г. отец Лоренцо Аугостини взел мраморната урна с Кириловите мощи и ги занесъл в църквата „Киеза Нуова“. На следващата, 1799 г. година французите се оттеглили от Рим, но пък „Сан Клементе“ станала подчинена на патриаршеската катедрала „Сан Джовани ин Латерано“. Нейният ковчежник, монсиньор Матеи, който бил почитател на св. Кирил, разпоредил Кириловите мощи да му бъдат предадени на съхранение. През 1833 г. Матеи починал и оттогава не се знае какво е станало с мощите. Те са в неизвестност. 

- Но нали отец Бойл все пак е успял да открие, макар и малка част, от тези мощи?
- Бойл се заел да издирва Кириловите мощи из всички имоти на старата и богата фамилия Матеи – дворците в Рим и извън него. И пак нищо. Накрая диренията му го отвели в градчето Реканати, на около 260 км източно от Рим, в палацото на друга древна фамилия – Античи, с която Матеите били свързани по брачна линия. Там, във фамилния параклис на Античите, Ленард Бойл намерил една стъкленица с латински надпис на нея: „От мощите на Св. Кирил“. В стъкленицата имало кости на човешки пръст. По нареждане на папа Павел VI през 1964 г. тези частици от Кириловите мощи били вградени отдясно на олтара в Горната базилика на „Сан Клементе“. Що се отнася пък до предполагаемия гроб на Кирил в Долната базилика на тази църква, отец Бойл до последно беше яростен критик на избора на мястото, където бе поставена плочата, маркираща „гроба“ и пред която днес се извършват преклонения. Благодарение на относително дългите си престои в Рим по други проекти, започнах да повтарям и всички стъпки, които е предприел Бойл в процеса на издирване на Кириловите мощи. С течение на времето установих къде той е пропуснал да търси документални сведения за тези мощи и насочих собствените си дирения натам. Остава ми да проверя още един важен архив: ако и в него не открия документални свидетелства за това къде може да е скрита урната с мощите, ще вдигна белия байрак и ще оставя издирването ѝ на следващото поколение учени. 

- България на два пъти официално е изказвала желание да се сдобие с мощи на св. Кирил – през 2005 г. от президента Първанов пред папа Бенедикт ХVІ и през 2015 г. от премиера Борисов пред папа Франциск. Защо нямаме успех? На какво го отдавате това?
- На това, че през 70-те години България, за разлика от Гърция, която се е ползвала и с протекцията на Вселенската патриаршия, не е сметнала за нужно да поиска частица от тези мощи, а в по-ново време – и на това, че българската дипломация не е проявила достатъчно активност. Думите на нашите висши политици пред двамата папи просто са „увиснали във въздуха“, без след това дипломацията ни да предприеме сериозни стъпки в тази посока.

- Дали пък донасянето на мощите на двамата братя в София няма връзка и с българо-македонските отношения?
- Възможно е да има някаква връзка. По-рано този месец Вселенската патриаршия призна Северномакедонската църква под името „Охридска архиепископия“. Разбрах, че от София мощите ще заминат за Скопие. Възможно е гърците да се опитват някак си да ни помирят в навечерието на датата, на която се очаква ние да вдигнем ветото за преговорите на РСМ за членство в Европейския съюз. А е възможно и с донасянето на тези мощи – автентични или не – да се цели повдигане на нашето национално самочувствие в лицето на Русия, която смята, че РСМ е родината на кирилицата и е истинският дом на Кирило-Методиевото дело. Без да разполагам с някакви документи обаче, не мога да се застъпя за която и да е от двете хипотези.

Нашият гост
Проф. Лиляна Симеонова е доктор на историческите науки, специалист по византийска и средновековна история в Института за балканистика към БАН. Научните ѝ трудове са публикувани в престижни академични издателства в над 20 страни. Работила дълго време из архивите и ръкописните колекции в Рим, включително и с цел издирване на документални свидетелства за намиращите се все още в неизвестност мощи на св. Кирил.