Какво да очакваме от 45-ото Народно събрание (НС), което се събра за пръв път днес сутринта? Какво диктува конституцията относно съставянето на парламентарно или служебно правителство на България? Носят ли отговорност избраните от нас депутати за грешките, които правят? Ние питаме - професорът по конституционно право Пламен Киров отговаря.

- Първото заседание на новия парламент се проведе, проф. Киров, по призива на група интелектуалци - не в новата, а в старата му сграда. Каква символика виждате вие в това?
- Споделям мнението, че историческата сграда на площад „Народно събрание“ е подходяща за заседанието, с което се открива 45-ото НС. Но не ми звучат сериозно изявленията, че някои не желаят да заседават в „комунистическа сграда“. Понеже не виждам по времето на демокрацията да е построена някаква друга сграда за народните представители. По същата логика някой може да откаже да влиза в Двореца на културата, защото и той е строен по комунистическо време.

- Някой каза... не мога да си спомня името му сега, че под петолъчката закони не могат да се правят?
- Няма значение кой го е казал. Тези хора сякаш не са живели в последните 30 г. в България! Не е на добре един парламент, който е силно раздробен политически, да започва своята работа с пещерен антикомунизъм.

- Но има и друго. С връщането в историческата сграда на НС се възстановява прекъснатата 30-годишна традиция депутати, журналисти и гости да имат равен достъп до кулоарите и да говорят помежду си свободно, очи в очи, без прегради.
- Ако това е причината 45-ото НС да заседава в автентичната си сграда, аз гласувам за това с две ръце. Защо трябва да бъдат пазени народните представители от интереса на медиите? А нали един от принципите на парламентарната дейност е нейната откритост!

- Президентът свика новоизбраното НС незабавно, макар че конституцията му дава едномесечен срок за това. Този факт, според вас, какво издава - необходима експедитивност или излишна припряност, както критиците му твърдят?
- Президентът съвсем очаквано ускори свикването на 45-ия парламент. Ако някой е искал да има повече време за преговори извън светлината на прожекторите, той е могъл да ги почне още в нощта на изборите - още тогава беше ясно разпределението на политическите сили в новия парламент. Нелепо е да се говори за „припряност“ на президента, тъй като ние не се намираме в спокойна обстановка. Намираме се в пандемична криза и въпреки нескопосните опити на здравните власти да я контролират, развръзката u не се вижда. Затварянето на бизнеса за цяла година очерта и икономическа криза. Нещата са ясни за цялото народно представителство. Оттук нататък, следва съставянето на парламентарно правителство съобразно българската конституция.

- Какво по-точно следва по конституция? 
- На първото заседание народните представители полагат клетва и избират ръководство на НС. Следва се правилника за организация на 44-ия парламент, докато 45-ият си създаде негов. След като се подаде оставка на правителството по чл. 111 ал. 2 на Конституцията - президентът може да започне консултации по член 99. Следва връчването на първия проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. И се завърта една парламентарна въртележка. Това е въртележка, а не рулетка. Защото на рулетката не е ясно къде ще падне топчето. А в случая всичко е ясно. Първо ще падне при първата по численост от шестте групи в парламента, която е ГЕРБ. После - при втората по численост група - „Има такъв народ“. При третия опит президентът има право да прецени дали на третата или на шестата по численост група да връчи проучвателния мандат. Но, разбира се, той вече е преценил.

- Вече е преценил? Нищо такова не сме чули...
- Аз мисля, че той ще се спре на третата по численост група - БСП. Защото в края на годината предстоят президентски избори. И надали президентът би разчитал за подкрепа на неговата кандидатура повече на „Изправи се, мутри вън“, отколкото на една все пак голяма и системна политическа партия, като социалистическата.

- Конституцията не определя срок, в който президентът да връчи първия проучвателен мандат. Това пропуск ли е на нейните автори, или е направено неслучайно?
- Изобщо не е пропуск. Макар редът по чл. 99 да е строг, се дава възможност за по-голяма гъвкавост. При силно раздробен парламент като 45-ия, за да се излъчи парламентарно правителство, трябва да се постигне споразумение между представените в него партии, за да се очертаят възможни коалиции. Защото нито една от партиите няма възможност да наложи еднопартийно правителство. И трябва всяка институция у нас, включително и президентската, да е заинтересована да има парламентарно излъчено правителство. Защото това е нормалният начин за очертаване на взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт при парламентарното управление. Само ако при 3 последователни опита се окаже, че това е невъзможно, се минава на резервния вариант, който конституцията е очертала - разпускане на парламента от президента с насрочване в двумесечен срок на предсрочни парламентарни избори и назначаване на служебно правителство. Конституционната уредба дава логика, която не може да бъде оспорена - че за предпочитане е да бъде номинирано парламентарно правителство. Дори и с цената на компромиси, на следизборна коалиция. Въпреки че избирателите, които са гласували за отделни партии, не са ги упълномощили да правят такива коалиции, тази стъпка трябва да бъде направена, когато се налага.

- Повечето политолози имат усещането, че Слави Трифонов ще върне мандата още в деня, в който го получи, че след него никоя политическа сила няма да може да състави правителство и така ще се сдобием със служебен кабинет. Какви страхове и какви мечтания можем да адресираме към него?
- Оставете мечтанията. Служебният кабинет, както името му подсказва, осъществява текущото управление на страната, без да предприема сериозни стратегически действия, макар че и това сме наблюдавали в служебния кабинет на Софиянски, който отправи молба за членство на България в НАТО. Първо, служебният кабинет е ограничен във времето, в рамките на 3-4 месеца - докато бъде избран нов парламент и той състави ново правителство. Второ, неговите правомощия са ограничени от липсата на парламент.

- Борисов предложи като изход от политическата криза свикване на Велико народно събрание (ВНС) за нова конституция. Вие харесвате ли това предложение?
- Дали аз го харесвам, няма значение. Но министър-председателят Борисов, щом иска да свика ВНС, да беше внесъл по реда на Глава 9 от Конституцията нов проект за нова конституция. Понеже предишният проект, който беше внесен по време на летните протести, беше... спорен, за да не се изразя много тежко...

- Но г-н Борисов предложи въпросното ВНС да разглежда проекта на президента.
- Ами тогава бих му препоръчал да вземе един пистолет, да го опре в челото на ген. Радев и да го принуди да внесе своя проект. Майтапя се, разбира се. Аз не съм чул президентът да е казал, че е приготвил проект за нова конституция. Чул съм за проект за рационализиране на действащата конституция, но за него не се изисква ВНС.

- Извадихме ли си поука от това, което някои наричат „лятното упражнение с конституцията“?
- Поуката е, че конституцията не трябва да бъде пипана с мазни пръстчета. Който тръгне да създава нова конституция, би следвало първо да се обърне назад към 7-ото ВНС и да си направи труда да почете малко - да види как се създава конституция. И ако набере смелост след това, и ако разбере нещо от прочетеното, тогава да направи тази гигантска стъпка - да внесе изцяло нов проект за конституция на България.

- Г-н Митов, за когото се чу, че ще смени Борисов на премиерския пост, заяви, че правосъдната реформа ще бъде главната задача на тяхното правителство. Това изглежда ловък ход, нали?
- Да почакаме да видим. Ясно е, че първият мандатоносител ще бъде излъчен от ГЕРБ. Но когато се създава правителство, трябва да се изработи негова политическа програма - да се заявят приоритетите в управлението, в законодателството и т. н. Тази програма трябва да бъде представена на парламента и обществото. С оглед на приоритетите в нея, трябва да се предложи оптимална структура на Министерския съвет. Ако приоритет е енергетиката, тя трябва да се отдели като особен отрасъл, а не да се направи едно мегаминистерство на икономиката, в което да се включат всички отрасли. Чак след като е готова структурата с определен брой министерства, трябва да се разгледа експертния потенциал и да се види кои лица ще ги оглавят като министри. При нас обикновено става обратното - първо се набелязват министри, сетне им се търсят министерства, а до програма изобщо не стигаме.

- Но ето - съдебната реформа вече е заявена като приоритет.
- Да, но съдебната реформа, също като образователната, е започнала в далечното минало и не е ясно кога ще се довърши. Заради нея в последните 30 г. неведнъж променяме конституцията - правим какви ли не експерименти с еднакъв резултат - нищо не се променя. Ако решат да правят гигантската крачка - да променят мястото на прокуратурата от съдебната власт в изпълнителната - ще им трябва ВНС. Но ще трябва и да поемат отговорност за това, което ще има да става.

- А ще може ли този парламент да промени изборното законодателство така, че хората да повярват в силата на своя глас?
- Този парламент няма време за радикални промени в изборното законодателство, т. е. за нов Изборен кодекс. Той би могъл да рационализира отделни изборни процедури, например - да се въведе видеонаблюдение при отчитането на изборния резултат в секционните избирателни комисии, да не се пренасят резултатите от машинното гласуване в протокола за бюлетините, да се открият повече изборни секции в чужбина. Това може да стане. Но не може да се въведе от този парламент, да кажем, гласуване по интернет, ако се стигне до предсрочни избори - то е сложна материя, а и противоречива.

- Всички партии обичат Слави. Забелязвате ли? Това значи ли, че всички харесват мажоритарната система, за която той настоява?
- И аз обичам Слави. Защото е от Плевен, а и аз съм оттам. Но не харесвам мажоритарната система. От 1990 г. се занимавам с избори, бил съм в различни избирателни комисии и в ръководството им. Преподавам в два университета не само конституционно право, а и дисциплината „Избирателни системи и процедури.“ И мога да заявя: аз бих искал в България да се проведат няколко избора по мажоритарната система - в два тура, с абсолютно мнозинство, с балотаж, в едномандатни избирателни райони. Искам да видя резултатите по отношение на партийната система. И после да обсъдим дали това е бил верният ход. Да ви кажа ли защо?

- Защо?
- Защото невръстният младенец не следва съветите на родителите си да не пипа нажежения котлон, той трябва да се опари, за да разбере сам, че то не трябва да се прави. Може би това ще е ефектът от въвеждането на тази система. Само че кой ще поеме отговорността след това? Най-вероятно никой. В България винаги е така. За големите бели никой не поема отговорност. Обикновено се крием зад колективната отговорност, която е равносилна на персоналната безотговорност. И ако трябва да се пипне нещо в конституцията, може би трябва да се види какъв е имунитетът на народните представители и в частност каква е тяхната наказателна неотговорност за изказаните мнения и гласувания. Защото с гласувания на определени мнозинства в НС се вършат доста големи бели, които след това се чудим как да преодоляваме с десетилетия. А гласувалите не носят никаква наказателна отговорност. Това би могло да бъде рационализирано в конституцията. Нека всеки, който с гласуването си би могъл да предопредели съдбата на народа и държавата, да е наясно, че може да го постигне наказателна отговорност - и когато действа с умисъл, и когато действа непредпазливо.

- Всеки парламент се кълне във вярност на народа, професоре, нали така? Но вие чул ли сте за някой клетвопрестъпник наказан?
- Този, който наказва клетвопрестъпниците, гледа отвисоко. Но това, което наблюдаваме ние в последните десетилетия, е тоталната безотговорност на едни и други парламентарни мнозинства, които смятат, че ще бъдат вечни. И които знаят, че никога няма да им бъде потърсена отговорност, защото такава отговорност не може да бъде търсена по силата на нашата конституция. Парламентът може да предопредели съдбините на България, включително да вземе решения за войната и мира. Може ли едно мнозинство в парламента с гласуване да ни вкара в една агресивна война? Отговорът е „да“. Но отговорност не се търси за това. Не се търси отговорност и когато с решение на НС се упълномощава правителството да сключва заробващи външни заеми, които поколения не могат да върнат. Въпросът за отговорността е доста интересен по нашата конституция. И когато се казва, че в държавата има един неотговорен човек и се гледа към главния прокурор обикновено, нека първо се погледне към сградата на парламента.

Нашият гост
Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор е по конституционно право. Бил е зам.-председател на Централната избирателна комисия, конституционен съдия (2006-2015) и представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента е комисар в КЗК.