Прочетохме ли житейските уроци от „Декамерон“ 

Картината “Декамерон” на Франц Винтерхалтер 

Чумата като мит и сюжет заема значително място в произведенията от Средновековието и Ранния Ренесанс

Как днешните млади виждат последиците от изолацията

В месеците на КОВИД-пандемията редица експерти по социална психология и културни дейци направиха препратки към култовото произведение на Бокачо “Декамерон”. Чумната епидемия във Флоренция през 1348 г. е непосредствената причина за раждането на този шедьовър. Чумата като мит и сюжет заема значително място в произведенията от Средновековието и Ранния Ренесанс.

И днес в програмите на университете по света се изучават “Кентърбърийски разкази” на Чосър, “Поучителни новели” на Сервантес, “Добрият край оправя всичко” и “Цимбелин” на Шекспир, пасторалните комедии “Изобретателната влюбена” и “Славеят на Севиля” на Лопе де Вега. Моделът “Декамерон” се интерпретира многократно през вековете чак до 20 век в десетки творби на живописци, писатели, музиканти, драматурзи. Техните сюжети изследват в дълбочина психо-социалните, интимни и дори политически промени, които чумните епидемии провокират в хода на цивилизацията.

Как обаче днешните млади виждат последиците от изолацията, когато за тях е особено важно общуването на живо? Вероятно хорър индустрията вече работи на пълни обороти за пресъздаване на необичайната ситуация.
У нас обаче Университетът по библиотекознание и информационни технологии първи инициира конкурс под мотото ”Черната гостенка - “Декамерон” - Бокачо и ние”. Идеята е на проф. п. н. Александра Куманова. Още през месец април свои есета по темата изпратиха десетки ученици, студенти, докторанти, учени. Финалът на конкурса беше на 22 май 2020 г. по време на XVI Студентска научна виртуална конференция и изложба на УниБИТ с международно участие “Информация - информационна среда - идея”. Ето как разсъждават участниците: 

Живена Гарова (8 кл. от 9 ФЕГ): “Откакто сме си вкъщи, говорим повече един с друг и се радваме на близостта си. Сега успявам да свърша неща, за които преди не съм отделяла време - например, научих се да готвя. Трябва да сме силни и спокойни, защото с нас или без нас кръговратът на живота продължава. По добре да е с нас, нали!” 

Анатоли Андреев (д-р, инж.): “Пролетта на 2020 г. донесе ,,COVID-19”, тя донесе смърт, но и най-ценното: промяна в мисленето на хората, духовното им израстване, връщането им към изконните човешки добродетели и ценности.”

Никола Георгиев (библиотекар, НБ “Иван Вазов” - Пловдив): “Сам за себе си” само ще ни раздели и ще ни приближи до “края” така, както всеки го разбира. Само заедно, с грижа за близките ни и нуждаещите се, опознали силата на духа си, ще можем да преодолеем трудностите, които ще се изправят пред нас след тази криза.”

Теодора Георгиева (докторант, СУ): “Нека се изпълним със смирение и благодарност. Нека тези, които взимат най-отговорните решения, подчинят амбициите си в служба на хората. Нека без паника признаем, че въпреки невероятните си научни постижения, нямаме пълен контрол над природата.

Защото и мнозинството лекари влизат в операционната, призовавайки Божията помощ.”

Илияна Камбурова (докторант, УниБИТ): “Обръщайки се назад във времето към разказите в “Декамерон”, с помощта на героите и техните житейски уроци ние можем да излезем от това извънредно положение. Човек има правото на уникалност, многостранност и екзистенциален избор. Той не е само дълг, морал или чувство. Той не е безсилен да кове съдбата си и да търси новото. Сега от нас зависи да няма нова “чумна епидемия”. Останете вкъщи, прочетете разказите, които са достъпни и онлайн.” Последните политически събития у нас обаче показват, че благоразумието е заличено от омразата, подстрекателството, реваншизма... Изглежда изолацията се яви катализатор на скрити агресии, мании за величие, желания за изява на нереализирани политици, псевдолидери и уличната бохема.

Прочетохме ли внимателно забавните, еротични, хуманистични истории от “Декамерон”? Те са житейски уроци, оцелели и валидни вече 7 века.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура