Ще излезем от това изпитание променени, независимо дали го искаме, или не

След 50 дни социална изолация българинът получи глътка въздух - отпаднаха част от ограниченичителните мерки заради коронавируса. Една от причините правителство и Националният оперативен щаб да отпуснат хватката е загрижеността за психическото състояние на хората. Част от българите загубиха работата си, друга е в неплатен отпуск, нарушен е нормалният ритъм на живот. Стотици хора постоянно откриват в себе си симптоми на Ковид-19 и въпреки, че паниката от коронавируса поотмина, притеснението как финансово ще оцелеем в бъдеще, става все по-осезаемо. Всичко това води до депресии и тревожни разстройства и бумът им тепърва предстои.

- Проф. Кожухаров, как ще се отрази изолацията на психиката ни?

- По принцип човек е социално същество и е създаден да живее с други хора. Има някакъв график, по който живее, има определен режим. Но, ако човек е мотивиран и вижда смисъл в това, което прави в изолацията, той може да издържи определено време. Условно можем да кажем, че това време е месеци. Проблемът е, че той трябва да има ясна мотивация защо го прави или да има някаква перспектива. Казвам го като човек на 50 г., който е ходил в казармата. Тогава имаше перспектива - след това ще станеш студент или ще започнеш работа. Така през тези 2 г. може да не излизаш отпуска, да не се виждаш с близките си. Аз съм от Варна и бях в морско училище. Спомням си, че курсантите ги подготвяха за дълги плавания, които траеха до 8 месеца. Военните психолози смятаха, че ако тези хора не са живели в условия на ред, дисциплина и изолация, те после по-трудно ще преживяват тези дълги плавания. С времето това се промени рейсовете станаха по-къси. Аз междувременно станах психиатър и лекувах някои от тези хора, които по време на рейсове в изолация правеха депресивни състояния, тревожни състояния, имаше хора, които злоупотребяваха с алкохол и наркотици и ставаха зависими.

- В сегашните условия какво може да ни мотивира да спазваме мерките на щаба?

- Нещата щяха да се понесат по-леко, ако още в началото бяха представени по този начин - ние не сме готови, идва нещо ново, непознато, идва нещо, за което няма как да сме готови, нашата здравна система не е подготвена за него, затова еди си колко време ще има изолация, след това ще преминем към по-леки мерки. Тоест, ако информацията се поднасяше на части и с перспектива, щеше да има от един момент нататък по-голям процент на спазване на правилата. За жалост не се случи точно така. От една страна имаше т. нар. „плашене“: „Не правете така, защото....“, без обаче да се дава достатъчно информация. Това стана на по-късен етап и според мен трябваше да се каже: „Ние не знаем, ние не сме подготвени, затова през февруари казахме, че този вирус ще си остане в Китай“. Другото, което, според мене, обърка нещата, беше вкарването на Медицинския съвет. Имаше едно противопоставяне на едни, които дават забрани и други, които са теоритично специалисти, но дават разрешения - може това, може онова, трето, пето. Това противопоставяне повече попречи, отколкото помогна. Хората се объркаха. Липсата на яснота, на постепенно дозиране при подаването на информация, на последователна прозрачност, попречи. Може би нямаше да има цялата идеализация на проф. Мутафчийски, но хората щяха да започнат да се индентифицират. Нямаше да спазват правилата, защото ще бъдат наказани или могат да умрат, а защото виждат смисъл в това.

- А защо българинът не обича дисциплината и наказанията помагат ли?

- Българинът не е склонен да спазва правила. Има смисъл да се налагат наказания, но трябва да има справедливост и да има една последователна откровена дозирана информативност. Когато падна желязната завеса и започнахме да пътуваме на Запад, се удивлявахме как в телефонните кабини има указатели и никой не си къса страници. Ами не си къса, защото приема, че това е полезно. Ние не се идентифицираме държавнически, ние действаме по другия начин - имаме някаква лична полза или страх.

Трябваше да има едно обединение - ние сме нещо като корабокрушенци, които сме от различни политически сили, съсловия и т. н., но на сала има толкова място и само при определени лишения и определено спазване на правила, ние можем да стигнем до спасителния бряг. Да има някаква перспектива. Това обаче, за жалост, от един момент нататък не се случваше. Сутрин, обед и вечер се казваха различни неща и тези, които не спазваха правилата, не биваха наказвани. И хората започнаха по любимия си начин да преминават в другата фаза, фазата на отричането - няма такъв вирус или това е световна конспирация. Това е лоша психологическа поличба.

- Посочихте за пример Запада, но се оказа, че там хората са по-малко подготвени психически за такъв стрес, защо?

- Западните хора живеят в една организираност. Те трудно отреагират на хаос. Ние, които сме живели при социализма, имаме много високо ниво на понасяне на стрес, а и генетично ни е заложено да се приспособяваме. Ние сме склонни да правим компромиси, но не само добри. Западният човек живее добре в организираното общество, където има ясни правила, които той спазва. Когато обаче тези правила се нарушат при такова извънредно положение, той се обърква. Така, че той индивидуално трудно се справя, той се справя добре организирано. Ние, тъй като сме склонни индивидуално да се справяме, такива сме като психология, успяваме да намерим стратегии за оцеляване. Но това си има цена. Ти в момента успяваш кризисно да компенсираш, но след време декомпенсираш или правиш компромиси, които са на много висока цена. Така че западният модел не е най-добрият, защото той е неприложим тук.

- Хората останаха без пари, без работа. Как ще преодолеем този стрес и след време това може ли да отключи психически проблеми?

- Определено може. Човек може да компенсира известно време - и в концлагер, и при катастрофи, при войни. Проблемите идват след това. По време на острата ситуация той не изпитва болка, не е депресивен. По-късно се проявяват проблемите и това е любимото на американците посттравматично стресово разстройство, за което пишат преувеличено навсякъде. Но това го има и то ще настъпи след време. След като вече я няма свръхмобилизацията да се спасиш и се успокоиш малко, тогава се появяват проблемите - тревожни разстройства, депресивни разстройства, ще започне злоупотреба с различни вещества и храни, защото организмът се мъчи да преподреди нещата. Трябва да успееш по някакъв начин да обединиш хората за нещо, те са конструктивни. Така след всяка военна катастрофа, включително и в България, хората започват в името на нещо да изграждат. Въпросът е, че в момента се люшкат между това, че могат да загинат и това, че бизнесът, който са имали, е застрашен и бъдещето на тях и на децата им започва да изглежда много неясно. Точно това - загубата на тези важни, приоритетни неща, ще доведе до проблеми от психологическа гледна точка.

- Много хора се наблюдават непрекъснато и намират в себе си признаци на коронавирус, това нормално ли е в такава ситуация?

- Това са тревожни разстройства. Те вече започват да се проявяват при хора, които са предразположени и трудно реагират на стресови ситуации. Те започват да получават пристъпи на паника. Паническото разстройство е психично заболяване, което обаче на преден план има чисто физически симптоми. В такъв момент хората смятат, че получават инфаркт, задушаване, което е симптом и на Ковид-19 и третото е страхът, че ще полудеят. Скоро извънредното положение ще свърши и ние, психиатрите и психотерапевтите, ще събираме последствията на всички тези неща.

- А как човек може да се бори с това, след като отвсякъде ни залива със страшни новини?

- Аз бих препоръчал да има някаква хигиена на информацията. Ако направим някакво социологическо изследване и в рамките на три месеца говорим за риск от рак на простата при мъжете или от рак на гърдата при жените, ще се случи същото като сега. Да, ще има нещо положително - ще ходим на лекар, ще има превенция, но колкото лошо е да не ходиш на прегледи, също толкова лошо е да ходиш през 5 минути. Какво искам да кажа? Хигиената е в това само вечер да си пуснеш да гледаш новините, а не цял ден на следиш „фронтовите бюлетини“ за Ковид-19. Това поражда върху психиката изключително негативно въздействие - започваме да смятаме, че сме обречени, че ще ни се случи нещо лошо. И психиката, вместо да е стимулирана да може да отреагира и да се справи, изпада в обратното състояние. Световната здравна организация за психично здраве казва - от 5 до 15 мин. на ден подобна информация. Има и друго - трябва го го погледнем ситуацията и от хубавата страна. Никога не сме имали толкова време за семейството си, за партньора си, за децата си, за родителите си, за градината си. Заместете това, което е пропуснато, говорете с близките си. Сега имаме време да учим с децата си. Бяхме станали прекалено комерсиални, ориентирани само към печалбата, а може би трябва да се научим да приемаме нещата, да се научим да живеем без абсолютната сигурност, която беше измамна. Какво показа вирусът? Независимо дали имаш 1 милион, или 1 лев, ти можеш да се разболееш. Може би е по-добре да погледнем малко по-философски на нещата, да сме по-добри, по-смирени.

- Мъжете или жените са по-склонни са по-склонни към тревожни разстройства?

- Към депресивни и тревожни разстройства са по-склонни жените. Но в извънредни ситуации жената се справя по-добре. Това е заложено от природата - жената търпи повече на болка. Някога в света тя, като майка, е била много по-ценна. Част от жените обаче загубиха женствеността си, те трябваше да изпълняват и другата функция, мъжете бяха слаби, болни, липсващи. Но сега жените имат повече време за децата си. Можем да направм добри изводи за себе си и ние ще излезем от тази ситуация променени, независимо дали искаме или не. И не само за лошо. От психологическа гледна точка най-лошото е липсата на сигурност и перспектива за утрешния ден - за родителите ни, децата ни, самите нас. Това в момента ни изглежда още прекалено екстравагандно, неотнасящо се за нас. Но това, че олимпиада се отглага, самолети не летят и т. н. започва да действа на психиката, това не е същият свят. Тези неща ще имат отражение върху психиката. И другото, което вече започваме да схващаме е, че няма демаркационна линия. Нещата вече не са по-старому и най-лошото е, че не знаем на какво ниво ще бъдат. Но ние имаме като нация и гена, и психиката да успяваме да оцелеем, ние сме умели в оцеляването. Има обаче две важни неща - на каква цена ще оцелеем и как ще продължим. Това ще е работата на психотерапевтите - да подготвят хората. Трябва да започнем да мислим за преориентация, вече няма да е същото. Не можеш само да седиш и да се вайкаш, а трябва бързо да се преориентираш. Държавата трябва да се опитва да предусеща тези процеси и да инвестира в това.

- Какво може да ни помогне по-лесно да се справим, има ли опасност от целия този стрес да се превърнем в алкохолици или наркомани?

- Човек с тревожността се справя по различни начини. Първият е като се тъпче с храна. Вторият е алкохолът, чрез който част от хората се опитват да намалят тревожността, самотата, липсата на други развлечения. Някои вероятно ще добавят различни успокоителни средства - лексотан, ксанакс и т. н. А някои от по-младите може да започнат да вземат наркотици, защото те ще им дават света, който те искат и няма да ги интересува какво се случва реално. Но когато ние имаме перспективата, мотивацията, средата, и подкрепата, няма да имаме нужда от тези неща. Ако всеки сам се справя или се противопоставя на другите, той ще избира тези грешни измамни начини. Няма смисъл да се вайкаме, има смисъл да се опитваме заедно да се идентифицираме и да правим нещо. Чудесни за тези инициативи да доставяме храна, да слушаме концерти. Ние сме общност и трябва да правим неща, които са свързани с другите хора.

Нашият гост

Проф. д-р Христо Кожухаров е ръководител на Катедра по психиатрия и клинична психология към Медицински университет - Варна и началник на специализирана клиника в УМБАЛ “Света Марина” в морската столица. От 2012 до 2016 г. е председател на Българската психиатрична асоциация. Специализирал е в психиатричната болница в гр. Листал, Швейцария. Има над 90 публикации и две самостоятелни монографии, както и над 30 участия в национални и международни конференции, симпозиуми и конгреси. Основните му научни разработки са в областта на общата психиатрия, клиничната психиатрия, наркологията, психотерапията, психофармакологията.