Изолацията заради Covid-19 принуди много хора да се срещнат с проблемите си

Загуби се възможността да бягаме от самотата като отидем на работа или заведение

Много жени на по 30-40 години управляват живота си като тийнейджъри

Кризата с коронавируса предизвика още по-големи кризи в психичното състояние на много хора и отношенията в редица двойки или семейства. Как да се справим с промените, по-лесно ли общуваме онлайн сега и каква е тайната на женското щастие - психологът и треньор по личностно развитие Анастасия Шахматова с професионални съвети за читателите на “Труд”.

- Как кризата с Covid-19 се отрази на отношенията между двойките и психиката като цяло? 
- Затвореното пространство постави много хора в ситуация да се срещат 24 часа в денонощието не само с партньорите си, но и с проблемите, които има между тях. Ако преди пандемията мъжете и жените са успявали да избегнат решаването на проблеми, отивайки на работа, то сега всичките нерешени въпроси се появиха на повърхността. Много двойки преживяха криза. Изясняване на отношения, скандали, отдалечаване, напрежение - всичко това беше част от ежедневието им по време на карантината. Хората често се плашат от тези емоции, мислейки, че това е нещо лошо и трябва да се избягва, обаче само с помощта на криза в отношенията, те получават развитието си. След като кризата се преодолява от двамата партньори, отношенията им минават на нов етап от развитието.

- Изпаднаха ли много хора в депресия заради кризата и изолацията?
- В депресия попадат хора, които не успяват да се адаптират към промените, не искат да видят общата картина и се държат за старите устои. Да, има много депресирани хора покрай ситуацията с коронавируса, но има и такива, които успяват да се развиват дори в такива условия.

- По-склонни ли са хората заради изолацията да общуват онлайн и да се запознават, или тя ни направи по-самотни?
- Преди всеки можеше да избяга от самотата си, отивайки на работа и там да общува с колегите си, след работа пък бяха достъпни различни активности като спорт, заведения, кино, театър. По този начин много хора попълваха своите нужди от социални контакти и не усещаха толкова остро липсата от човек до себе си. По време на карантината всеки имаше време да си направи равносметка както за миналото, така и за настоящето. И да, хората станаха по-смели в подхода си към другите и по-целенасочени в действията си. Много мъже и жени се запознаха онлайн и чакаха с нетърпение мерките на карантината да отслабнат, за да се видят и на живо. Аз бих посъветвала всеки, който все още е сам, от тук нататък да подхожда към избора на партньора си по-осъзнато и да бъде честен най-вече сам със себе си относно своите намерения.

- Разкажете малко повече за професионалния и личния си път - какво ви доведе от Украйна в България?
- Родена съм в живописния украински град Херсон. И въпреки че родителите ми са с обикновени професии, баща ми е инженер, а майка ми маникюристка, те ми дадоха невероятно богата обща култура. Ние с по-малкия ми брат живяхме в три държави - Украйна, Казахстан и Беларус. Родителите ни са родом от Казахстан и всяко лято ни изпращаха при нашите баби и дядовци, а в Беларус живееше родният баща на майка ми, затова бяхме чести гости и там. Общуването с различни нации, религии и култури възпита в нас голяма толерантност и приемане на всички хора без да ги делим и изостри любопитството ни към света. Затова реших да започна висшето си образование в България.

- Работили сте с гурото на руската психология Лариса Ренар, как се срещнахте?
- В един момент от живота ми всичко научено и практикувано се събра в едно, когато започнах да организирам тренингите от школата на Лариса Ренар за България. Там се срещнах и по-близо с психологията. Така започна моят професионален път на треньор за личностно развитие. Завършвайки Академията за треньори, аз продължих своя път в обучение по гещалт терапия, когнитивна психология, психодрама. В момента обединявам всичките си умения в едно и организирам различни обучения за български клиенти, които се провеждат от висококвалифицирани психолози от Русия. Тези обучения са свързани с различно психологическо развитие и се поднасят на достъпен език към широката публика.

- Наскоро създадохте свой собствен нов проект - Woman LifeBook. Какво представлява той?
- Извадих най-силните си качества, а именно да обединявам хората и да изграждам структура и система и за една нощ си направих сайта на Woman LifeBook. Така се роди общността за жените, където те могат да чувстват себе си защитени и в добри ръце на умели психолози. В Woman LifeBook има обучения, които са структурирани по такъв начин: жената да може да изследва своя проблем и да получи инструменти за неговото решение под наблюдение и помощ на подходящ за проблема психолог. Ние не даваме модел как трябва да живееш или как трябва да бъдеш щастлива. Ние приемаме, че щастието за всеки е индивидуално, а ние сме само проводници по пътя на личностното развитие на една жена.

- Работата ви е насочена основно към жените - какъв е пътят към женското щастие?
- Няма един класически път, пак ще кажа, че за всеки човек щастието е лично и индивидуално. Но за да опознае себе си, една жена първо е необходимо да има смелост да се срещне с промените в живота си, които ще настъпват в процеса на работа върху себе си. А както знаем, излизането от зоната на комфорт се харесва на малко хора. Едно от основните неща е жената да отдели себе си като личност от своите родители, но без да разваля реалните си отношения с тях или пък обратното - да се надява те да станат приказни, ако в реалността са били токсични. Второто е да работи върху своята емоционална зрялост. Много често срещам жени на по 30-40 години, които размишляват и управляват живота си като тийнейджъри. Все едно, че пишат една чернова и очакват някъде там след време да дойде реалният живот, който тогава ще го живеят, без да разбират, че всъщност те вече го живеят и това, което се случва в него, е тяхна отговорност. Третото е да лекува детските си травми и да излиза от замръзналото си състояние, в което травмите я държат. Преминавайки през тези основни процеси, гарантирам, че всяка жена ще успее да постигне това, за което мечтае и което я прави щастлива.