Днес Русия е по-слаба и по-самотна, отколкото някога е била

Не случайно Китай бе сред първите осъдили скандалната реч на руския президент

 Представете си, че идвам у вас, сядам на дивана, обявявам дивана за своя собственост и заплашвам, че ще застрелям в главата всеки, който се доближи до моя диван. Ще ме помислите или за луд, или за изключително нагъл. А най-вероятно и за двете. И ще сте напълно прави. Горе-долу така се държи Путин по отношение на Украйна. Речта му тази седмица, освен имперския руски глобализъм, с която беше изпъстрена, имаше и тази особено нагла нотка. Първо, Русия влиза в Украйна (не обратното!). Второ, Русия завзема територия от Украйна. Трето, Русия обявява тази територия за своя. Четвърто, заплашва с ядрена бомба, ако някой нападне тази „тяхна“ територия. Но да оставим наглостта, безпардонността и откровената налудност на твърдението, че след „референдумите“ Херсонска област, Запорожка област, Луганск и Донецк ще станат руски. Не са руски и няма да бъдат, но не това е темата.

Темата е, че Путин не просто прекали, той собственоръчно превърна Русия в парий. Днес Русия е по-слаба и по-самотна, отколкото някога е била. Само вижте с какво пренебрежение се отнесоха към него в Самарканд държавните глави от Шанхайската организация за сътрудничество. Караха го да чака за всяка среща, а Китай, Индия и Турция му казаха в прав текст, че войната трябва да спре. Напълно разбираемо. С инвазията в Украйна Путин обра негативните и остри оценки на Западния свят. Но Китай, Индия и Турция го играеха обрано, сдържано и макар критично към Москва, то най-малкото не бяха враждебни. Днес, след като инвазията очевидно е провалена и Украйна се оказа костелив орех, Индия, Китай и Турция вече не крият значително по-изострените си позиции. Не случайно Китай бе сред първите осъдили скандалната реч на Путин като поиска спиране на боевете и търсене на мирно решение.

 Истината е, че в Украйна Путин се провали. Той се превърна в лузър. А никой не обича лузърите. Никой не обича и агресорите, но ако си агресор и успееш в агресията си, тогава историята те съди като победител и дори и да не те харесват, не могат да отрекат силата ти. Путин се опита да демонстрира сила и се провали. Войната в Украйна е гръмовен провал за Кремъл и това е видно с просто око. След инвазията Москва си постави за цел за 72 часа да превземе цяла Украйна. Толкова убедителна беше руската самоувереност по темата, че успя да убеди целия Запад – и Америка, и Западна Европа, и НАТО като цяло, всички бяхме убедени, че това ще е блицкриг. Да, де, ама в Киев показаха, че имат гръбнак (и слава Богу!) и въпреки витиеватите и хълцащи позиции на администрацията на Байдън, извиха ръцете на Запада да спре да се крие, а да се вземе в ръце и да помогне. 

И Западът помогна, но в основата на съпротивата си е Украйна, която започна като десетократно по-слаб противник, а днес печели войната. Обратното, Русия започна войната с претенцията на втората най-силна армия в света, днес е втората най-силна армия в Украйна.

Твърдението на Путин, че днес Русия воювала в Украйна с „колективния Запад“ е рунтава лъжа. Просто не е вярно. Да, има западни наемници и доброволци. Да, има западно оръжие. Но това далеч не е „колективният Запад“. Това е една малка част от способностите на НАТО и развития свят, чиято военна сила значително (несравнимо) надвишава руската. 

И това не е твърдение, а факт. В НАТО има над 20 000 самолета, срещу малко над 4000 в Русия. В НАТО има 8500 хеликоптера, срещу 1500 в Русия. В НАТО има 115 000 бронирани машини, в Русия са 30 000. Живата сила е близо 4 пъти повече на Запад, отколкото в Русия. И т.н., и т.н. Във военно отношение силите на НАТО и Русия са несравними. Така че не, Русия не воюва с „колективния Запад“ в Украйна. Воюва с Украйна, която получи въоръжение от Запада и не бе оставена на произвола на съдбата. Такава е обективната истина, другото е откровена пропаганда.

Свикването на резервистите е отчаян ход, който ясно демонстрира слабостта на Кремъл. 300 000 запасняци (на първо време) ще бъдат хвърлени като пушечно месо. В тази ситуация на ход са обикновените руснаци. Може и подкрепата за войната да е широка в Русия, но сега ще се разбере дали е искрена. 

От хола на дивана всеки може да е кръвожаден, но хванеш ли пушката и нещата почват да изглеждат малко по-различни. Но да видим как ще подходи руския народ. Може да окаже съпротива, може и да стисне зъби и да се примири с ролята на „първия партиен и държавен ръководител“. Уви, Русия винаги е имала склонност към идолопоклонничество към държавата и нейните ръководители, но в случая нещата станаха твърде грозни твърде бързо и не мисля, че някой може категорично да каже как ще протече мобилизацията. Но самият факт, че се опира до мобилизация е показателен – Русия няма капацитета да спечели тази война с професионалната си армия и затова се налага да се опира до резервисти и заплахи за употреба на ядрено оръжие.

Няколко думи трябва да се кажат и по отношение на въпросната заплаха за използване на „всички средства, с които разполага“ Русия. С други думи вече открито се заплашваме с ядрена война. Заплахата идва, ако някой нарушал териториалната цялост на Русия. Коя териториална цялост? Онази, която Путин е решил, че е негова ли? Днес иска четири области от Украйна, утре ще иска половин Пошла или Източна България. Ще си разположи войските, ще каже „пу, за мене!“ и ако някой влезе на заплютата територия и бам! Ядрена бомба. Хитро, а? Само че е несериозно, глупаво и откровено опасно да се дърдорят такива работи. 

Впрочем, само да вметна, че като чуя някой да казва „това не е блъф“ и ми е ясно, че блъфира, ама знае ли човек. В такава ситуация цивилизования свят трябва да прояви мъжество и да отговори ясно и категорично – не може така. До момента световните реакции са именно такива. Никой няма интерес от ядрена война, най-малкото Русия. Защото ако Русия има ядрени бомби, то в НАТО не са нито по-малко, нито по-безопасни. Нека сме наясно, че ако ние се страхуваме от неговите бомби, той със сигурност се страхува повече от нашите.

 Тук има един важен момент, който не бива да се пропуска. Грешен и пропаганден е кремълският наратив, че едва ли не Русия сама се борела с глобализма. Не е вярно просто. Русия действа точно като глобалист. Както правеха американските глобалисти в Ирак и Афганистан, така правят и руските глобалисти в Украйна. Дугиновата философия, която дава идеологическа кохерентност на Москва, е ни повече, ни по-малко от рускоцентричен глобализъм. Няма функционална разлика между глобалистите ястреби във Вашингтон и тези в Москва. Всеки от тях вярва, че столицата на света трябва да е тяхна.

Затова трябва да се надяваме, в името на мира, традиционните консерватори на Тръмп, които са автентичните антиглобалисти, да вземат властта в Конгреса на САЩ. Тогава ще има реални инструменти за озаптяване на глобалистите в самата Америка, но и в Русия. Защото при Тръмп Путин не би си и помислил да прави такива безобразия. Но всъщност вече няма значение кой обитава Белия дом, защото песента на Путин би следвало да е вече изпята. Остава и той да го разбере.