Финансовите пазари се лутат, петролът и природният газ отново дърпат нагоре

Последните събития касаят и наливат масло в инфлационната спирала, която засяга и България

Американският долар е широко възприеман като валута убежище по време на геополитическо напрежение

След речта на президента на Руската федерация Владимир Путин, с която беше обявена частична военна мобилизация финансовият свят и борсите реагираха веднага. Заплахата, включително за използване ядрено оръжие, намери глобално отражение за броени часове преминавайки през финансовите пазарни канали. Още в началото на търговията на лондонската борса индексът, измерващ стойността на зелените пари спрямо шест равностойни валути, прибави до 0,6% в началото на търговията в Лондон и достигна най-високото си ниво от 2002 г. насам. Паундът се понижи с 0,4% до 1,133 долара, а еврото загуби 0,7%, за да се закрепи под паритета от 0,99 долара. Индексът на MSCI за валутите на развиващите се пазари се понижи с 0,3%. Тези факти веднага бяха отчетени от анализаторите на „Файненшъл таимс“. По принцип американският долар е широко възприеман като валута убежище по време на геополитическо напрежение и икономически стрес.

В подкрепа на тази теза е и изказването на Виктория Схолар, ръководител на отдела за инвестиции във фондовия супермаркет Interactive Investor. Тя заяви, че обръщението на Путин е „стимулирало търсенето на сигурни убежища“. В подкрепа на ръста на долара идва и очакваното ново повишение на лихвите от страна на федералния резерв, който действа значително по-агресивно от Европейската централна банка (ЕЦБ). Охлаждането на икономиката в щатите обаче доведе до рецесия, която рано или късно е възможно да прелее и към Европа. Към 15.30 часа на 21 септември щатският долар вече устойчиво беше по-скъп от еврото като един долар се разменяше за 1.01 евро.

Речта на Путин даде отражение не само върху разменния курс на щатския долар. Търговците на акции в Европа се изправиха пред неспокойна сесия. Към 15.30 часа индексите Дау Джоунс, S&P и Насдак, загубиха около и над 1%, като се понижиха съответно с между 40 и 313 базисни пункта. На фона на всичко това цените на петрола започнаха да се покачват поради опасания за доставките. Суровият петрол Брент към 15.30 се повиши до 92.30 долара за барел (1.6%) Подобна беше тенденцията и при американският лек суров петрол West Texas. Цената на фючърсите на природния газ на ненидерландската борса устойчиво заеха позиции над 200 евро, като доставките за ноември са на стойност от 216 евро. различните фючърси поскъпнаха между 4 и 8%.

Така се оказа, че освен пряката заплаха за използване на ядрено оръжие, в рамките на един ден през каналите на финансовите пазари, президентът на Руската федерация нанесе нов удар срещу Европа. Рискът за доставките на енергийни суровини (петрол и природен газ) расте, съответно растат и цените им. Доларът изпревари устойчиво еврото. Всичко това касае и налива масло в инфлационната спирала, която засяга и България.

Успоредно с това, ако тенденциите за ръст на цените на природния газ и петрола продължи ще се окаже, че и новото ръководство „Булгаргаз“ е имало малшанса да провежда търговете за доставки в променена среда. Ескалацията на напрежението със сигурност ще има ролята на „бустер“ и по отношение на цените на хранителните продукти, включително и в България и то в краткосрочен период. Всички тези тенденции поставят пред нов риск финансово икономическата ситуация в България, като следващият парламент и правителство ще трябва да запълнят бюджетната яма през следващите години, която вече беше докладвана от служебния министър на финансите. Управляващите ще трябва да предпазят бизнеса и хората, както и да защитят интереса на българската енергетика, както пред Европа, така и глобално.

Предпоставка за това е и фактът, че в допълнение на флуктоациите на финансовите пазари, веднага след речта на президента Путин водещи банки от Уолстрийт заплашиха, че поради възникването на рискове от правен характер, може да се оттеглят от финансовия съюз, който трябва да подпомогне прехода на глобалната икономика към нулеви емисии парникови газове. Това беше съобщено също от „Файненшъл таймс“. „Морган Стенли“, „Джей Пи Морган“ и „Банк ъв Америка“ са сред банките, които обмислят да напуснат, тъй като се опасяват, че срещу тях може да бъдат заведени съдебни искове поради строгите ангажименти за намаляване на въглеродните емисии, които си поставя финансовият съюз към ООН.

„Финансовият съюз за нулеви емисии от Глазгоу“, създаден през 2021 г. от Карни, който е бивш управител на Английската централна банка, е обединение на банки, застрахователни компании и мениджъри на инвестиционни фондове, които управляват активи за 130 трилиона долара. Целта на този съюз е да бъдат предотвратени негативните последици от измененията в климата.

Така се оказва, че на фона на тези глобални сътресения и рискове от доставки на енергийни суровини българските правителства ще трябва да бъдат много внимателни по-отношение на запазването на интересите на българската енергетика, включително и на въглищните централи и да не се допуска тяхното затваряне, както беше вече заложено в Плана за възстановяване и устойчивост от предходното редовно правителство. Допълнителен аргумент в тази посока е, че в момента основен принос за създаването на добавена стойност и БВП в България има точно сектор електроенергетика.

Значим ръст бележи и добива на въглища в рамките на добиваната промишленост. Нещо повече, компенсациите за бизнеса се изплащат отново от реализираните печалби от сектор електроенергетика, който заедно с борбата с инфлацията трябва да бъдат изведени като основен приоритет от бъдещите управляващи.