Русия не може да бъде изолирана от света

Случващото е трагедия, но не ни оставиха избор

Сблъсъкът с антируските сили в Украйна беше неизбежен

Украйна, Русия и Беларус са триединен народ. Това заяви руският президент Владимир Путин на пресконференция с беларуския си колега Александър Лукашенко, след двустранна среща помежду им на площадката на космодрума “Восточний” във вторник, предаде РИА “Новости”. Държавният глава на Русия е подчертал, че “винаги е настоявал на триединството на тези народи”.

“Това, което се случва в Украйна, е без всякакво съмнение трагедия. На както правилно каза Александър Григориевич (б. р. - Лукашенко) - просто не ни оставиха избор. Нямахме никакъв избор. Беше само въпрос на време, кога ще започне (б. р. - нашествието в Украйна), заяви Владимир Путин.

Той обърна внимание, че Русия винаги е гледала на Беларус като на брат, посочва още РИА “Новости” в кореспонденцията си.
“Винаги така сме се отнасяли към Беларус и нещо не се променило за последните месеци. Ние никога не сме имали съмнения, че ако се наложи някой да ни удари едно рамо, това ще е Беларус. Винаги е било така през цялата продължителност на нашата обща история”, заяви руският президент.

Той настоя, че в настоящата криза в Украйна, Беларус се е оказала най-доброто място за водене на преговори между представителите на Москва и Киев, а беларуският президент Александър Лукашенко се е ангажирал персонално с изглаждането на преговорния процес.

При пристигането си по-рано през деня на площадката на космодрума “Восточний” Владимир Путин предупреди, че плановете на Запада да изолира Русия ще се провалят, тъй като е невъзможно да бъде изолиран някой в ??съвременния свят, особено такава огромна страна като Русия.

Сблъсъкът с антируските сили в Украйна беше неизбежен, натърти още Путин.

Руският президент определи целите на така наречената от него специална военна операция в Украйна като “ясни и благородни” и изрази увереност, че те ще бъдат изпълнени. По думите му главната цел е да се помогне на хората в Донбас. Той добави, че руските въоръжени сили действат ефективно и резултатно, като използват най-съвременни въоръжения.
“Бяхме принудени да направим това, просто защото, за съжаление, киевските власти, подтиквани от Запада, отказаха да изпълняват Минските споразумения, насочени към мирното решение на проблемите”.

Според Путин Русия не е можела повече да търпи “продължаващия осем години геноцид” в Донбас: “За наше съжаление започнаха превръщат Украйна в антируски плацдарм. Започнаха да отглеждат съществуващите отдавна кълнове на национализма и неонацизма”.

По думите на руския президент САЩ са използвали Украйна да заплашват Русия - и посредством НАТО, а Москва трябвало да защити руско-говорящото население в Украйна.

От началото на кризата на 24 февруари

1000 украинци са вече на трудови договори у нас

До 7 април 616 работодатели са потърсили посредничеството на бюрата по труда в страната за наемане на украински граждани. Подадени са заявки за 4407 свободни работни места.

Вече 953 украински граждани са започнали работа на трудов договор в България от 24 февруари (началото на кризата в страната) до 7 април, показват данните на Националната агенция за приходите. За същия период мобилните екипи на Агенцията по заетостта са консултирали 4100 бягащи от войната украинци и са ги информирали за възможностите за достъп до пазара на труда у нас.

1228 от тях са попълнили анкета за готовността им да започнат работа. Данните показват, че 68% са готови да направят това веднага. 18% обмислят да предприемат тази стъпка в период от 1 до 6 месеца, а 10% са отговорили, че ще започнат работа, ако има осигурена грижа за децата им.

Близо две трети от анкетираните украинци са с висше образование, а 31% са със средно. Едва 3% са с основно и по-ниско образование.

България получава 45% предварително финансиране

ЕС отпусна 3,5 млрд. евро за страните приели бежанци

Австрия, България, Чехия, Естония и Литва са приели бежанци, чийто брой надвишава един процент от местното население към 23 март.

Съветът на ЕС съобщи, че днес окончателно е одобрил отпускането на 3,5 милиарда евро за страните от ЕС, които са приютили украински бежанци.

Решението получи миналата седмица подкрепа от мнозинството в Европейския парламент. Посочената сума е само част от финансирането, предвидено до края на годината за тази цел. Средствата се отпускат от бюджета за икономическо възстановяване след пандемията и ще послужат основно на държавите, където пристигат или през които преминават най-много бежанци.

Предварително изплатените тази година средства ще бъдат увеличени от 11 на 15 на сто за всички страни от ЕС и от 11 на 45 на сто за държавите, където притокът на бежанци от Украйна възлиза на над един процент от броя на местното население в края на първия месец след началото на руските военни действия.

Държавите, които ще получат 45 на сто предварително финансиране, са Унгария, Полша, Румъния и Словакия, които имат обща граница с Украйна, както и Австрия, България, Чехия, Естония и Литва, които са приели бежанци, чийто брой надвишава един процент от местното население към 23 март.

ЕС ще осигури общо около 17 милиарда евро от неизползвани и пренасочени бюджетни средства за бежанците от Украйна. Средствата ще послужат за осигуряване на подслон, образование и здравни грижи.

Международните наблюдатели припомнят, че по данни на Върховният комисариат за бежанците на ООН, от началото на конфликта в Украйна на 24 февруари, вътрешно разселените в страната са над 10 млн., а бежанците зад граница надхвърлят 4,5 млн. души, повече от половината от които деца. Сред граничещите с Украйна държави, Полша подслонява малко над половината от напусналите страната си украинци.