България е страната на Балканите с най-голям общ дял на следващи от други държави 

България е страната с най-голям дял чуждестранни студенти на Балканите. Това отбеляза Георги Стойчев, директор на Институт "Отворено общество – София", който подготвя Рейтинговата система на висшите училища в страната. Тази година в него участват 51 университета или с един по-малко, след като Европейското висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив е останало без акредитация.

От 2013-2022 г делят на чуждите студенти у нас се удвоява от 4 на 8 процента. В момента той е 8,29 процента са. Достигаме средните нива в ЕС по този показател, като страната е с най-голям дял чуждестранни студенти на Балканите“, посочи той.

По думите му обаче, проблемът е, че нарастването се забавя. „От 2020 г. насам пълзи, а не върви нагоре, причината е, че моделът за привличане на чуждестранни студенти се е изчерпал. Ние привличаме в направление „Медицина“ и „Здравни грижи“, където 57 от сто са чуждестранните студенти. Първи сме в ЕС по този показател. При „Стоматология“ данните са 45% и 30% във „Ветеринарна медицина““, допълни Стойчев.

Това показва, че сме достигнала точката на насищане. „Трябва да сменим модела в две посоки. Да се разнообразят направленията, в които привличаме студенти от чужбина. В ЕС такива са с „Икономика“ и „Мениджмънт“, например, докато у нас има огромен потенциал в тях, който не се използва“, посочи още той.

Конкретните данни в Рейтинговата система показват още, че делът на регистрираните безработни, завършили през предходните 5 години висше образование в страната, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Другите показатели за реализацията на завършилите на пазара на труда продължават да се подобряват, достигайки до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада от 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. при 54% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до над 2 200 лева през 2023 г. при 1 839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най висока сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“ (над 4 000 лв.), следвани от тези, които са завършили „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3 000 и 4 000 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6 469 лв. (при 5 592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5 767 лв. (при 4 333 лв. през миналата година).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).

Трите професионални направления с най-много действащи студенти през 2023 г. са „Икономика“ с 24 906, „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти се обучават в направление „Теория на изкуствата“ - 48. Висшето училище с най-голям брой действащи студенти е СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 167, следвано от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.

Данните показват продължаваща тенденция за повишаване на броя и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации на българските висши училища в библиографската база данни Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 000 и надхвърля с около 3 500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500. Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 000 и надхвърля с над 6000 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 000.