Има една възможност за стабилно управление след изборите, която засега има поддръжници предимно в Мрежата – класиралите се на първите четири места да съставят експертно правителство, като загърбят идеологическите противоречия и личната враждебност. Надеждата се крепи и на неоспорвания факт от водещите партийни икономисти и финансисти по време на дебатите помежду им, че трябва да има не само правителство, но и парламент, който да го подкрепя законодателно. 

Очевидно е раздразнението на избирателите от двегодишното стадно пришпорване към урните, смайващото с неумението си да управлява лъжливо шестмесечно правителство, галопиращата инфлация, водеща до непосилни битови сметки и плашещо бъдеще на ръба на оцеляването. Няма промяна и при кандидатите да ни управляват. Новите лица са единици. Перспективата за поредица от избори няма как да ни радва. И вместо да роптаят, че президентът преговаря с големи компании в перспектива за няколко години, както и за дългосрочни договори за газови доставки, политиците трябва да помислят не за това, което ги разделя, а за това, което ще ги свърже за общо управление. 

Предизборната ситуация е такава, че е изгодно за провалилите се в последното управление да упрекват държавния глава, че отнема правомощия на парламента и да плашат обществеността с еднолично управление, като го тласкат в орбитата на Евразийските диктатури. Но с изключение на партийните поддръжници, повечето избиратели отдавна не се хващат на подобни плитки интриги. Защото зад политическата пушилка те виждат как служебният кабинет всекидневно открива афери или скрити мини, оставени от “борците” за промяна и дърпащите им конците разградски медийно-олигархични “визионери”. 

Истината е, че упреците към назначените министри и торбата с фалшивите обещания за благоденствие, които се въртят в медиите от компрометирали се вече политици, не само отблъскват, но и наливат вода в мелницата на формации, които размахват популистки сянката на твърдата ръка. Предварителните проучвания показват, че партиите, които ще са на предните места, могат да имат и конституционно мнозинство, което би им дало възможност за промяна на основния закон при нужда. Например с премахването на статута на служебния кабинет и възможността да има работещ парламент, независимо от падането на правителството, така както е в други страни. 

Преди всичко обаче конституционното мнозинство ще вдъхва увереност в обществото, че политиците искат и могат да решават проблемите им. А досегашните мантри за пагубното дванадесет годишно управление и комисионерите от четворната коалиция, ще бъдат загърбени. Заглъхват и обвиненията кой на кого ще бъде бухалка, а радетелите за химерното мнозинство от 121 депутата, скоропостижно го забравиха. Има и една друга, блазнеща устремилите се към трапезата на властта, кандидати за народното доверие. В дебатите не я споменават, говорят за балансиран бюджет и приемливи заеми. Но нищо не казват за онези 50 милиарда евро, които ще дойдат от Брюксел, ако има парламент, който да приема промените в законите и необходимите за получаването им решения. 

Нека припомним, че те не са само 13-те милиарда по Плана за възстановяване и развитие. От еврофондовете се очакват още 11,5 милиарда евро за периода 2022 – 2029 г. Към тези пари могат да се добавят заеми с преференциални условия за близо 9 милиарда лева. Към общата сума се прибавят и директните субсидии за земеделци, които са още 6 милиарда евро. А тези пари могат да бъдат получени и усвоени само при действащ парламент и подкрепено от него правителство. 

И накрая още нещо, което не бива да се пропуска – това е нетрайната любов на избирателите. През годините се видя как въодушевено приемаха новите кумири, но после бързо се разочароваха и ги забравяха. Провалът на псевдорадетелите за “промяна”, може да доведе до рязък спад на техните гласоподаватели, което социологичните агенции сега не могат да прогнозират. 

Засега само се отчита, че те няма да са първи. Но няма да се изненадаме, ако резултатът им е пропорционален на управленския провал. Така че с наближаването на деня за избор, имащите намерение да гласуват все по-малко ще се ласкаят от даваните им обещания и ще гласуват в съответствие с инфлацията, растящите цени и изтъняващия им джоб. Надяваме се, че тези които спечелят изборите ще направят всичко възможно да оправдаят доверието, да приключат завинаги с кукловодите и намерят онези управленци, които да не се влияят от партийния цвят, а да работят за конкретните нужди и добруването на страната ни.