Президентските избори в САЩ не само не са свършили, но за пореден път доказват, че промяната продължава. Едва ли е имало през последните десетилетия такава еуфория от крайни емоции, която резонира в останалия свят през призмата на протоколното признаване на Джо Байдън и многозначителното мълчание на Москва и Пекин.

Заедно с това продължава медийната и политическа всеобхватна борба с пандемията от коронавирус, която за пореден път вкарва човечеството в реалните и измислени страхове доколко е възможно преодоляването u. Заедно с това се завъртя в балканските ширини актуалният през последните месеци въпрос да спираме или не Северна Македония по пътя u към Европейския съюз, обединил българското общество и политици в едно голямо НЕ.

Времето ще покаже дали правителството ще съумее да се възползва докрай от създалата се благоприятна за България ситуация. Или както пророкуват някои анализатори, София е слаба, за да устои на германския натиск. Не трябва да се забравя, че в променящия се свят правилата също се променят. Това означава, че в политическия хаос конюнктурата, а не традицията, решава всеки проблем. Вече не е от значение дали София има слаби позиции в Европа или не. От значение е максималното използване на благоприятната за България ситуация за утвърждаване на важна не само за София, но и за другите членки на ЕС позиция, която в зародиш ще елиминира възможността Скопие да отвори поредната конфликтна зона на Балканите.

Брюксел едва ли се нуждае от поредни предизвикателства за устойчивостта и сигурността на Съюза. Друг е въпросът дали това не е от полза за излизащата от ЕС Великобритания, която вече получи от все още необявения за президент Джо Байдън заплахата, че няма да има сделка между Вашингтон и Лондон ако се наруши споразумението със Северна Ирландия.

Европа и Балканите продължават да изпълват публичното пространство с политическа лексика, която следва традициите, а не новите реалности. Следващите седмици и месеци ще покажат колко адекватни решения и действия ще запазят европейското статукво или ще акумулират силна негативна енергия.

Тези тенденции се наблюдават и в българското политическо пространство. Отново се завъртяха различни социологически проучвания, в които като мантра се повтарят повече измислените, отколкото реални извънсистемни партии, направили опит да се наложат покрай превърналите се в досадно ежедневие протести в София. За пореден път се коментират имена, които могат да бъдат използвани като ракета носител. В повечето случаи от съответната личност не искано съгласие, което създава доста неприятни за човека ситуации. С моето име два пъти беше злоупотребено. Първият път беше преди две години, когато покойният проф. Божидар Димитров реши да създава професорска партия. Вторият път беше преди месец и половина, когато незнайно как се озовах сред учредителите на политическия проект на Николай Малинов за създаването на русофилска партия. И в двата случая изразих своето несъгласие в публичното пространство чрез публикации във в. „Труд“.

Няма как независим експерт като мен да се съгласява за включването му в политически проекти и партии. Това означава невъзможност да се защитава позиция, която е от полза за обществото, а не за конюнктурни цели, изцяло подчинени на личния интерес, преследван от самоопределилия се за председател на партията без значение дали ще е Николай Малинов или някой друг. Това напомня известната притча за орела и гарвана, в която орелът лети нависоко към звездите, което е недостъпно за гарвана.