Преди 120 години инженер Хюбърт Сесил Бут получи патент за първата прахосмукачка и основава компания за почистване на килими. Клиентите на Бут бяха британското адмиралтейство, кралица Виктория и монетния двор. Той беше глобяван няколко пъти за вдигане на шум и веднъж беше арестуван.

На 30 август 1901 г. инженер Хъбърт Сесил Бут получава британски патент за първата прахосмукачка. Изобретателят е имал предшественици, но по-ранните устройства или са изглеждали твърде непрактично, или са използвали различен принцип на почистване, защото не смучат въздуха заедно с прахта, а измиват подовете или навиват мръсотията върху четките. Именно за да се популяризира изобретението на Бут през 1901 г. за първи път се използва терминът "vacuum cleaner" (прахосмукачка).

Бут не е британец по рождение, роден е в Париж, но семейството му се мести в Глостър, когато той е само на 2 месеца. Бут получава своето инженерно образование в лондонския Централния технически колеж и Института на строителните инженери, и първоначално работеше като строител, проектираше висящи мостове и атракциите в увеселителните паркове, след това разработи двигателите за бойните кораби на Кралския флот.

Идеята за първата прахосмукачка му хрумва, когато наблюдава работата на устройството за издухване на прахта от седалките на влаковете. Бут си замисля, за това че би било много по-практично да не се духа, а да се изсмуква праха и се опитва да направи това през един шал. Прахът се събра и остана върху шала, така че инженерът разбра, че идеята му по принцип е работеща.

По-късно той описва своите мисли, докато наблюдава демонстрация на устройството, издухващо прахта от седалките: „Ако системата може да се преобърне и да се постави филтър между смукателното устройство и външния въздух, прахът щеше да се уловя в контейнера. Това би решило проблема с удобното и хигиенично отстраняване на прахта".

Устройството на Бут се оказа изключително грамадно, и беше пренасяно с коне и беше наречено „чистачът на килими“ или „Пъхтящият Били“ (Puffing Billy). Първоначално прахосмукачката се задвижваше от бензинов двигател и то успя да влезе в историята буквално със своя шум. Тази прахосмукачка се справяше без четки и буталната помпа засмукваше въздуха през 30 метрови маркучи с дюзи в краищата, след което го прекарваше през платнен филтър. Първоначално колата с прахосмукачката беше оставяна на улицата до къщата, като в нея се вкарваха дългите маркучи вътре. Прахосмукачката обаче работеше толкова силно, че  плашеше всички околни животни и най -важното – плашеше конете, впрегнати в каруците, така че полицията скоро забрани да се оставя работещото устройство на улицата и трябваше да се огранича до почистването на килимите само в най-просторните стаи. По-късно Бут създава и версия с електрически мотор, но това и тя се оказа доста голяма.

Интересното е, че Бут всъщност не продава устройствата за почистване на килими, или продава, както биха казали сега, почистващите услуги и той основава British Vacuum Cleaner and Engineering Co. В Лондон по едно време дори беше модерно да се провеждат партита vacuum cleaner, където дамите от висшето общество пиеха чай, гледайки как работниците на Бут чистят килимите в домовете им.

Това беше истинско шоу. Фургоните на Бут бяха боядисани в яркочервено. Операторите в специални униформи издърпваха маркучите през прозорците на сградите, за да достигнат до всички стаи вътре. Срещу него бяха подадени множество жалби за шума който вдигаше и компанията му беше глобена няколко пъти, но дори кралски лица използваха услугите на Бут. Така например прахосмукачката му беше използвана за почистване на килимите на Уестминстърското абатство преди коронацията на Едуард VII през 1902 г. Сред клиентите на Бут беше и Британското адмиралтейство и той изчисти прахта от казармите на британските моряци, и компанията на Бут сложи край на епидемията от чума. А след почистването на монетния двор, Бут беше обвинен в кражба, тъй като известно количество прах от сребърните монети се беше събрал в устройството му. Бут и той дори беше арестуван, но скоро беше освободен. Прахосмукачката беше използвана и в театрите и магазините.

След това подобна компания беше основана от американеца Джон Торман в Сейнт Луис (той получава патента си дори малко по-рано от Бут), но скоро започват да се появяват по-компактните модели с електрическо и ръчно задвижване. Една от първите такива прахосмукачки, наречена Elmo, и започва да се продава от Siemens през 1906 г.

През 1907 г. чистача-астматик Джеймс Мъри Шпенглер създава преносимата електрическа прахосмукачка с въртяща се четка и получава патент за нея през 1908 г. Въпреки това, тъй като той няма собствени средства за производството, е принуден да продаде своето изобретение на съпругът на своята братовчедка Уилям Хувър, предприемач от Охайо. Компанията на Хувър по-късно започва да доминира в производството на електрически прахосмукачки в САЩ и Европа, а марката Hoover във Великобритания и Ирландия се възприема като синоним на „прахосмукачката“.

Изобретателят от Ню Джърси Дейвид Кени получава девет патента за подобренията в прахосмукачките между 1903 и 1913 г. и основава Асоциацията на производителите на прахосмукачките през 1919 г. През 1910 г. П. А. Фискер патентова електрическата прахосмукачка Nilfisk, която може да се управлява само от един човек, като прахосмукачката тежи 17,5 кг. Неговата компания съществува и до днес и се нарича Nilfisk Advance.
Въпреки че, компанията на Бут в крайна сметка не издържа на конкуренцията на Хувър на пазара на прахосмукачки за дома, тя все пак доста успешно пренасочи фокуса си към индустриалния пазар, и създаваше все по-големи модели за фабриките и складовете. Компанията на Бут, British Vacuum Cleaner съществува и днес като подразделение на Quirepace Ltd. В залеза на своята трудова дейност, вече възрастният Бут се отказва предложеното му рицарско звание, което му се предлага, и умира на 14 януари 1955 г. в Кройдън, сега квартал в покрайнините на Лондон.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)