Светът в Катар означава лукс и разкош. Всичко блести от момента, в който стъпите на летището в Доха. Палми в залата за пристигане, приказна ориенталска архитектура, впечатляваща чистота. Дори пътуването с метрото ви оставя без думи. Много е инвестирано и в дизайна на вагоните, където, освен че няма да намерите лист хартия, хвърлен на пода, имате впечатлението, че сте на борда на метрото във Франция. На стадиона дори тоалетните са като в 7-звезден хотел. Но тъжната реалност остава: тази инфраструктура е изградена на гърба на работници, докарани от страни като Бангладеш, Шри Ланка, Пакистан и Индия. Експлоатирани на макс, държани в нечовешки условия и зле платени.

Дори сега, по време на световното първенство, "армията" от доброволци е събрана от бедни страни.
Така че "сметката" от 230 милиарда долара за световното първенство беше платена от емира на Катар, но работата, извършена за тези 7-звездни конструкции, беше извършена от тези, докарани от страни от 4-ия свят. Наистина Катар не е измислил топлата вода, прибягвайки до тази силно критикувана стратегия.
В Доха, за да водите диалог с човек, дошъл да работи от Шри Ланка или Бангладеш, имате две възможности. Или на стадиона, или с шофьор на Uber. Сметките им обаче са диаметрално противоположни. Доброволецът на стадиона явно е обучен да говори като "робот": „Аз съм от Бангладеш. В Катар съм от 7 години. За световното първенство ме включиха в доброволческия отбор. Как е в Катар? Много красив живот. Много ми харесва тук. Всичко е страхотно ", обяви пред сайта adevarul.ro билетопродавач, който се занимава с техническите проблеми, свързани с онлайн продажбата на тикети.

Разговорът с шофьора на Uber е съвсем различен. „Аз съм от Шри Ланка. Дойдох в Катар през 2015 г. Като шофьор от първия ден. Живея в една стая с още петима колеги. В един момент дори бяхме седем души в стаята. Но си тръгнах оттам. Сега имам малко по-добри условия", казва шофьорът в трафика на Доха след мач.

„Нямаме поръчки! Много малко са. Картата Hayya (паспорт на привържениците, дошли на турнира) включва безплатен транспорт. Затова всички пътуват с метрото. Това е много лош месец за нас във финансово отношение. В допълнение към феновете, които не използват таксита или Uber, загубихме и местните. Сега не разбирате, но много от тях, които не се интересуваха от Световното първенство, напуснаха Катар по време на турнира. Аз ходя на почивка в други страни. Не им харесват задръстванията, които създава световното първенство по футбол“, обяснява шофьорът. Неизбежно дискусията се насочва към финансовата привлекателност на работата в Доха като Uber/таксиметров шофьор. "След месец, ако се справям добре, мога да достигна около 6000 риала (валутата на Катар). Тоест 1500 евро. Това е отлична сума, от която изпращам по-голямата част от парите вкъщи на жена ми и двете ми деца ученици. За съжаление сега, този месец, ще направя около 1000 риала (250 евро). И преди съм имал такива лоши периоди, но няма къде да отида. Без значение колко малко печеля тук, това е повече, отколкото мога да взема у дома в Шри Ланка“, казва човекът зад волана.

Той е наясно, че може да спечели повече, ако напусне Катар, но подобен ход има и някои недостатъци. „В Дубай, в Емирствата, най-добре се печели като шофьор на такси или Uber. Туристи има почти през цялата година. И тъй като метрото е много претъпкано и разстоянията са големи, много хора предпочитат таксито, особено защото е много евтино. Все пак е по-трудно да се стигне до Дубай. И това не зависи от мен, а от компанията, чрез която съм пристигнал в Доха. И още нещо: в Дубай доходите са по-високи, но разходите за живот са съизмерими. Имам предвид, че настаняването, например, е много по-скъпо там в сравнение с Доха. Ето защо много от шофьорите, които работят в Дубай, дори не остават там, а в Шарджа. Пътувам ежедневно до работа в адски трафик. Дори нямам този проблем тук."

За шофьора на Uber финалният турнир е последната му грижа. За него ежедневните грижи са съвсем различни насред този научно-фантастичен град, пълен с небостъргачи, като Манхатън, какъвто е Доха.