Какви са икономическите предимства и има ли недостатъци работата от вкъщи

Самоизолацията отвори очите на мнозина работодатели за икономическите ползи от дистанционата работа (Хоум офиса) на своите служители. Много от тях са готови да оставят част от своя персонал да работи от вкъщи, дори и след отмяна на режима на карантина. Хоум офиса обаче си има и своите недостатъци, както за организациите, така и за самите служители

Коронавирусът буквалнo принуди работодателите и работниците да пробват на практика работа от разстояние или така наречения Хоум офис. И на някои това взаимодействие им хареса. Три четвърти от компаниите прегледаха своите баланси за намаляване на разходите и искат да оставят част от своите служители в дистанционен режим на работа, дори и след като заплахата от COVID-19 премине.

Анкета на 317 финансови директори (от края на март) показа, че 74% от компаниите са готови да прехвърлят 5% от персонала да работи от вкъщи постоянно и след пандемията. Около една четвърт от анкетираните планират да оставят поне 20% от служителите си на работа от разстояние, сочи проучване на консултантската фирма Gartner.

„Тези данни демонстрират какво дългосрочно въздействие оказва настоящата коронавирусна криза върху бизнес практиките. Финансовите директори, които вече са принудени да контролират стриктно разходите, ясно признаха икономическите ползи от Хоум офиса“, заяви Александър Бант, вицепрезидент на финансовите изследвания в Gartner.

Според проучване на Kelly Services само 6% от служителите са имали непрекъснат опит да работят дистанционно до март 2020 г., а след обявяването на самоизолацията тези служители станаха около 43%. „Някои компании, като „Билайн”, отдавна практикуват Хоум офис със своите служители. Освен икономически ползи, това е и мотивация за хората. Възможно е след кризата много служители да продължат да работят от вкъщи. Но това се отнася само за онези, които имат добри условия на труд в своя дом, добра IT подръжка и никаква управленска отговорност“, казва директорът по маркетинг Жана Волкова.

Основателят на услугата за търсене на работа SuperJob Алексей Захаров е съгласен с нарастващия дял на дистанционна работа след кризата. „Не отидохме доброволно на дистанционна работа в такъв обем, но за много компании това ни позволи да оценим достойнствата на този формат и много служители разбраха, че могат да работят отдалеч“, каза той.

Според прогнозите му, след връщането на живота към нормалното, от 10% до 70% от служителите, в зависимост от вида на фирмата, няма да се върнат на работа в офиса на компанията. „Ако това е IT компания, тогава до 70%, или дори всичките 100% от служителите, могат да останат да работят дистанционно за разлика от онези, които все още ще работят в офиса“, казва Захаров.

Според него дори и в някое министерство има служители, които спокойно могат да вършат работа си от разстояние и да не идват в офиса 5 дни в седмицата. Те могат да правят всичко това дистанционно, и това беше известно и преди, но практиката на подобна работа в дадена организация никога не е била. А шансовете работодателят дори и да мисли за подобна възможност бяха оскъдни.

„Сега тази практика се появи и се оказа, че обикновените счетоводители могат да работят отдалечено. На практика, всеки човек на умствения труд не може да пътува до работата си. Въпросът не е в самата професия, а в организацията на работния процес дистанционно“, каза Захаров. Например маркетинга, финансистите, част от бек офиса, чиято работа не е свързана с поверителни документи, служителите на отделите по продажби могат да работят отдалечено, посочва Волкова.

Разбира се, съществуват и икономически ползи за работодателя. Не е нужно да плаща за офис - наем, комунални услуги, компютри, канцеларски материали и т.н. От друга страна, могат да възникнат допълнителни разходи по организиране на работния процес, което може да изисква подходящ софтуер и дори хора, които ще отговарят за сигурността на прехвърлянето на информацията, казва събеседникът.

„На служител, работещ дистанционно, може да му се плаща за това, че седи 5 дни в седмицата или 40 часа в офиса, а не за резултата от работата му. В този случай работодателят може да плаща значително по-малко - една трета или една четвърт от заплатата“, посочва Захаров. От друга страна, тези, които работят отдалечено в удобен за тях график, могат да работят едновременно за 2 или 3 компании. „Броят на служителите, които едновременно работят за няколко компании, ще се увеличи драстично. Това се отнася за финансисти, юристи, персонал за човешки ресурси, счетоводители и много други професии“, казва събеседникът. Благодарение на карантината хората бяха принудени да изпробват алтернативна версия на работния процес и на някой може да му хареса да работи дистанционно.

„Както показва редовната комуникация със служителите и събирането на техните отзиви, мнозина оцениха формата на работа от вкъщи и според последното вътрешно проучване, 62% от нашите служители биха искали да практикуват или да редуват този режим на работа от офиса. Около 27% от служителите казват, че предпочитат да работят само от офиса, а само 11% биха избрали непрекъснат дистанционен режим на работа“, казва Юлия Санина, директор по човешки ресурси и организационно развитие на услугата за намиране на работа и служители.

„Някой обича да работи отдалечено, някой не. Но почти никой не обича да работи от вкъщи. Това е трудна история“, казва основателят на SuperJob. Сега ситуацията е уникална по това, че всички членове на домакинството са принудени да си седят у дома, включително и активни малки деца, което изисква по-голямо внимание към учениците и отегчените студенти.

Затова Алексей Захаров смята, че на фона на нарастващ дял на дистанционно работещи служители ще възникне нов тип офис пространство. „Сега има много съвместно работещи, които по правило се свързват със стартъп компаниите.

Прогнозираме появата на голям брой съвместно работещи в кварталите „спални”. Хората ще могат за 10-15 минути да стигат до оборудваното работно място. Това е пространство, където има необходимата инфраструктура за преговори и за хранене. Ако е необходимо, или самите служители ще наемат тези места, или работодателите ще закупят абонамент за своите служители“, казва Алексей Захаров.

Всъщност, това ще бъдат големи офиси в кварталите „спални” в Москва като Жулебино, Бутово и др., и където на едно място ще работят служители на различни компании. „Хората ще се обединят не на принципа „работим в една и съща компания“, а на принципа „живеем в един и същи квартал“ и следователно ще работим съвместно. Това ще засили местните социални връзки“, смята Захаров.

Според него този тип недвижими имоти, условно за 2000 работни места, ще се развиват много бързо в кварталите „спални”. И след като хората, спрат да ходят в центъра да работят, ще започне експлозивно развитие на малкия бизнес, услугите и развлеченията в кварталите „спални”: ще има повече кафенета, ресторанти, салони за красота, фитнес центрове и т.н. „Това се отнася не само за Москва, но и за всички големи метрополии“, заключава Захаров.

„Основният плюс на дистанционната работа е, разбира се, че няма да се пътува до и от работа. Но основният минус е намаляване на шансовете за кариера. Служителите от разстояние, които изобщо не идват в офиса, се възприемат като подкрепящи, а не като лидери, водещи бизнеса напред“, казва Жана Волкова.

Според неотдавнашно проучване на 900 професионални фрийлансъри, регистрирани на борсата за свободна практика FL.ru, две трети (65,2%) казват, че обичат да работят вкъщи, защото е уютно. Почти една трета (28,3%) от тях са доволни, че не им се налага да губят време в път. И само 6,5% са вероятно недоволни, че трябва да работят вкъщи, където им е трудно да се концентрират.

Главният плюс на дистанционната рабпта за две трети от фрийлансърите е възможността да работят в свой собствен ритъм. Вторият най-популярен плюс беше спестеното време и пари за пътувания до офиса (17,5%). И само 8,1% от анкетираните казват, че оценяват дистанционната работа за възможността да се концентрират върху работните задачи и да не се разсейват от външни лица. Също така сред причините за влюбването в Хоум офис са възможността за пътешествия (3%) и защитата от болести (2,9%).

А сред основните трудности в Хоум офиса, малко над една трета от професионалните фрийлансъри посочват проблема със самодисциплината (около 42% от анкетираните). Друга една трета (32,2%) се оплакват, че не тяхното собствено настроение им пречи да се съсредоточат, а многото разсейващи фактори отвън. Почти за 14% от фрийлансърите, както и на много новаци, работещи в Хоум офис, не им достига социализация. И накрая, 6,3% се оплакват от липса на удобно работно място.

Проучването показа, че всеки десети фрийлансър работи по пижама буквално в леглото. Всеки шести работи по строг работен график и всеки трети понякога си позволява да спи до обяд, а след това да работи до късно през нощта. В същото време почти един от всеки седем не забравя значението на физическата активност и практикува спорт или физически упражнения като клякане и лицеви опори.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)