Бизнесът иска ясни критерии за определянето на минималната заплата

Българският бизнес очаква да има редовен кабинет с политическата подкрепа на парламентарните партии, в това число и на партии от бъдещата опозиция, защото имаме национални цели, които са в интерес на цялото българско общество. Това коментира председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев, във връзка с поканата на ГЕРБ-СДС за срещи до партиите, влизащи в 50-ото Народно събрание и разговорите за ново правителство.

Митрев посочи, че дори и експертен бъдещият кабинет трябва да има парламентарната подкрепа на партиите в Народното събрание, за да има тази политическа стабилност, която българите очакват. "Какви ще бъдат лицата? Дали те ще бъдат експерти или лица, излъчени от самите политически партии, според нас това не е толкова важно. Важно е да се начертае план и да се следват политики, и да се решават проблемите както на бизнеса, така и на хората", коментира Митрев.

Той изтъкна, че за деловите среди на България е важно политиците, независимо дали са в опозиция, или са в управлението, да се обединят по няколко важни цели, които да бъдат следвани – членството в еврозоната, присъединяването към Шенген по суша и работа за това през следващите две години страната да бъде приета в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 

От бизнеса не изключват новият парламент да разгледа евентуална актуализация на бюджета. "Като виждаме изпълнението на бюджета за първото тримесечие, откриваме обезпокоителни неща, скоро ще приключи второто тримесечие и дано тази тенденция не се запази, коментира Митрев, визирайки това, че постъпленията в хазната са по-малко от планираните приходи. Това означава по-голям дефицит, което е в пряко противоречие с желанието ни за членство в еврозоната, отбеляза Митрев. Той напомни, че страната все още не отговаря на критерия за инфлация. Ако към това добавим и по-висок от планирания дефицит, ние ще забравим за много години напред членството в еврозоната", изтъкна председателят на БСК.

Бизнесът иска да види в бъдещия бюджет нисък, дори нулев дефицит, нисък размер на дълга и ниска инфлация. Деловите среди на България настояват за запазване на данъчния модел.

Председателят на БСК посочи сред важните нормативни актове, които бизнесът очаква да бъдат разгледани от новия парламент, промените в Кодекса на труда. Той напомни, че преди две години Народното събрание въведе изисквания минималната заплата да е 50 процента от средната. "Този текст е в много ясно противоречие с директивата за адекватните минимални работни заплати, която България трябва да транспонира в законодателство си до средата на ноември", отбеляза Митрев. По тази причина от бизнеса настояват в кратки срокове да се свика заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и да се приведе националното ни законодателство в съответствие с тази директива, като се създаде ясна формула, с ясни критерии за начина на определянето на минималната работна заплата.