Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално

Отвратителен популизъм и политическа импотентност и в 48-ото Народно събрание

           Една, че две, че тридесет и три усилни
           и паметни години.... Боже,
           За някой грях ръце всесилни
           издигна ти и нас наказа.

Пейо Яворов, перифраза от „Градушка“

1910-2022, Юнашки салон, Варна, надпис на входната стена: Смелост, Стройност, Солидарност, Здраве.

1989-2022, България: Юнаците ги няма и смелостта, стройността, солидарността и здравето ги няма. Има чалга и корупция, опростачване, примитивен хедонизъм и ненаситна алчност. Бивши комсомолци и комунисти действат в „преходната“ политика, бизнес и образование. „Фалиране, приватизация и разпродажба” – схемата „Ран-Ът-Костов“ за създаване на олигарси – малко хора с много пари. Властваща посредственост – медиокрация, водена от „Необразовани и незнаещи за това“ Дънинг-Крюгеровци. Болници, училища и университети стават търговски институции. ПП (Продължаваме Подмяната) и ГЕРБ (ГастроЕзофагеална Рефлуксна Болест) са в болничните стаи на политиката. НАТОвски ястреби и ястребки ни правят мишена за военни действия. Сервилността към „великите сили“ се превърна в национална градушка. Една „хермафродитска“ държава, съставена от почти депутати (всъщност дупетати), почти избиратели, почти икономика, почти медии, почти здравеопазване, почти наука, почти образование и почти култура. Настъпи почти демокрация–почти капитализъм. 

Отвратителен популизъм и политическа импотентност и в 48-то Народно събрание (НС) – порой от „думи, думи, думи“, изричащи „клевети, клевети, клевети“ от едни към други депутати. Нито една дума за здравеопазване, образование, наука, култура, демография! Девет пъти в три дни „Предложението не се приема“. Все пак се стигна до съгласие на четири партии и Вежди Рашидов – най-възрастният сред депутатите – беше избран за Председател на НС. Така сценарият на „Промяната“ се промени и видяхме унилите лица на иначе усмихващите й се водачи и чухме контрапредложенията им, изричани настоятелно с думи и жестове. (Жестовете на лицето и най-реторичният от тях – усмивката, нейният чар, съгласие, доверие, пренебрежение, арогантност, цинизъм или угодничество. И тренираните усмивки – кeep smiling на американската поведенческа култура, демонстрирана от Усмивко-2 (КП) и Усмивко-1 (РП). Вижте кинетиката на лицата им и ще се убедите в това.)

И потвърдиха, че са лъжливи, „фасадни“, post-truth политици. А аз си спомних, че „най-големият недостатък на човек е устойчивата аморалност“ – написано от ФМ Достоевски в “Записки от подземието”. 

Как тогава депутатите да уважават “Красивият ум” на гениалния математик Джон Форбс Наш-младши (1928–2015), за който писах накратко под черта в „След изборите–2022: „Секс, наука и политика“ („Труд“, 7 октомври 2022 г.). Джон Наш изследва баланса на кооперативното и конкурентното поведение и доказва, че резултатът не винаги е оптимален, когато всички преследват собствения си интерес. Животът на Джон Наш – неговият гений, шизофренията и грижите на съпругата му – е представен телевизионно в „A Brilliant Madness“ (2002 г.), в холивудския филм „А Beautiful Mind“ (2001 г.) и в книгата „The Essential John Nash“ (2007 г.) на журналистката Силвия Насар.

Там е разказано как 20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, Ню Джърси, САЩ, където работи Алберт Айнщайн, с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава през 1950 г., когато защитава докторската си теза. В нея описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – то става нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г. е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. Така  “Равновесието на Наш” се превръща в печелившо поведение за намиране на решение (decision making), прилагано в икономиката, политиката и други сфери на живота. 

Освен това, българските  политици могат да научат уроците на двете мулета, таралежите и африканските деца, „изнесени“ на 14 и 20 октомври  2022 г. в аудиторията на „Труд“. С надежда политиците да осъзнаят, че изпълняването на дългосрочни програми, базирани на съвременната наука, водят до подобряване на жизнения стандарт и качеството на живот на Народа – другото е отвратителен популизъм и политическа импотентност. 

А идва „Зимата на нашето недоволство“ (заглавие на романа на Джон Стайнбек). Затова, „Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу теб и под него ще сринат храма твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?“ – както ни учи ФМ Достоевски в „Братя Карамазови“.

      Все пак, представи си:
      Но мина зима снеговита,
      отиде пролет дъждовита –
      и знойно лято позлати
      до вчера злъчни широти.

Пейо Яворов, от „Градушка“

Американски учени предположиха, че жестът на обърнатите нагоре длани се появява на границата между маймуната и Homo erectus. Молба за храна, за помощ, извинение? – лингвисти и психолози разчитат жестовете като предтеча на думите. Моля, вижте ръцете на българите с длани, обърнати надолу – по-тихо, по-разумно, по-отговорно казват те на депутати и други политици – „чеда ехидни”.