Раде Крунич е на път да запише името си със златни букви в историята на „Милан“. Босненският национал може да стане един от героите, донеси титлата на гранда след мъчителна 11-годишна пауза. Крунич се наложи като титуляр в състава на Стефано Пиоли, а клубът плати за него 8 милиона евро на „Милан“.
Така Крунич се нарежда веднага след своите велики сънародници Хасан Салихамиджич и Един Джеко.
Халфът даде интервю пред предаването „Код Спорт“ по Ринг.

- Сеньор Крунич, в каква кондиция е националният тим на Босна и Херцеговина на вододела между две квалификации. Завършиха световните и предстоят европейските. 
-  Много искахме да играем на световното, но не се класирахме и го приемаме за неуспех. Може би паднахме малко духом, но трябва бързо да се изправим. На прав път сме, но има още да се подобряваме. Надявам се, че ще използваме добре предстоящите 10 дни лагер, за да влезем подготвени в квалификациите.

- В края на миналата година имахте решаващ мач с Финландия, който загубихте. Какво се обърка тогава? 
- Много говорихме и със селекционера Ивайло Петев по темата. Не бих казал, че прегоряхме в желанието си. Това няма как да се случи, ако си концентриран. В този двубой просто не приличахме на себе си. 

- Как върви работата с Ивайло Петев? Какво мислите за него и кое е специфично в неговата работа?
- Откакто аз съм в националния, той е най-добрият селекционер, който сме имали. С него се работи най-добре и определено най-добре подготвя отбора за мачовете. Разбира се, от него зависи много, но също така и от нас и естествено от съперника. Пропуснахме шанса за световното, тъй като имахме някои по-леки опоненти, но все още се лутаме в търсене на облика си. Малко е трудно в това отношение, но Петев вече е доста време в отбора. До началото на квалификациите за европейското има още време и дано развие идеите си.

- Кои са правилата на Ивайло Петев в съблекалнята? Забранява ли ви нещо? Повече диктатор или повече приятел е с играчите?
- Той е наш голям приятел. Аз го твърдо го смятам за такъв и съм свободен да му казвам всичко, което мисля. А що се отнася до съблекалнята е нормално да има правила. Не може всеки да си прави, каквото иска. Той решава, разбира се! Така е и така трябва да бъде. Не бих го нарекъл диктатор, поставя точни правила и държи твърдо на тях. Но това не ми пречи да го смятам за приятел, дори за брат на играчите.

- Какво конкретно промени Петев с идването си?
- Мен ме спечели точно с приятелското си държане. Обичам треньорите, които разговарят с играчите. Това е най-важно в съвременния футбол, разбира се наред с тактиката - неща, които преди нямахме. Сега много напреднахме и в тактическо отношение – налагаме стил и знаем как да реагираме в различни игрови ситуации. Подготвяме се много детайлно за мачовете. Можем да говорим с него за всичко. 

- Още бяхте юноша, когато Босна и Херцеговина игра на митичния „Маракана“ срещу Аржентина на световното и загуби минимално с 1:2. Как го изживяхте?
- Бях малък, но със сигурност бях горд, защото за един малък отбор изобщо не е лесно да се изправи срещу световна сила като Аржентина, за която игра Меси. Вездесъщият Меси който за мен е най-добрият играч за всички времена. И смятам резултатът от този двубой за реален, тъй като нашият отбор за първи път играеше на такова високо ниво. Но всички ние - като народ, и като национален отбор, извлякохме позитиви от това участие на финалите на световното.

- Може ли сегашният отбор на Босна и Херцеговина отново да играе на голям форум?
- Разбира се, че може. Има нещо малко, което ни спъва. Може би е късмет. Вероятно трябва още малко да си паснем на терена, да се нагодим към играта си. Трябват ни 1-2 победи, за да вдигнем самочувствието си и да добием манталитет на победители, независимо срещу кого играем. Желание в тази посока имаме. Трябва само малко да се вдигнем психически. 

- Един Джеко е лидерът. Какво ще кажете за него? Или може би ще се въздържите от мнение, защото той е от „Интер“, а вие от „Милан“?
- Съперничество може да има, когато сме в клубовете си в Милано, но и тогава то си остава само на терена. Преди и след мача сме приятели. Наистина имам изключително високо мнение за Един. Той е страхотен човек, истински капитан, а футболните му качества няма какво да ги коментирам - всички ги знаем. Показвал ги пред света не един път. За Един имам само „най-най-най“ добрите думи.

- Джеко ли е най-големият футболист в историята на Босна и Херцеговина? Или може би Хасан Салихамиджич?
- Изобщо няма място за спор. Уважавам всички играчи, уважавам много и Салихамиджич, но Един е десет крачки пред останалите. 

- Футболът в Босна и Херцеговина е наследник на прочутата югославска школа. Раждат ли се и сега много таланти при вас?
- Има футболни дарования и винаги ще бъде така. Това, което ни липсва и върху което трябва да се работи, е шлифоването на младите играчи. Също така и условията за постигането на тази цел да се подобряват. Това помага на един футболист да напредне и да придобие вяра в себе си. Ако няма условия, ако няма турнири и мачове, шансовете да станеш голям играч намаляват. Трябва и добра психическа подоговка. Всички тези фактори са предпоставка да станеш голям.

- Разкажете как започнахте с футбола.
- Като много малък. Това винаги е било голямото ми желание. Като дете следях клубовете, големите играчи ми бяха идоли. Мечтата ми беше да стана футболист, така че сега реално я изживявам.

- Детството ви мина по време на война – нещо, от което се страхуваме и сега. Имате ли спомени от тези времена и влияят ли още върху живота в Босна и Херцеговина?
- Роден съм по време на война, но не си спомням нищо от нея. Това е така, защото войната се е водела докато съм бил малко дете, само на една годинка. Усещахме впоследствие негативните последствия дълго. Години наред, но вече във времето това е все по-малко. Разбира се, има и хора с по-ограничен мироглед, които още се обръщат назад. С минаването на поколенията логично спомените ще избледняват. 

- Винаги ли сте играл като халф?
- Като по-малък бях и нападел, играх и на други постове. Но основно съм бил в халвофата линия - дали на крилото, дали в центъра на терена. Понякога с повече офанзивни функции, понякога с дефанзивни.

- Първият ви отбор е „Сутиеска“, но бързо правите трансфер в сръбския „Дони Срем". Колко важна беше тази крачка? Помните ли, че един бивш български национал ви беше треньор в Срем?
- Как да не се сещам? Та той е най-добрият. Г-н Загорчич! Беше ми трудно да напусна клуба, родния си град, приятелите… Но въпреки това бях готов за тази крачка. Все пак не отивах на края на света, а в Сърбия. Близо е, можех да виждам родителите си, което направи нещата по-лесни. Станаха обаче проблеми с клуба. Бях най-ценният им играч и искаха да ме продадат. Аз обаче не бях съгласен и ме махнаха от състава. Тогава дойде Загорчич, видя ме как тренирам и казал на шефовете: "Нищо друго не ме интересува. Исакам това момче да играе". Благодарен съм му за това и до днес. 

- С какво впечатлихте „Верона“ и съжалявате ли, че подписахте с този италиански тим, но не играхте там?
- Това е същата тази история. Продадохе ме, а аз не исках да отивам в този отбор. Имахме една договорка с шефовете, но те не я изпълниха и заради това нямах желание. Имаше и някои нередовни документи и накрая се оказа, че не съм подписал реален договор. Така се върнах в Сърбия за половин година, но в друг клуб – „Борац“. Всичко много се раздуха и в медиите. Имаше много неистини, а всичко от моя страна беше чисто като сълза. Така че изчаках половин година да утихнат нещата и отидох в „Емполи“, където започна истинският ми живот във футбола. 

- Изкарахте 4 години в „Емполи“ – и в първа, и във  втора дивизия. Какво ви даде този тим?
- Научих доста уроци и като човек, и като играч. Не е лесно да отидеш в друга държава, с друг език и различен начин на мислене, манталитет и различни навици. Но аз бързо свикнах. Хубавото в „Емполи“ е, че те приемат като чест от семейството и обстановката там е наистина си е семейна. Идеално място е за млади играчи, които трябва да се представят във футболния свят и искат да се развиват.

- В 100-ия си мач за „Емполи“ вкарахте гол срещу СПАЛ. Как го отпразнувахте?
- Като и всеки друг гол. Разбира се, за играчите цифрите са важни, но в този момент бях най-щастливият просто, защото вкарах гол. 

- С „Емполи“ е и първата ви купа – като победител в Серия Б. Това ли е най-силният ви сезон досега?
- Не. Бих определил като най-силен миналия, тъй като с „Милан“ влязохме в Шампионската лига след толкова дълго чакане. Иначе през онази кампания в Серия Б доминирахме над всички. Останах аз, и още няколко играчи, които бяха с качества за Серия А. Направихме го, защото знаехме, че отборът е надскочил нивото на Серия Б и мястото му е в елита. Задачата ни не беше толкова трудна, колкото тази с „Милан“ да се вдигнем и върнем в Европа след последните неуспешни години.

- Как реагирахте, когато чухте за офертата от „Милан“? И лесно ли се осъществи трансфера ви при 7-кратните шампиони на Европа?
- Беше лесно, що са касае договора. И преди бях получавал оферти, като при някои от тях дори бях готов да напусна, но „Емполи“ не се съгласяваше. Но се бяхме договори след онзи сезон да ме пуснат, тъй че знаех, че няма да се сблъскам с проблем. Имах голямо желание да играя в „Милан“. На практика се бях разбрал с друг отбор при много по-добри финансови условия, но реших да подпиша с въпросния тим, само ако нещата с „Милан“ не се получат.

- Какво е да играеш в толкова голям клуб?
- Не е лесно. По-точно - от една страна е лесно да се играе с по-добри футболисти, но от друга не е лесно заради огромния натиск. Много по-различно е от малък клуб като „Емполи“. Там не е страшно да загубиш. Ако се случи, го приемаш. Ако пък победиш, е отлично. В „Милан“ да победиш, е нормално. Но ако загубиш, е голям проблем и с феновете, и с медиите, и с всички. Най-голямата разлика е тази - натискът, очакванията, защото „Милан“ е велик клуб.

- Всички знаем какъв славен тим е „Милан“. Какво бихте ни разказали за величието на този клуб, което ние не виждаме отвън?
- Това, което мен ме удиви, е организацията. Нищо не ти липсва. Не трябва да правиш нищо, освен да играеш футбол. Дори за баналните неща, за битовизмите в ежедневието се грижат от клуба. За играчите остава само футболът и задачата ни е да се фокусираме върху тренировките и изявите на терена. За останалото се грижат хората в клуба. Каквото ти трябва - те са насреща. Помислиш си нещо и … те вече са го направили. Независимо дали е пътуване, документи, паспорт и други подобни. Организацията е невероятна и е нещо, което не може да си види на терена.

- Какво е да играеш заедно със Златан Ибрахимович?
- С него е и леко, и тежко. Лесно, е, защото той наистина е перфектен футболист, опитен, способен. Достатъчно е само да правиш това, което трябва, което е нормално, и той ще изиграе ситуацията по най-добрия начин. Но понякога е трудно заради нрава му. Всички знаят, че е труден, тежък характер. Много се нервира. Вкарва напрежение на терена, но на мен по принцип това ми действа добре. Някои обаче се изнервят от поведението му. Опознах Златан във времето и вече знам какъв е. Дори го слушам внимателно какво говори и вземам съвети.

- Чувствате ли се привилигирован от съдбата да играете с едни от най-популярните централни нападатели в света - със Златан в „Милан“ и с Дзеко в националния отбор?
- За мен това е голяма чест. Златан за „Милан“ е нещо огромно, както и Един в националния отбор. Това вдига мотивацията, имам още по-голямо желание за доказване. Покрай тях човек не може да се отпуска, трябва да си държи високо нивото. Всичко това влияе много добре, защото двамата са лидери и дърпат останалите напред и ги карат да бъдат все по-добри и по-добри.

- На какъв език си говорите със Златан, в който тече босненска кръв?
- Говорим на нашия си балкански език. Аз на сръбски, той на босненски, тъй като баща му е от Босна. Тук е и Анте, който говори хърватски. Така че правим микс от този балкански език. Златан подобри много знанията си за езика, откакто сме заедно. Но когато има и други играчи около нас, разговаряме от уважение на италиански.

- Ибрахимович веднъж пусна клип как слуша балканска музика. Помагате ли му да я рекламира в „Милан“?
- Е как не. Видя ли Златан да слуша музика, винаги е нашата. Разбирам го, но с Анте ни е смешно, защото е малко изостанал с плейлиста. Слуша старите хитове, които ние сме харесвали преди 10-20 години. Сега като чуе някоя песен, или просто някои ритъм, веднага започва да ме разпитва. Много се смеем, защото понякога идва и ни пита: "Знаете ли я тази песен?". А ние я знаем толкова добре и то от много много време.

- Ибрахимович е голям футболист и шампион, но и тежък характер. Имали ли сте пререкание с него? Или напротив – ще ни разкажете някоя забавна история с участие на Златан и вас?
- Нямам някоя конкретна ситуация, но сме се карали милиарди пъти. Знаете, че понякога той умишлено провокира, занася се с хората. Много често на шега, но го прави да изглежда сериозно. Случва се да се скараме на терена, когато сме изнервени.

- С Джеко сте съотборници в националния отбор и съперници в голямото дерби на Милано.  Говорите ли си преди мач?
- Разбира се. Като се видим в тунела или преди мача се поздравяваме, говорим си. Пожелаваме си късмет един на друг. Преди такъв мач не е времето за други разговори, защото предстои голямо дерби. Но след мача вече е различно, можем да си говорим на други теми и дори за лични неща. 
   
- Виждате ли се извън футбола в Милано? Или това е опасно заради огнените тифози?
- Не е опасно. В Милано има и доста балканци. Но те са хора със семейства. Пък и ние не ходим кой знае къде. Не е проблем за по питие, за по кафе. Разбира се, знаем кога може, кога и къде не е препоръчително. Такива неща не се правят преди и след дерби.
 
- „Милан“ отдавна не е ставал шампион и няма успехи в Европа. Кога очаквате това да се промени?
- Миналия сезон направихме голяма крачка с класирането в Шампионската лига. Тази година се борим за титлата с „Интер“. Представяме се добре, развиваме се. В момента сме първи, но още нищо не се знае. Важното е, че миналата година влязохме в Шампионската лига и тази вече мястото ни в нея не подлежи на съмнение. Всички ние ще дадем максимума от себе си и вярваме, че можем да спечелим скудетото. Зависи най-вече от нас, но зависи и от другите отбори. 

- Какъв характер сте извън футбола? Как си почивате? Имате ли прякор?
- Най-много време прекарвам вкъщи. Така е и най-полезно след интензивните тренировки и мачовете. Почивката е много важна, както и тренировките, храненето. Нямам си прякор. Наричат си ми Раде. А така и на италианците им е лесно.