Какви са измеренията на икономическия срив

Държавната администрация се награждава от правителството със средства, които не са негови

“Зомбифицирането” на икономиката пречи на иновациите

Кризата с коронавируса не отминава както от медицинска, така и от икономическа гледна точка. Наложената карантина от редица правителства доведе до блокиране на нормалната икономическа активност и предизвика срив в реалния брутен вътрешен продукт. Опитите за координирана реакция на ниво Европейски съюз продължават няколко месеца, като се очакват преговори с Европейския парламент за Плана за възстановяване.
Към момента се полагат усилия за запазване на съществуващите предприятия във вида им преди кризата, независимо от силния спад на търсенето на продукцията им. Ниските лихвени проценти и схемите за защита на заетостта в редица страни водят до изкуствено поддържане на бизнеси, като подобна тенденция се наблюдаваше и преди кризата. “Зомбифицирането” на икономиката пречи на иновациите и възникването на нови предприятия, включително и по линия на заместването на мощности по веригата на производство.

Предстои изготвянето на национални планове и програми за възстановяване, които да съдържат необходимите мерки и реформи. За съжаление, продължава да се разчита на отправените препоръки към представените програми към средата на април, които не са достатъчно адекватни на променените условия. Идеята на европейско ниво е, че спадът е конюнктурен и относително бързо ще бъде преодолян. Прокламира се връщане към “нормалността”, под което се разбира досегашната структура на икономиката. Тя отговаря на модели на потребление, които е твърде вероятно да се променят, особено при липсата на медицинско решение на кризата с COVID-19 за дълъг период от време. Показателна е ситуацията на налагане на взаимни ограничения пред свободното движение на хора в държавите от ЕС и свръхреакцията към покачването на броя на диагностицираните с коронавирус. Това затруднява туризма, но и влияе на потреблението на дълготрайни стоки поради нарастващата несигурност относно възстановяването и работните места.

Преди кризата също липсваха сериозни намерения и политическа воля за реформи. Големите европейски политически партии демонстрират непоследователност в поведението си, склонност към компромиси на национално ниво, включително и експерименти за коалиции, които нямат нищо общо с програмите си за управление. На преден план се извеждат често страхове от евроскептицизъм, популизъм и национализъм, което оправдава странните политически формирования за реализиране на управление на всяка цена. Подобно управление на компромиси се базира предимно на популизъм и се опитва да реализира идеи, срещу които се е обявило първоначално.

Това води до разширяване на държавната намеса в икономиката, като кризата задълбочава допълнително тази тенденция. Ниските лихвени проценти позволяват евтино финансиране на правителствени идеи, които финансовите пазари иначе биха наказали, тъй като са свързани с увеличаване на моралния риск и нарушаване на водещи пазарни принципи. Примери в това отношение са множеството одобрени схеми за държавна помощ, емитирането на общ дълг, който размива отговорността, както и придобиването на дялове от компании, с уж благородната цел за спасяването им. Някои компании се налага да бъдат спасявани като резултат от действията на самите правителства, както поради реакциите спрямо кризата с коронавируса, така и поради допускането на вредни модели за бизнес поведение за дълъг период преди нея.

Непоследователността в поведението им се отнася и към широко прокламирания принцип за спазване на върховенство на закона и обвързването му с достъп до европейски грантове. За съжаление няма дефиниция на този принцип, както и обективни критерии, които да показват дали е нарушен. В подобна “замърсена” среда е налице рискът да се наказват правителства, които не принадлежат към дадено европейско политическо семейство и се отклоняват от зададената от него линия на поведение, вместо такива, които действително не спазват правилата.

Какъв е мащабът на кризата?

През миналата седмица бяха публикувани експресните оценки за БВП в 10 страни от ЕС през второто тримесечие. Използват се т. нар. сезонно изгладени данни, които са по-подходящи за сравнение с предходни тримесечия, но са налични и резултати на годишна база. Припомням, че спадът в БВП започна още през първото тримесечие на 2020 г., като спрямо предходното тримесечие той е 3,6% в ЕС и 3,2% в еврозоната. Ситуацията през второто тримесечие се влошава драстично, като спадът в еврозоната е 12,1%, а в ЕС е 11,9%. Това са най-големите спадове, които са регистрирани откакто съществуват тези серии с данни, а именно - от 1995 г. насам. Все пак последните летни прогнози на ЕК очакваха дори по-негативни резултати - спад 13,6% в еврозоната и 13,1% в ЕС.

Спрямо същото тримесечие на предходната година спадът е още по-драстичен - в еврозоната е 15%, а в ЕС е 14,4%, при 3,1% и 2,5% спадове през предходното тримесечие. Тези резултати позволяват да се направи изводът, че ЕС и еврозоната са в дълбока рецесия, което не е изненада, но въпросът е кога ще успеят да излязат от нея и да се възстановят до предкризисните нива.

От публикуваните данни за 10 страни най-голям е отчетеният спад на тримесечна база в Испания (-18,5%). Втората най-засегната страна е Португалия, като спрямо предходното тримесечие спадът е 14,1%. Тримесечният спад във Франция е в размер на 13,8%, при прогнози на ЕК за 16,8%, а в Италия е 12,4%, при прогнози на ЕК за 15,8%. Дори и най-развитата европейска икономика, тази на Германия, отбелязва двуцифрен спад. На тримесечна база той е в размер на 10,1%, при прогнози на ЕК за 9,7%. Във всички посочени икономики се регистрира и нарастване на нормата на безработица въпреки мащабните програми за запазване на заетостта.

Мерките в България

За България все още няма експресна оценка. Безработицата обаче също се покачва. Общият показател на бизнес климата през април отбеляза най-ниската си стойност от февруари 1997 г. до сега, която е и втората най-ниска от съществуването на числови данни. Това е ясен сигнал за очакванията на бизнеса и продължаващата тенденция за въздържане от инвестиции. Многократно съм изразявал позицията, че в тази ситуация е необходимо повишаване на инвестициите. За целта биха могли да се предвидят гаранции за инвестиционни кредити, които да са в размер на поне 50% от сумата по конкретния кредит, както и по отношение на общия обем, който ще се покрие от тези гаранции.

Доверието на потребителите също показва негативна тенденция, като показателят “очаквания за общата икономическа ситуация в страната през следващите 12 месеца” отбелязва втората си най-ниска стойност след Глобалната криза през април 2009 г. Силно се влошава и показателят “намерения за разходи за предмети за дълготрайна употреба”, което подсказва промени в потребителското поведение.

Правителството продължава да предлага мерки, които са в две основни направления - реакция към искания от различни групи по интереси или към техните обявени намерения за протести, както и фокусиране върху потенциални избиратели за следващия парламентарен вот. Липсва логическа обосновка защо в този момент и на точно тези сектори и групи се отпускат допълнителни средства, като е необходима поредната актуализация на бюджета, за да узакони подобни разходи. Не се наблюдават мерки за поддържане на икономическа активност или за създаване на нова.

Значително намалелите очаквания за приходите, заради силно ограничения брой чуждестранните туристи, и свиването на преводите от емигранти към техните семейства предполагат необходимостта от социално подпомагане на лицата, които ще останат без доходи, като това значително ще натовари бюджета през есента и зимата. Потвърди се прогнозата ми, че ще се разчита предимно на европейски средства, включително и като източник на нов дълг, като правителството прие решение да поиска заем от 1 млрд. лв. по линия на програмата SURE. Те ще се използват за мярката 60 на 40, която е със спорен ефект, като по всяка вероятност част от средствата ще покриват и обезщетения за безработица при неминуемото є предстоящо увеличение.

Така правителството засега не показва желание да излезе на международните финансови пазари. България има право да получи общо 4,5 млрд. евро по линия на SURE, но за целта е необходимо да се направи вноска от 107,5 млн. лв., която представлява гаранция за риск. Следователно, макар кредитите от ЕС да са при сравнително изгодни условия, по тях също има разходи и освен това като всеки друг кредит те ще трябва да бъдат връщани. Останалите 300 млн. лв. от одобрените към момента допълнителни разходи за 1,3 млрд. лв. ще бъдат за сметка на местните източници.

Една от най-важните актуални мерки е повишаването на заплатите в част от ведомствата от държавната администрация с 30%. Това не е премия с еднократен характер, подобно увеличение означава, че всеки месец от август нататък се повишават текущите разходи за възнаграждения. Така държавната администрация се награждава от правителството с пари, които не са негови. Те са събрани от все още работещата част от българската икономика - от домакинствата и фирмите, и ще бъдат преразпределени без наличие на истинска икономическа обосновка към част от служителите на бюджетна издръжка, които без това не понасят тежестта на кризата.

Подобно обещаване и раздаване на средства крие сериозни рискове за фискалната и финансовата стабилност в страната. Оскъдните ресурси, които няма да са просто преразпределение, а ще са увеличение на дълга, трябва да се използват фокусирано, на базата на ясни сценарии за развитие по сектори, които до момента управляващите не са представили. Задълбочаването на проблемите в икономиката ще доведе до сериозно намаление на приходите при нереформирани и неефективни разходи, които допълнително се увеличават по неясни причини и критерии. Това предполага потенциал за дефицити и рискове, надхвърлящи значително предвидените понастоящем от правителството.