Финансовите министри не се разбраха какво да се даде на Украйна

Френският министър Льо Мер си тръгна ядосан преди дискусията за милиардите за Киев

Еврокомисарят Джентилони обвини под сурдинка САЩ в егоизъм, двуличие и арогантност

Замразените московски пари отпадат от дневния ред

Само три седмици преди началото на срещата на върха на „Г-7“ финансовите министри на седемте най-развити западни страни не успяха да се споразумеят как да дадат на Украйна пари от замразените в Европа и Америка руски авоари от около 300 млрд. долара. А през отминалия уикенд първите финансисти на Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония, плюс шефовете на централните им банки, се събраха в кокетното градче Стреза на брега на приказното италианско езеро „Маджоре“, за да подготвят точно споразумение за присвояване под ня­­каква що годе законна форма на част от многото пари и да­­ването им на Киев. Като после одобреният документ трябваше само да бъде представен за подпис на лидерите на „великолепната седморка“ по време на срещата им на високо равнище от 13 до 15-ти юни в южната италианска област Пулия. Знае се, обявената още в началото н годината цел на предстоящото издание на ежегодния форум, чийто домакин тази година е Италия, е именно изработването на обща позиция за замаскирана експроприация на средствата на Кремъл. Но седмината финансови министри не само че не намериха общо решение на поставената им от техните шефове задача, но очертаха на сбирката в Стреза още нелицеприятни стопански противоречия най-вече между Канада и САЩ от една страна, и мощните западноевропейски държави - от друга.

Написаното дотук е есенция от депешите за срещата в Стреза на големите световни информационни агенции и на дописките по разискваните там теми в някои от най-влиятелните европейски всекидневници. Доколкото до заглавието, то пък е само перифраза на онова в „Ла Стампа“ - вестника на мултинационалната компания с огромни интереси в САЩ „Стелантис“, разбирай „ФИАТ“. Именно неговият пратеник на форума на финансовите министри Алесандро Барбера сложи в събота над текста си фразата: „Г-7 се цепят - Европа и Съединените щати са разединени по всичко, напрежение покрай активите на Москва“. Защо? Като оставим настрана грандоманските мераци на Володимир Зеленски и на присъстващия в Стреза негов финансов министър Сергей Марченко стотиците милиарди веднага да бъдат конфискувани до цент и да им бъдат дадени, за да си ги харчат както искат, то неприемлива за повечето от партньорите в „Г-7“ се оказва и позицията по многото пари на САЩ. Ами финансовата министърка във Вашингтон Джанет Йелън кацна в Италия, решена да убеди европейските си партньори да кажат „да“ на възможно най-широкото използване на тристата милиарда руски активи, концентрирани в голямата си част в белгийска финансова компания. Като цената на далаверата обаче да бъде изцяло поета от еврозоната - грубо казано, идеята на Белия дом е САЩ да пратят веднага на Киев към 50 млрд. долара, като парите им бъдат върнати през следващите десет години от онези, трупащи се в някои големи европейски банки от лихвите на запорираните и държани на практика като депозирани руски средства. Без значение каква „правна база“ ще се намери за присвояването и как конкретно ще бъде осъществено то - опасен подход, който според шефката на Европейската централна банка Кристин Лагард би довел до бягство от Европа на „уплашени“ огромни чуждестранни капитали, разбирай саудитски, арабски, индийски, сингапурски, китайски, та даже и американски. „Подобно безапелационно решение би изложило на сериозен риск доверието в нашите кредитни институции!“ - била тревога на едно от закритите заседания в Стреза банкерка №1 на Европа. Ето защо според „шерпи“ на форума, единствената възможна перспектива е да бъдат предадени на Киев без големи правни сътресения не бленуваните от САЩ 50 милиарда, а най-много десетина, генерирани от данъка печалба върху лихвите. Но от тези пари пък би трябвало да се откажат законните им бенефиценти - трезорите на европейските държави, в които се намират държащите руски пари банки. Или казано с други думи - пак Европа ще плаща.

Явно ядосан от безрезултатните дискусии на срещата, рано в събота сутринта и преди официалния краен дебат по милиардите за Украйна, от Стреза си тръгна министърът на икономиката и финансите на Франция Брюно Льо Мер. Неговият германски колега Кристиан Линднер не го последва в импровизираното бягството, но никак не се поколеба да разкрие пред журналисти разочарованието си от срещата. При това се оказа, че песимизмът на първия финансист на Берлин не се дължи толкова на неприетата обща позиция по използването на замразените руски активи, а на направо вражеските икономически позиции на САЩ към Европа. Защото форумът не успя да стигне до решение по другите два важни за ЕС въпроса - стопанските отношения с Китай и прилагането на т. нар. глобален минимален данък върху големите печалби на мултинационалните компании, огромното мнозинство от които са американски. Ами след като неотдавна ефикасно блокира навлизането на произведените в Китай автомобили на американския пазар, миналата седмица Вашингтон обяви, че от 1 август ще повиши драстично и митата върху китайските батерии и акумулатори, върху слънчевите панели, електронните и биомедицинските продукти. А това на практика означава, че както отхвърлените китайски коли, така и останалите стоки, ще се насочат към Европа, задушавайки нейното собствено производство, тоест САЩ издигат стената, а Европа ще плаща цената. Но нещата са още по-дебели, тъй като САЩ и Канада вече налагат непосилни за производствата на Европа мита - според приетия неотдавна закон за намаляване на инфлацията компаниите от ЕС даже вече няма да получават на американска земя същите стимули, гарантирани на американските фирми и на тези на техните съюзници от зоната за свободна търговия НАФТА, значи Канада и Мексико. Винаги дипломатичният италиански комисар на ЕС по икономиката Паоло Джентилони каза за очертаните противоречия покрай Китай и мултинационалните компании без да назовава имена: „Би било идеално да вземаме мерките всички заедно, но не е лесно, защото всеки защитава интересите на собствените си пазари“. Съответно изслушалото Джентиони пишещо братство коментира думите му като обвинение под сурдинка на Вашингтон в егоизъм, двуличие и даже арогантност.

А разлъките доведоха до направо смешно комюнике, разпространено късно в събота следобед и чак след като министрите на финансите на „Г7“ си тръгнаха до един от Стреза. Смешно, тъй като в съобщението за печата те току май не споменаваха нищо за проблемите, обсъждани три дни в луксозния хотел „Реджина Палас“ на брега на езерото „Маджоре“. А се заканваха... да приложат нови санкции срещу Русия, дълбоко съзнавайки според репортери-зевзеци, че досегашните не са довели до някакви сериозни резултати. И сякаш от кумова срама министрите обещаваха, че щели продължат да подкрепят и през 2025 г. с всички сили Киев в стълкновението му с Москва. В неделя пък много медии в Италия се запитаха дали премиерката Джорджа Мелони ще намери конци и игли да съшие до срещата на върха на 13 юни продралата се в Стреза черга на „Г7“?