Почти всички политици, подкрепящи протестите, са длъжници на ГЕРБ и лично на Борисов 

Сорос не крие прякото си участие в ляворадикалната бесовщина

Протестът в столицата посред тревожното лято 2020 г. има доста сходствата с обществените вълнения през 1997-а и особено през 2013 г. Има и своята специфика, която добре се забелязва в напречния му разрез. Състои се от няколко кръпки - от подновени отпреди скалъпени и играни шумни изяви, както и от слабо свързани с тях нови улични представления.

Към платената група за натиск с лозунг „Долу Гешев!“, появила се доста преди избора му за главен прокурор, е пришита агитката от „убивани от държавата“, неведнъж лагерувала на палатки пред сгради на властта. Първите водени от политически съображения, а вторите - от социални. Не от морални, както напълно погрешно и неразумно даже с оглед личния си интерес обяви президента Радев.

Чисто политическо е присъствието на значителен брой членове и симпатизанти на БСП.

Чисто политическо е и искането за оставка на кабинета и отиване на предсрочни избори. Този изход е възможен, при това покрай загубите обещава и някои съществени изгоди за ГЕРБ. Вината за подгонването на изтощени от епидемията и икономическата криза сърдити хора към урните посред зима ляга върху президента и соцпартията. Цветан Цветанов вероятно не ще успее да откъсне забележимо парче от бившата си партия. Заложила на повече пари, по-яки позиции в местната власт и по организирани структури, тя спокойно ще изпревари БСП.

Моралната съставляваща като „Мутри, вън!“, „Мафия!“ „Да ги изметем!“ и „Да изкореним корупцията!“ не засяга само тези управляващи. Визирането на ГЕРБ и ДПС в този смисъл удря с много по-голяма сила соцпартията. Тя силно присъства в т. нар. статукво от 1990 г. Фигурата на „мутрите“ първо се появи в изданията на пресгрупа „168 часа“ в началото на 90-те. В зората на криминалния преход, организиран от „реформаторите“ в БСП.

Оттогава пишем за появата на колониална политолигархия, добавяйки при повод и криминална. Тарикатски се опитват да заместят това най-точно название със статукво и паралелна държава. Движението е замислено, създадено, осигурено кадрово, разгърнато и комфортно укрепено в определени области на страната от перестроечната група в ЦК на БКП. За подробности гласовитият млад депутат-социалист Стоян Мирчев да пита дядо си, секретар на ЦК по идеологията.

Почти всички политици, подкрепящи протестите, са длъжници на ГЕРБ и лично на Борисов. Яко рамо е слагал на Христо Иванов, Мая Манолова и Румен Радев, на него дължи кариерата си Цветан Цветанов. На мнозина намаза дебели филии, хак му е сега да ги гледа озъбени насреща си! Това по повод бърборенето за морал в политиката. Няма такова насекомо в тази дейност, научен факт е. Има само интереси. Макар, че мнозина не го проумяват.

Постепенно оредява групата на соцпартията, призована от позитанците. Дано не се изпозаразят с коронавируси насам-натам в автобусите. Може да стоплят наесен, че с площадните мероприятия и Бузлуджанския митинг на жълтите павета съдействаха на душманите си. Които са най-шумната и нахъсана кръпка сред митингуващите. Познават се по изявите, играни, свирени и крещяни през 2013 г. Този път в поведението им се долавя отчаяние.

Липсва им видимо за обществото външно рамо, нямат за пред хората поне две-три прилични лица, парламентарната позиция на БСП срещу управляващите не им носи ползи. Създало се е впечатлението, че „токсично трио“ диктува настроенията и поведението на протестиращите, също работи против обявилите се за десни.

Политическите тези от „триото“ са само токсични, но не нито идейно, нито психологически са заедно. Не работят в една посока, чужди са си като персонажи. Единият е краен гейпарадист и либералфашист, другият - очевиден шмекер и производител на лъжливи новини, а третият периодически го веят на бяла кобила разнопосочни ветрове.

Скоро вероятно ще започнат да ги псуват и сритват по площадите заради подтикването към екстремистки провокации към полицията и блокиращи улици и кръстовища акции. Президентът Радев ще се чуди как да се отграничи в масовото съзнание от тази ситуативно възникнала компанийка. Също от дежурните по всякакви дандании „бойци“ и от агресивните агитки, платени от укриващи се от правосъдието „жертви“ на Гешев и прокуратурата.

Към кръпките с организирани недоволни се добавят различни непостоянни групи. Едни са просто зяпачи на колелета и изкушени да си направят десетина селфита; други с дечица за ръка и в колички или с кучета на каишки; трети скучаещи без бурни изяви в дискотеки или на стадиони. Както и пораснали представители на установените у нас през 2015 г. близо 40 на сто функционално неграмотни младежи. Всичките заедно всъщност не знаят защо искат оставки и какво тях самите ще ги огрее след като евентуално се подадат.

Поне два века с огромни щети и реки от кръв се правят безнадеждни опити за поява на „Ново мислене“, Справедливост за всички“, „Нов политически модел“, за установяване на Равенство, Братство и Свобода. Само Франция да видим след 1779 г.: пръкват се либерален Триумвират, радикални Приятели на народа, Феяни, Кордилиери, Жирондисти, Якобинци, Монтаняри, а народът все не ги харесва и не мирясва. Почне ли се веднъж...
Следват Парижка комуна, Септемврийски кланета, няколко Терора и между тях няколко анархии. Гилотиниране, бесене, разстрели, граждански бунтове и кървави сблъсъци. Вместо краля идва император и с него четири военни кампании. В тях и от емиграция Франция губи до 40 на сто от населението си. Това е резултатът от всеки силови опит да се наложат горните ценности. „Осанна!“ много бързо се сменя с „Разпни го!“, скоро Юдея изчезва, а юдеите са разпилени.

 „Труд“ през 2013 г. писа: „... българите проумяха, че им се предлага да съдействат за отстраняването на една част от криминално-политическата олигархия, за да се възкачи на власт друга. Не по-малко хищна, арогантна и отчуждена от тях... вувузелещите агитки... пренебрежимо малък брой сърдитковци... забележимо отхвърлени от гражданите, жалки, смешни, но осигурени финансово и пропагандно.“ И сега е много по-разумно да се спазват приетите правила за смяна на властта и лицата в институциите.

Кое обаче тласка масите да се бунтуват, дори понякога да се самоизбиват и рушат страните си? Обективно това са острите или твърде продължителни кризи - икономически и социални, често комбинирани. Те са налице по света и у нас в наши дни, пораждат разнообразни конфликти, дори войни. Най-честият психологически фактор е фрустрацията („frustrate“ - осуетявам, преча). Съдържа букет от отрицателни емоции като разочарование, унижение, сподавяне, огорчение от реалността, безсилие пред пречките към желаното и очакваното

Фрустрацията е основна причина за домашното насилие и за повечето войни - било за „жизнено пространство“, било за „сдържане“ на потенциален противник или от страх от отмъщение. Предизвиканите от пандемията страхове и прилагането на ограничителни мерки рязко ускориха появите на тревожни състояния, стана болезнено изживяването за безизходица сред огромен процент хора. Изостри се дисхармонията в междуличностните отношения. Сред компенсаторните механизми при мнозина на преден план излиза агресията.

През 1914 г. в „Психология на българския народ“ публицист Тодор Панов пише: „Хората, които съставляват главните щабове на българските политически партии, в болшинството случаи са хора без чест, без съвест, без нравствени принципи... събират около себе си „по-надеждни“ хора и дойде ли партията на власт, стараят се да ги корумпират.“ 

Психиатърът д-р Н. Кръстников пише през 1924 г.: „Демагогията, страхът, кариеризмът и щестлавието станаха главните прояви и средства в нашия политически и държавен живот... Благодарение на слабото социално съзнание на народа, начело на управлението изпъкнаха хора не само недоразвити, но даже нравствено тъпи, страдащи от морална идиотия или грандомания... поради масовите страдания, се увличат масите към разрушителна деятелност... свободата като „най-опасен дар“ преди да се роди гражданското „ние“. Нови морал и мислене ли?

Виждаме как те изглеждат днес в „големите“ демокрации. Особено в най-голямата, където под статуята на Свободата ще се изтрепят, затривайки великата си държава. Средновековно мракобесие, цивилизационно самоубийство, талази от насилие, оскверняване на всичко свято. Сорос не крие своето съучастие в ляворадикалното бесуване, дори се хвали. Над 60 на сто от американците се страхуват да изразят своите политически възгледи, съобщава Fox News.

Наскоро позитивно дискриминирани цигани от столичен квартал заплашваха полицаи: „Ще се вдигнем 60 хиляди и нищо няма да остане от вас“. Агентурата на Сорос у нас чрез протести опитва да тласне политико-епидемиологичния процес натам.