Кредитирането е един от основните вътрешни източници на инфлация

Забавянето на инфлацията върви с охлаждане на икономическата активност - производство, продажби, печалби

Пазарните цени на електроенергията се понижиха

Състоянието на българската икономика ще определи доколко е възможно изпълнението на приходната част на държавния бюджет. Наличните данни показват разнопосочна картина.

Паричен сектор

Основният определящ външен фактор за икономическото развитие е политиката на Европейската централна банка, която е насочена към овладяване на темпа на инфлация в еврозоната. Основният инструмент за това е повишаването на основните лихвени проценти. Последното такова действие беше извършено през юни с 25 базови точки. Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране достигна 4%. Същевременно до края на юни ЕЦБ изтегля по 15 млрд. евро ликвидност чрез програмите за покупки на активи. Всъщност обаче по-силен импулс дава изплащането от страна на кредитните институции на сумите, получени по целевото дългосрочно рефинансиране.

През периода декември 2022 г. - май 2023 г. кредитите за нефинансови предприятия и домакинства са нараствали със силно забавен темп, който към края на май достига 2,2% на годишна база, като това се дължи предимно на кредитите за нефинансови предприятия. Всъщност обемът на кредитите за неправителствения сектор към края на май е по-нисък спрямо ноември 2022 г., а месечното нарастване през май е под 16 млрд. евро (при общ размер на кредитите приблизително 13,2 трлн. евро). Това развитие е показателно за същественото забавяне на икономическата активност в еврозоната, което ще се отрази и върху България.

Трансмисионният механизъм обаче не действа с необходимата сила и посока, поради което Българската народна банка предприе допълнителни действия към мерките от страна на ЕЦБ за овладяване на инфлацията в страната. Бяха повишени минималните задължителни резерви с цел забавяне на темпа на кредитиране, който е един от основните вътрешни източници на инфлация. Данните на БНБ към края на май показват, че растежът на кредита за неправителствения сектор е все още значителен - 14,3% на годишна база, като нарастването му през периода март - май е над 700 млн. лв. на месец и по този начин размерът му достига почти 86 млрд. лв. Това развитие все още подкрепя силно, както потреблението на домакинствата, включително и на дълготрайни стоки, така и печалбите на бизнеса. Например, темпът на растеж на кредитите за домакинства, обезпечени с недвижим имот, е 17% на годишна база, като само през май са отпуснати допълнително 233,8 млн. лв. за тази цел.

Същевременно цените на жилищните имоти в еврозоната нарастват с едва 0,3% на годишна база през първото тримесечие на 2023 г., като в Германия се регистрира спад от 6,8%, който се задълбочава спрямо предходното тримесечие, Това е пореден индикатор за текущите затруднения в тази икономика.

Очакваното забавяне на кредитирането в България през следващите месеци, съчетано с повишаване на лихвените проценти, ще допринесе и за охлаждане на икономиката - забавяне на темпа на инфлация, но и на активността - производство, продажби, печалби. Всъщност в промишлеността тези процеси вече са стартирали.

Промишлено производство

Според данните на Националния статистически институт за сезонно неизгладените данни за промишленото производство то неизменно се понижава на годишна база между януари и май, като през април даже понижението достигна двуцифрени стойности. Индексът измерва произведените количества, така че през посочения период те са значително по-ниски отколкото през предходната година, а през второто тримесечие на настоящата приносът на промишлеността за растежа на реалния брутен вътрешен продукт вероятно ще бъде отрицателен.

Това развитие до голяма степен се определя от съществено променената ситуация на пазара на електроенергия. През 2022 г. борсовите цени и енергийният микс бяха значително по-различни - високото търсене на ток на международния пазар доведе до необходимостта от използване на въглищните централи в страната, които реализираха големи печалби. Разбира се, това се отрази и на добива на въглища, който регистрира рекорди и дори беше реализиран износ към съседна страна. През 2023 г. обаче ситуацията е различна. Както поради намаляването на несигурността, така и заради меката зима и по-бързото от очакваното приспособяване към доставки на газ от неруски източници (за някои икономики) пазарните цени на електроенергията значително се понижиха. Високите цени на въглеродните емисии при тази конюнктура правят производството от въглищни централи нерентабилно и това пряко се отразява и върху добива на въглища. Така две от най-важните дейности са негативно засегнати.

За съжаление, спадът в производството се отнася както за добивната, така и за преработващата промишленост като цяло. При втората пониженията на годишна база са през периода март - май 2023 г., а броят на изключенията е относително малък. Единствено производството на електрически съоръжения и на авточасти отбелязва растеж на годишна база през всички месеци от настоящата година.

Данните за промишленото производство все пак показват като цяло по-ниски спадове през май (-8,2%), отколкото през април (-14,1%), но това все още не дава основание да се приеме, че скоро тенденцията може да се пречупи.

Дейност на местата за настаняване

Наличните данни към края на май не са показателни за това какъв ще бъде летният сезон, но все пак пораждат съмнения дали той ще бъде по-добър от предходния. Те обхващат обектите с 10 и повече места за краткосрочно настаняване. В сравнение със съответния месец година по-рано е налице съществено нарастване на капацитета със 101,5 хил. стаи и 223,6 хил. места в тях, тоест относителното нарастване е съответно 5% и 7,9%.

Броят на нощувките през май 2023 г. е с 1,2% по-нисък от аналогичния месец на 2022 г., като по-сериозно е намалението при местата с 4 или 5 звезди. Това се случва въпреки нарастването на броя пренощували лица със 7,2%, което означава, че се понижава средният брой нощувки на 1 човек. Нарастването на цените на услугите обаче води до повишаване на приходите с 16% на годишна база до 87,7 млн. лв., като повишението на приходите от български граждани е 20,2%, докато от чужденците е 11,9%.

Върху резултатите от летния сезон ще въздействат няколко фактора - близостта до военните действия в Украйна и евентуалното замърсяване на Черно море, което може да бъде причинено от тях, силно повишените цени на туристическите услуги спрямо предходния сезон и конкуренцията от страна на Гърция и Турция, намаляването на спестяванията за някои социални групи и оскъпяването на кредитите, което прави финансирането на почивките по-трудно и др. Увеличеният капацитет може да подтикне все пак някои хотелиери да направят по-добри оферти в последния момент особено към българските туристи при перспективата заетостта на леглата да остане ниска.

Външна търговия

Възможно е през второто тримесечие да има забавяне на икономиката, което да се задълбочи с течение на годината.

Други налични данни, които пораждат съмнения за посоката на икономическо развитие, се отнасят до външната търговия. Според данните на НСИ износът на стоки през периода януари - май 2023 г. достига 37,1 млрд. лв. и се понижава с 0,2% спрямо същия период на 2022 г. Резултатите за май показват, че общият износ възлиза на почти 7,3 млрд. лв. и намалява с 13,3% на годишна база. По този начин износът в стойностно изражение се понижава за трети пореден месец на годишна база Това се случва, при положение че през първото тримесечие цените на изнесените стоки са се повишили на годишна база с почти 4,8% и вероятно това се отнася за следващите месеци. Следователно още по-голям спад се реализира в реално изражение (произведени и продадени стоки). Основният фактор е спадът на външното търсене, най-вече в т. нар. трети страни - тези извън Европейския съюз.

По-притеснително обаче е състоянието на вноса. През периода януари - май 2023 г. в страната са внесени стоки на стойност 40,9 млрд. лв., което означава с 2,2% по-малко, отколкото в същия период на 2022 г. Месечните данни показват оформянето на тенденция, тъй като за трети пореден месец се реализира спад на годишна база - през май вносът е 8,1 млрд. лв. (понижение с 10,2% на годишна база). Отново цените през първото тримесечие на 2023 г. са били по-високи, отколкото през съответния период на 2022 г., което означава, че реалният спад е дори по-голям от номиналния.

Данните за вноса са важни, тъй като исторически винаги при рецесия или криза вносът в страната се понижава. Разбира се, силен фактор за по-ниския внос е пониженото външно търсене, тъй като вносните компоненти на стоките, изнасяни от страната, могат да са значителни. Така, когато спадне износът, това води и до необходимостта от по-нисък внос. Само че текущите данни биха могли да са резултат и от намаляване на вътрешното търсене, което при бързия растеж на кредитирането показва промяна в склонността към потребление, която може да се породи от очаквания за по-неблагоприятно развитие в бъдеще (повече спестявания за черни дни). Друг вариант е налични спестявания, които са били използвани за текущо потребление на вносни стоки, вече да се изчерпват, което също представлява негативен резултат.
Индексът на строителната продукция показва повишение на годишна база през май с 2,9%. Въпреки това обаче през периода януари - май 2023 г. той леко се понижава на годишна база - спад с 0,4%.

От друга страна през периода януари - май 2023 г. вътрешната търговия (на едро и дребно) свива оборота си по съпоставими цени спрямо същия период на 2022 г. с 6,8%, но при търговията на дребно обемът на продадените стоки и услуги се повишава с 0,9%. Данните по текущи цени показват спад на оборотите във вътрешната търговия през периода януари - май, което се дължи на търговията на едро, докато при търговията на дребно се реализира повишение с 12,5% на годишна база.

Като цяло наличните данни (липсва информация за повечето услуги, където се създава значителна част от добавената стойност) за краткосрочните показатели за българската икономика показват, че е възможно през второто тримесечие да е налице забавяне, което да се задълбочи с течение на годината. Това очакване се подкрепя от ситуацията в най-големия търговски партньор - Германия, която вече е влошена и ще се пренесе в еврозоната.