Кой кого зарази с вируса на властта

От началото на пандемията телевизията и политиката така се оплетоха една в друга, че станаха едно цяло и всичко друго стана излишно-парламент, опозиция, социолози, политолози и цялата пасмина, която се препитава от политиката...

Все повече привърженици по света и у нас печели конспиративната теория, че коронавирусът е грандиозна политическа манипулация. А ние, хората, сме жалки пионки жертва на неподлежащи на контрол могъщи кръгове. Теорията печели привърженици, защото хората вече се умориха от неизвестността и собственото си безсилие.

Къде сме ние? Ние не сме способни на сложни конспирации. У нас нещата се случват обикновено по чисто битови причини. Например професор Иво Христов поддържа теорията за гигантската манипулация. Но той е неразбран, пък и не се е срещал с Бойко, та не го канят по телевизията. Който и да е измислил цялата истерия, ние просто се приспособяваме.

У нас скептиците се групираха около самотната фигура на д-р Мангъров, който остана непоклатим в собствената си интерпретация. Една от причините за покълване на конспиративните теории у нас е неубедителното и противоречиво поведение на щаба особено в началото. Да, те имаха право на грешки, защото ситуацията бе нова и непозната. Но и хората имат граница на търпението. Да не говорим за абсурдните брифинги в полунощ, без нищо да налага да се тормозят хората. Така например в деня преди Цветница свикаха брифинг в полунощ, за да се карат на хората, които вече надигаха чаши в уютната провинция.

Докато пишех този коментар, бе съобщено, че генерал Мутафчийски „пада от екран“. После последва опровержение, лично от премиера. Някаква грешка в комуникацията бе допусната. А може би става дума за приложение на тактиката „проба-грешка“.

Очевидно е, че сега, когато празниците следват един след друг, което събужда съпротива към ограниченията, опитните политици си направиха сметката. Защото въобще не може да се прикрива, че цялата антикризисна кампания бе използвана най-активно в политически план, което доведе до сензационни обрати в рейтинга на водещите политически фигури. Борисов и Мутафчийски от „господари на ефира“ се озоваха на върха на общественото одобрение и политическото им бъдеще се очертаваше безоблачно и оцветено в розово. Президентът Радев изостана за пръв път от триумфалното си възкачване на високия пост. Някои всезнайковци прогнозираха набързо, че Мутафчийски ще бъде новият и вероятно успешен според тях кандидат на ГЕРБ за предстоящите президентски избори.

Но ето, че се случи фаталното „заразяване“, което може да доведе до неочаквани обрати. Кой кого зарази, няма значение. Борисов се вживя в новото си амплоа на водач- победител, който ще сломи страшната пандемия и ще спаси народа си. Започна да борави с медицински термини, споделяше опит с лидерите от цял свят по телефона, обещаваше им помощ, изпращаше им подаръци, получаваше... фурми.

Мутафчийски пък се вживя в ролята на любимец на публиката, особено на по-нежната половина, разширяваше тематиката на своето телевизионно говорене, позираше, сменяше тоалети. Остана да се появи в класациите на „Мармалад“. От липсата на опит и нелишен от нормална суетност, той лесно преминаваше границата от бъдещ народен водач към въздигащ се ефирен образ. Оплака се, че вече „получава смъртни заплахи“ и че „образът му се сатанизира“, после въздъхна и втвърди тона, като обречен да се върне към воинските си задължения. Ако имаше поне малко опит, щеше да знае, че след като се е заел с тази роля, ще получава и заплахи и нецензурни обяснения. Оплел се в тези душевни отклонения, генералът не усети, че неговата популярност почва да се клати.

А в това време другият генерал от тандема- премиерът Борисов, вече пътуваше в обратната посока. Усетил накъде духа вятърът на обществените настроения, той пое ролята на „доброто ченге“- обещаваше колкото се може по-бързо завръщане към нормалния живот, предлагаше още отсега намаляване на ограниченията, вдъхваше оптимизъм и надежда у хората. Това беше вече нещо съвсем различно от „хладилните камиони с трупове“ и други ужасии, с които плашеше същите тези хора. Това не значи, че той е изоставил своя партньор, той му е необходим и сега, и в бъдеще, но няма да го чака... Борисов се появи и в парламента, даде коректен и достоен отговор на въпросите. Е, отговорник по „калта“ този път беше Марешки. Как да плачеш за този парламент, с такива фигури в него?

Не смятах повече да говоря по темата за Милен Цветков, но ще се върна на призива към разследващите журналисти да работят за разкриването на обстоятелствата около самата смърт. Толкова дни след убийството става известно, че никой не е потърсил за показания шестимата пешеходци, които щяха да бъдат прегазени. Защо полицията не ги е потърсила? Много подозрително обстоятелство! И как пък още на другия ден се появи по телевизията онзи съмнителен свидетел, а никой не потърси основните и най-близки очевидци? Ето достойна задача за журналистическо разследване!

Не подценявайте дубльорите!

Имал съм в своята практика разговори с дубльори на телевизионни филми. Останали без работа артисти са молили да ги допускат до дублиране. Не знам сега пак ли има някаква криза в работата им. Но нещо не е в ред. Тъкмо свикнеш с гласа на някои сериен герой, изведнъж вместо интелигентния, кадифен тон, зазвучава някакъв груб акцент, подходящ за съвсем друг образ. Неговата любима също се сдобива с глас на махленска клюкарка. Това вече не е същият филм, не са същите герои.