Григор Григоров прилича досущ на Анакин Скайуокър

Пилотът се прекланя пред Себастиян Льоб, мечтае за още състезания

Каква е най-честата първа новина в емисиите? Отговорът е лесен - тежка катастрофа. Често смърт, често жертви са невръстни деца. Българските шофьори имат един гигантски недостатък - огромна самоувереност и чувство за... безсмъртие.

Едно младо момче стартира своя мисия да научи колегите на пътя как да бъдат за пример. Григор Григоров е само на 24 години, но вече има десетки трофеи като рали пилот. Смятан е за един от най-големите родни таланти на трасето в последното десетилетие, но развитието му поне на този етап е замразено по прозаична причина - липсата на пари.

“Мога да изкарам и цяло денонощие в автомобила и няма да ми омръзне - казва Григоров. - От дете винаги съм обичал да поправям нещо, да държа отвертката в ръка, да съм до двигателя. Нищо не можеше да ме спре.”

За феновете на една от най-великите телевизионни саги тези думи ще им прозвучат познато. Така малкият Анакин Скайуокър се представи първо пред света в “Междузвездни войни: Невидима заплаха”. Приликите естествено са случайни, но продължават. Един от топ пилотите ни Димитър Илиев е човекът, дал за първи път спортна кола в ръцете на 15-годишния Григор. Без сам да осъзнава, малкият любител на скоростите минал през труден шикан на трасето, а седящият до него Илиев само възкликнал: “Момче, от теб ще стане нещо!”

“Нямах опит, нямат знания, изпуснах колата и дори ударих вратата - спомня си Григоров. - Погледнах към Илиев. Той бе свел поглед надолу и изстреля тази реплика. Почувствах се пилот, когато Илиев си купи нов автомобил и ми даде стария години по-късно. Каза ми: “Газ до дупка и искам да си номер едно!” Първото ми състезание бе планинско рали във Варна. Сложих каската и се отдадох на усещанията си.”

Точно като младия Ани Скайуокър, биха казали феновете на “Междузвездни войни”. По това време Българската федерация по автомобилизъм забраняваше непълнолетни пилоти да карат. Благодарение на Григоров възрастта падна до 16 години и той е първият, комуто е гласувано подобно доверие. Титлите започват да се редят една след друга - на рали, планина, V1 Challenge. Големият идол на българската звезда е легендата Себастиян Льоб. Може да ви е странно, но Григор не се интересува особено от Формула 1. Следи я от обща култура, радвайки се на титлите на Люис Хамилтън. “Най-велико съм се чувствал на рали Антип и в прехода Кол де Торини в Алпите - разказва Григоров. - Неописуемо е. Много големи звезди в този спорт са идвали да ме поздравят на състезание, да си поговорим. Горд съм, щастлив съм. Никога не съм вирил носа на горе, а съм слушал и попивал. Но нашият спорт е твърде скъп, а спонсори липсват. Нужни са 150 000 евро на година за топ пилот в ралито, няма ги... Затова и започнах своята нова мисия.”

Григоров си е поставил за цел да научи възможно най-много хора да карат правилно, без да са състезатели. Нарича го майсторско шофиране. Пилотът сяда до водачите и нарочно ги вкарва в ситуации, които могат да ги объркат. Целта му е да изстиска максимума от възможностите в трудни моменти.

“Аз не правя курсове за шофьори, при мен идват само хора с книжки - разкрива Григоров, който от година и половина се занимава с тази програма. - Най-честите грешки са несъобразената скорост. Мнозина никога не са се учили на курсовете на нощно каране, магистрала, а точно те могат да са най-стресиращите. Предпочитам всеки да дойде при мен с личния си автомобил, защото те ще му се случат с него. А за правилно шофиране са нужни стойка, правилно държане на волана. Човек трябва да познава автомобила си. И затова казва, че искам моите шофьори да са за пример. С течение на времето увеличавам трудността на упражненията. От опит вече знам, че всеки 60 минути повишават майсторството на хората. При мен няма нищо състезателно - напротив. Когато човек дойде с електрически автомобил, където спирачката се използва твърде малко, му обяснявам: “Мисли за момента, когато няма да си в такава кола. Там е съвсем различно и запечатай уменията си с електрическия автомобил в главата.”

Какво накара Григоров да открие академията? “Приятели пострадаха в катастрофа - разказва пилотът. - Аз винаги съм оцелявал невредим. Мечтая за мига, в който няма да има трагедии на пътя. Спортът ми е дал адреналин, взел съм си го на пистата. Сега искам да прехвърля моите умения към хората. За мен не е проблем да караме цял ден в градски условия, на магистралата или нощем. Важно е кой къде не се чувства сигурен.”

Свършила ли е кариерата на Григоров като пилот? Точен отговор няма. “Баща ми и цялото ми семейство направиха всичко, за да стана пилот - завършва Григоров. - Но сме зависими от парите. Ако се намерят спонсори, с удоволствие излизам пак на трасето.”