Еуфорията след като Талат Джафери стана служебен премиер на Северна Македония не е достатъчна

Все си мислех, че политиците албанци в Северна Македония ще пропуснат и този изборен цикъл, за да опитат да се преборят за поста на държавния глава. Това би отговаряло напълно на стратегическата им цел в обозримото бъдеще и този най-висок персонален пост в държавата - президентският, да бъде зает от албанец.

Досега местните албанци край Вардар винаги са проявявали разум и са били близо до земята, когато е ставало дума за овладяването на основните, ключовите постове в страната. В смисъл, че никога не са се опитвали да изпреварват времето и да излизат извън рамката на политическите и обществени обстоятелства. Всяко нещо е идвало с времето си, а ако нещо го е забавяло, дискретно, но настойчиво са го побутвали да върви напред.

Колкото и странно да звучи, но изборът на Талат Джафери от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за технически премиер на Северна Македония през последните сто дни от мандата на сегашния парламент изигра важна, но противоречива роля. От една страна, демонстрира политическа прозорливост, проявена от някогашния бунтовнически командир и несменяем лидер на ДСИ Али Ахмети. Той беше човекът, който материализира дългогодишното участие на неговата партия във властта като коалиционен партньор с обещанието, поето от бившия премиер Зоран Заев, в последните дни на управлението на правителството да има ротация начело на кабинета. И този пост, макар и с ограничени правомощия за организиране и провеждане на честни, демократични и прозрачни избори, да бъде зает от албанец.

Когато преди четири години тази договореност стана публично известна, нямаше никаква сигурност, че номинацията за поста технически премиер ще бъде от ДСИ. За цялата етническа албанска общност, независимо от нейните политически, родови или кланови пристрастия и обвързаности, беше важно да е човек от техните редици. Когато обаче дойде време за номинацията, за да бъде пълен триумфът на Ахмети, именно той предложи една от най-силните си фигури и сътрудници още от времето на Армията за национално освобождение в конфликта през 2001 г. Още повече, че Талат Джафери имаше своята политическа и апаратно-административна биография, довела го до мястото на председател на парламента. Нямаше как той да не бъде човекът, комуто ще бъде предложено креслото на технически премиер.

С този избор Ахмети искаше да покаже, че гледа изключително сериозно на участието на хората от своята партия във властта, като акцентира на обстоятелството, че Джафери е минал последователно през няколко равнища в администрацията, доказвайки на всеки пост своите качества, едновременно учейки се и придобивайки управленски умения. 
Каквото и да си говорим, каквито и да са възраженията срещу Талат Джафери, неговото назначаване като технически премиер донесе лични политически активи на Ахмети. Неговата „дадена дума“ от преди четири години е изпълнена. Освен това носи бонуси и за самата партия, особено в контекста на предстоящите парламентарни избори на 8 май и на фона на опитите на опозиционните партии да сложат край на монопола на ДСИ за участието ? във властта. Неслучайно целият ръководен апаратен актив на партията се събра вечерта след избора на Талат Джафери на 28 януари,  за да отпразнува най-тържествено този политически резултат. При това всички бяха с предварително подготвени червени вратовръзки, на които беше избродирано логото на вечерта - „Премиер албанец“.

Еуфорията бе пълна. Но тя има и друга, не толкова приемлива страна. За някои от лидерите на опозиционните политически партии на албанците създаде фалшивата предпоставка, че е време да реализират на практика следващата стъпка към овладяване на най-високите постове в държавата. Рискът да бъдат излъгани е съвсем реален. Въпреки това четири от политическите сили, които имат намерение да оспорват мястото на ДСИ във властта, вече подписаха общо споразумение за действия и издигнаха свой кандидат за президентската надпревара. Това е кметът на Гостивар доктор Арбен Таравари от Алианса на албанците, който без свян открито заяви при номинацията си, че е време още сега, на тези избори, Северна Македония да получи президент албанец.

Да оставим настрана въпроса, че самият Таравари получи лидерското място в партията си, провеждайки паралелен конгрес, на който разцепи членството, част от което остана вярно на създателя на Алианса Зиядин Села. Помните ли го? Човекът, който едва не загина в кошмарната нощ на 27 април 2017 г., когато озверелите демонстранти, нахлули в парламента в Скопие, видяха в негово лице главния виновник за повишеното влияние на албанския политически фактор в управлението на страната. Това бе нощта, наречена „нощта на превързаните глави“, в която при спорни обстоятелства Талат Джафери бе избран за председател на парламента. Влачиха тялото на Села из залите, докато го захвърлиха полужив-полумъртъв, уплашени от състоянието му. Села се оправи, но после допусна необяснима и катастрофална политическа грешка, тръгвайки на общи действия с ВМРО-ДПМНЕ, активистите на която бяха същите, които едва не предизвикаха смъртта му из коридорите на Събранието.

Сега и Села направи свой конгрес, поставяйки под въпрос легитимността на Таравари да представлява неговата партия. Но пък лекарят от Гостивар вече бе дал публична заявка, че ще представлява обединената албанска опозиция в битката за президентския пост. Нямало нужда да подписва какъвто и да е документ за това, стигала му Хипократовата клетва, която някога е дал и в която били записани същите ценности, които като държавен глава щели да го водят.

Така че, еуфорията от избора на Талат Джафери за премиер на Северна Македония може и да подведе сериозно, създавайки излишни надежди за преодоляване на закономерностите на електоралната реалност в страната. И всяка проява, която не се съобразява с тези реалности, е израз или на наивитет, или на излишно нетърпение. От избора на Джафери за председател на парламента до сегашната му функция като премиер изминаха почти седем години - срок, достатъчен и обществото да узрее и да го преглътне, и политическите сили да го приемат като необходим компромис, а и ситуацията в региона да не създава пречки това да се случи. Дори всички албански партии да застанат зад един общ кандидат, пък бил и доктор Таравари, гласовете пак няма да им стигнат. Такава е демографската картина в държавата, която излъчва определен електорален капацитет. Той просто е недостатъчен, защото не знам да има практика македонци да гласуват за албанец, докато обратното е задължително - нито един президент в суверенна и независима Република Северна Македония не е избран само с гласовете на македонците. Винаги е печелил този, когото албанците са подкрепили.

Нямам никакви съмнения, че и сега, на двата тура на 24 април и на 8 май, ще бъде така. Всички амбиции за президент албанец сега и веднага ще си останат само заклинания и цялата битка ще се сведе традиционно в рамките на албанския електорат. Но пък и това държавата да има премиер албанец преди години бе само хипотетична заявка и лозунг. Но ето, че вече е реалност.

Тогава, какво лошо има да се поиска и най-високия пост в държавата?