- Господин Иванов, колко голяма е българската общност в Хърватия? Къде е концентрирана?
- Тя е една от най-малките, ако не и най-малката. Според последното преброяване през 2011 г. броят на българите е 350. Tрябва да отбележа, че към края на Втората световна война само броят на българските градинари в Хърватия е бил около 1500. Важно е да кажа и това, че много българи не се декларират като такива, а причината преди всичко е отношението към тях от страна на сърбите по време на бившите държави - Кралство Югославия и СФРЮ.

- Вие сте инициатор за написването и издаването на книгата на „Български оперни певци, пяли на хърватска сцена“. Разкажете нещо повече за този феномен.
- Вашето твърдение е точно. Още по времето на бивша Югославия, Загреб е най-престижният музикален център, а тази традиция продължава и днес. Операта в Загреб е било мястото, на което са дефилирали най-добрите български оперни певци - Петър Райчев, Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, Юлия Винер, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Христо Бръмбъров и още много други, а в последно време Кирил Манолов и Габриела Георгиева. Имайки в предвид всичко това, дойдох до идеята да се издаде „Монография за българските оперни певци на хърватската оперна сцена“. В Монографията, която е двуезична, е обхванат периода от 1920 г. до края на 90-те години, когато те са пяли на сцените в Загреб, Сплит, Риека и Осиек. Става дума за 88 оперни певци, между които е била и оперетната дива Мими Балканска. Колко важни и многобройни са били участията на българските певци, говори и изявлението на главния редактор на Монографията г-н Бранко Хечимович: „Хърватският народен театър трябва да се казва Хърватско-българско-словенски народен театър, защото без българите и словенците нямаше кой да пее“. Освен това през 60-те, в летният сезон, много български оркестри са свирили и по хотелските тераси на Адриатическо море.

- В исторически план какво участие са имали българи в живота на хърватите?
- Тук е мястото да спомена още две групи наши сънародници, които са дали своя принос в историята на Хърватия: На първо място са българските градинари. Те са били най-многобройни между двете световни войни и оставят незаличима следа в историята на Хърватия. Те са донесли, посадили и отгледали всички зеленчуци, с които днес се храним - домати, краставици, чушки, тиквички, патладжани, да не наброявам повече, които въобще не са били познати на хърватите. За съжаление много малко българи знаят за заслугите на тези градинари. Единствено жителите на Търновските и Севлиевските села, откъдето са повечето от тях. Ние не тачим добрините, които сме направили, а още малко ги използваме, за разлика от някои други народи. Вземете за пример унгарците, българите им донасят семена и посаждат чушки, а унгарците от това направиха бренд - най хубавите чушки в Европа.

- Какво се говори за участието на Българската армия по тези земи през Втората световна? Има много спекулации на Балканите по тази тема.
- Добър спомен в местното население са оставили офицерите и войниците на Първа българска армия, участвали в заключителните операции на Втората световна война. Командвана от генерал Стойчев тя е включена в състава на Трети украински фронт на маршал Толбухин. Българите участват в Нишката и Белградската операция. Воюват на Сремския фронт, където загиват много български войници, но не толкова от немски куршуми, колкото от куршумите на „съюзниците“ - сръбските партизани, които са стреляли по българите в гръб! Българската армия стига до Клагенфурт, където е охранявала пленените 350 000 войници и цивилно население от Независимата държава Хърватия, помагайки на много от тях да се спасят от куршумите на партизаните. Югославската историография е пълна с неистини, не само по македонския въпрос, но и във връзка с участието на българската армия в заключителните операции на войната. Българските войници са наричани разбойници, крадци, изнасилвачи и т. н.

- Знам, че издавате българско списание, кажете за него...
- Списание „Родна реч“, официален орган на българската общност, е нашата гордост. На моя инициатива списанието излезе за първи път през 2003 година. Годишно издаваме 4 броя, а тиражът е 350 екземпляра. Издаването му изцяло се финансира от хърватския бюджет. От България не получаваме никаква помощ. Концепцията на списанието е преди всичко образователна. По времето на Югославия за България се пишеше много малко и често доста тенденциозно, главно по така наречения македонски въпрос и това, че България е 16-тата република на СССР. Нужно бе да запознаем хърватите с нашата история, култура и изкуство, което наложи списанието да има такава концепция. За неговото качество говори и фактът, че беше провъзгласено за най-доброто списание между изданията, които издават малцинствата в Хърватия, които са 20 на брой.

- Най-младото поколение българчета в Хърватия има ли патриотично възпитание? 
- Естествено е като българин да ме интересува решаването на този проблем, който повече от 100 години стои отворен. Няма да влизам в подробности, българската кауза е ясна и точна, но не вярвам, че в скоро време този въпрос ще се реши на начин, който ще удовлетвори България. Най-голяма вина за сегашното положение имат българските управници след 9 септември и агресивната политика на Титова Югославия по това време. Да не забравяме и интересите на Великите сили, главно на Русия, които допринесоха да се стигне до това положение. За обикновените хора в Хърватия нещата са ясни. Не трябва да забравяме агресията на Сърбия, която 1991 година окупира една трета от хърватската територия, а знаем и че Сърбия е главният виновник за отношенията, които съществуват в момента между Северна Македония и България. Навремето неслучайно градинарите не са позволявали на децата си да говорят български, за да бъдат приети по-добре в обществото. Затова днес голямата част от тях знаят много малко български, само това което си спомнят от бащите. Асимилацията е процес, който не може да се спре - може само да се забави, а това правим ние чрез нашата дейност. Организираме курсове по български език и отговарящи дейности, с които настояваме да пробудим сред най-младите патриотично чувство и да ги подтикнем да тачат своите корени.

Нашият гост
Г-н Рашко Иванов, председател на Националната общност на българите в Хърватия, бе удостоен в края на миналата година от президента Румен Радев с орден “Св. Св. Кирил и Методий” първа степен за значимите му заслуги в областта на културата. Г-н Иванов живее в Загреб и е посветил дългогодишни усилия за утвърждаването на българо-хърватските отношения в академичната, културната и други области.

За повече информация по темите - интернет порталът на българите в Хърватия е www.bugari-u-hrvatskoj.com