НОИ и бизнесът ще си делят осигурителните вноски по същото съотношение

Менда Стоянова: Съобразихме се с исканията на бизнеса, че трябва да подобрим схемата

Депутатите от правната комисия приеха предложението на Йордан Цонев от ДПС държавата да поеме oсигурителните вноски на служителите по схемата 60 на 40. Условието е да се покрият 60-те процента от осигурителната тежест на работодателя за нает служител, а останалите 40% да ги заплати работодателят.

Правната комисия допълни мярката, като приетият текст гласи, че по време на действието на този закон, за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт ще превежда 60% от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски. Това бе и едно от предложенията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/ - да се запази съотношението 60 на 40, като държавата поеме не само част от заплатата на работниците и служителите, но и осигурителните вноски в същото съотношение.

“Смятам, че при тази ситуация може да поемем този допълнителен разход от тези милиард и половина във фонд безработица. Това значително подобрява мярката и дава възможност на повече работодатели да се възползват. Така разходът за работодателя става 40% от възнаграждението”, коментира шефът на Бюджетната комисия в НС.

Работодателските организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели, изпратиха писмо до депутатите, в което искат други промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Според бизнеса при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата предприятия, при 5000 души, оставащи без работа всеки ден, едва 228 предприятия искат да се възползват от подкрепата 60 на 40. Причината е, че много под 1% от предприятията виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред, заради дефекти на закона, а именно в параграфи 4 и 6 от преходните и заключителните му разпоредби, които работят в посока, обратна на желаната.

За да се използват максимално, ефикасно и ефективно ограничените финансови ресурси на държавата, така че в рамките на същия ресурс да се осигури на повече хора адекватна подкрепа, най-вече там, където е най-потребно, цялостна компенсация на дохода може да е допустима само по отношение на възнаграждения равни на минималната работна заплата, а с нарастване на дохода интензитетът на компенсация следва да намалява.

Поради извънредно кратките срокове на приемане, законът страда и от други пропуски и противоречия, които следва да бъдат отстранени. Според работодателите, за да е работеща мярката за запазване на заетостта, е необходима законодателна промяна, чрез която със средствата да могат да бъдат подпомагани пряко и частично отсъстващите доходи на работниците и служителите, без да се поставят неизпълними условия пред предприятията.

 

Какво предлага Асоциация на организациите на българските работодатели (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ) за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение:

1. В Преходните и заключителни разпоредби в § 4., т. 2 заглавието да се измени на: “Спиране на работата при обявено извънредно положение”.

2. Когато при обявено извънредно положение са въведени противоепидемични мерки, ограничаващи пряко или косвено упражняваната дейност, работодателят може със заповед да спре работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители.

3. В предприятието, в част от него или за отделни работници или служители работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. Предложената редакция позволява гъвкавост на работодателя при установяване на непълно работно време, съобразно реалната си необходимост.

4. Когато, поради обявено извънредно положение е спряна работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.

5. За времето на спиране на работата в случаите по чл. 120в, както и при установяване на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, работникът или служителят има право на парично обезщетение по реда на §6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Периодът на спиране на работа се зачита за трудов стаж.

6. При въвеждане на непълно работно време от работодателя по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, размерът на паричното обезщетение се определя пропорционално на неотработеното време

7. С предлаганото изменение се предвижда периодът на получаване на обезщетение по реда на чл. 267а да се зачита за осигурителен стаж, без да се дължи внасяне на осигурителни вноски.

8. По време на действието на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда парично обезщетение в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответните осигурени лица в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация. Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд “Безработица” на държавното обществено осигуряване. Осигурителите по ал. 1 подават до Агенция по заетостта информация за лицата, попадащи в режима по чл. 120в или 267а по ред и условия, определени в акт на Министерския съвет.

9. Да се създаде точка в ПРЗ ЗМДВИП със следното съдържание: “Дължимите обезщетения на осигурените лица, посочени в заявленията, подадени по реда на §6. от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преди влизане в сила на този закон, се изплащат по реда на този закон.”

 

Йордан Цонев, зам.-председател на бюджетна комисия, пред “Труд”:

От ДПС настояхме и за кредити до 100 000 лева на малките предприятия

Промяната в мярката 60/40 се наложи от реакцията на работодателите, която беше справедлива. По наше предложение в 60/40 държавата поема 60% от възнаграждението, но и от осигурителната тежест на работодателя, а за последния остава 40 процента съответно от заплатата и от осигуровките на работника. В нея липсваше коректен поход, който с предложението на ДПС бе направен.

По отношение на допълнителния заем, той ще бъде в размер на около 3,5 млрд. лева, които ще бъдат отнесени към фискалния резерв, за да стоят като резерв, ако кризата се удължи по-дълго и трябва да бъдат предприети допълнителни мерки за хората и бизнеса.

Ние, от ДПС, отправихме още 2 предложения към министър Горанов и той го прие: 1500 лева за най-крайно нуждаещите се от Българската банка за развитие (ББР), да бъде с по-дълъг гратисен период от 5 години и общо 10 години срок за изплащане. И второ: Малките и средните предприятия, които са засегнати от кризата, да получат кредитиране до 100 000 лева. Но това не може да бъде отразено в бюджета, а в документите на ББР. Затова и ще чакаме да го видим там.

 

Евгений Иванов, изп.-директор на КРИБ, пред “Труд”:

Това е успех за КРИБ, защото предложението е наше

“Това е успех за КРИБ, тъй като това е предложение на КРИБ, направено по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество, което не беше прието от други организации. То получи известна подкрепа от КНСБ, в лицето на председателя й Пламен Димитров. Преди три седмици КРИБ внесе предложението в Правната комисия в парламента с искане да влезе в дневния ред. Благодарен съм, че то бе обсъдено и прието, на Владислав Горанов, Менда Стоянова, Йордан Цонев и Искрен Веселинов - това са хората, които свършиха работата”, заяви Иванов пред “Труд”.

 

 

Васил Велев, председател на АИКБ, пред “Труд”:

Това е поредната глупост

“Това е поредната глупост. Работодателите изпратихме предложения как тази схема реално да работи. Не може служител, който работи на 100% и такъв, който работи на 50% и такъв, който въобще не работи, да получават една и съща компенсация. Не може да има мярка, в която, който не работи, да живее по-добре. Депутатите да спрат малко и да се замислят, да направят каквото трябва. В Германия държавата подкрепя доходите на работещите хора за времето, в което не работят, ако предприятието въобще не работи държавата плаща 60% от нетния доход и не поставя условия на предприятието да доплаща до 100%. Този, който работи 8 часа, получава същият доход, като този, който лежи вкъщи. А реално няма от къде неработещо предприятие да доплаща 40%, а на неработещия човек няма причина да се плаща компенсация”, каза Васил Велев пред “Труд”.

 

Радосвет Радев, председател на БСК, пред “Труд”:

Този регламент е по-добре работещ от предишния

“Този регламент е по-добре работещ от предишния. Сега действително за първи път мярката наистина е 60 на 40. Понеже имаме дефицит на добронамереност към бизнеса, признавам и малкия прогрес при защита на предприемачеството. Аз не харесвам окончателната редакция, но не мога да кажа, че тя не е по-добра от тази вчера. Но това е мярка за защита на заетостта и фиска, мярка за защита и съхраняване на бизнеса няма артикулирана до момента”, коментира Радев за “Труд”.