Само онлайн лекциите могат да променят нещата

Идеята среща съпротива сред студентите в Манчестър

Лекциите са образование боклук. Те трябваше да изчезнат, когато беше изобретен печатът и студентите се научиха да четат. Но суетата на монасите и проповедниците ги поддържаше и оттогава по тях настройваше университетско образование. Лекциите нямат нищо общо с преподаването, което е интерактивен процес. Те са един академичен шоубизнес.

И все пак 3000 студенти от университета в Манчестър се подписаха под петиция за запазване на лекциите след пандемията и спирането на онлайн обучението в мрежата като така нареченото „смесено обучение“. Те привидно предпочитат да посещават лекционната зала в точно определено време и да дремят през този ритуален час, в който си водят бележки, сякаш присъстват на голяма литургия. 

За университетите лекциите винаги са били по-евтини и по-лесни, а сега това стана още по-силно.

Пандемията ни показа това, което всеки би могъл да го каже: онлайн обучението спестява място в учебната зала и, о, ужас на ужасите, позволява да се следи качеството на лекциите. Лондонското училище по икономика - подобно очевидно на 80% от университетите, които са въвели технологията за запис на лекциите, се превърна в една виртуална компания за видеопродукция. Преподавателите могат на теория да запишат своите бисери на мъдростта за няколко дни, да ги изложат онлайн и да отговорят на всякакви студентски въпроси в Zoom. 

Ако лекциите са истинският университет, тогава няма никакъв смисъл за студентите да седят в скъпите жилищни кули на общежитията, когато биха могли да учат вкъщи, или дори да получат някаква доходоносна заетост. Като съдържание лекцията не се различава от една статия или книга. Дайте или изчистете въпросите, касаещи авторското право, и те могат да бъде разпространени и на национално ниво, така че студентите да могат да слушат навсякъде.

Студентите в Англия плащат до £9 250 на година за това колегиално преживяване. И все пак мой приятел, който е преподавател, ми каза, че смята да прекарва по-малко от два дни в седмицата за едва една трета от всяка година в действителност в присъствието на студенти. През останалото време той работи „по правителствените поръчки“ за изпити, бюрокрация и отчаяни и неизмерими изследвания.

Със съкращения, превод за „Труд“ - Павел Павлов