Проблемът на българската независимост е, че е създадена от хора, които искат да бъдат зависими. Патриоти, които търсят цар. Революционери, които имат нужда от чужд авторитет.

България никога не трябваше да се връща към монархията. Тя е навредила на страната повече от комунизма. Васил Иванов Кунчев е създавал нова държава - република, демокрация. Мечтаел е, дал е живота си за чиста и свята република.

След Освобождението всички хукнаха да търсят цар - в кръчми, в мазета и архиви. Оттам започнаха и нашите проблеми като държава. Фердинанд? Каква глупост. Стамболов? Каква наивна легенда.

Демокрация в България ще има, когато министър-председателят влиза в Народното събрание и го почита. Революция ще има, когато някой е готов да загуби.

Днес, когато не празнуваме, а отбелязваме независимостта, болшинството българи искат да са зависими, искат фердинанда да им казва кое е добро и лошо, хора, които не искат да жертват нищо за независимостта си.

В писмото си до Уилям Смит през 1787 години Томас Джеферсън пише: „Дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриотите и тираните“.

В случая Джеферсън не е имал предвид нашите „патриоти“, чийто съветници у нас биха пуснали капка кръв, само ако направят нещо зло и то им донесе ретрограден катарзис.

За 22 септември е насрочено поредното „Велико народно въстание срещу властта“. Дори само като написах това изречение, ми доскуча. Въстание, братя, се прави, когато тръгваш на последен поход. Ти не молиш, ти не питаш, ти не се оплакваш. Свобода или смърт? Кой да ти каже. Коледният бонус убива свободата. За каква смърт можем да говорим тогава?

Ако правиш въстание, има задължителни институции - знаме, песен, лидер. Въстанието и революцията имат една единствена цел и винаги през вековете е било така: разрушение. Смазваш и убиваш преялия и самозабравил се елит. Ти не мрънкаш, не мърмориш, не се оплакваш, а вземаш вилата, ножа, брадвата, кибрита и не се връщаш, докато не събориш тиранията.

Няма такова оправдание като „Кой ще ни управлява след това?“. Аз се смея, вие? Кой ще ни управлява след Абдул Хамид II? Кой ще ни управлява след Тодор Христов Живков? След Бойко Методиев Борисов? Властта винаги е сто процента. Няма такова нещо като безвластие. Винаги има кой да вдигне жезъла и да каже „Ако не бях аз, какво щяхте да правите?“. Ами, тиранино, винаги има кой да ни мачка.

Демокрацията има нужда от светлина. Корупцията, престъпността, „задкулисието“ (шибано клише), се страхуват от светлината. Когато насочиш прожектора, фенерчето, смартфона към ъгъла, плъховете бягат. Попитайте катаджията за трите му имена и кой е дежурният офицер и го запишете пред очите му. Ще усетите паниката.

Попитайте чиновника, попитайте политика правилния въпрос. Ще усетите паниката.

Ако 22 септември е народно въстание, къде са ви фенерите, къде ви е знамето и кой е войводата, готов да вгради душата си в зданието на свободата?

Купете фенери, купете прожектори, купете лампи и ги насочете към една стая, към един ъгъл, към една сграда. Когато има светлина, всички свеждат глава, а сенките бягат.

22 септември трябва да напомня свободата, но трябва да ни напомня, че свободните българи са умирали за чужда чест, а когато героите са се връщали и са търсели идеалите си, са били предавани и продавани, защото следствията на историята, за разлика от аврората на подвизите, са потънали в тъмата на заговора.

Ако днес има въстание, нека един вдигне знаме, нека видим лидера, нека извадим прожекторите и да изгоним сенките. Независимост има само и единствено, когато има светлина.