През последните дни турската държава е изправена пред сериозни предизвикателства - най-смъртоносното земетресение от десетилетия насам, обтегнати отношенията с Финландия и Швеция, предстоящи президентски избори, миграционен натиск...

Ще успее ли президентът на страната Реджеп Таип Ердоган да преодолее кризите и да се докаже като успешен държавник? 
Хиляди загинали, десетки хиляди ранени и множеството унищожени жилищни сгради, училища и болници изправят Турция пред огромно изпитание. В срок до една година останалите без дом след серията от мощни трусове ще получат жилища. Това обеща президентът на страната Реджеп Ердоган. Той посети палатковия лагер в окръг Кахраманмараш, където бе епицентърът на двете земетресения. Президентът подчерта, че държавата подкрепя гражданите с всички средства. “Ние ще посрещнем всички техни нужди. След оценка на щетите ще изплатим и помощ от по 10 хиляди турски лири (530 долара) на засегнатите семейства.”

Човек на народа - така наричат Ердоган неговите привърженици. Те посочват, че е първият всенародно избран президент на Турция благодарение на конституционните поправки през 2007 г., които правят президента избираем от гражданите, а не назначавано длъжностно лице. Ключовият момент е в това, че “човекът на народа” всъщност въплъщава в себе си нацията и представлява “националната воля”.

След избирането му за министър-председател на Турция през 2003 г. Реджеп Ердоган е смятан за реформатор и носител на надежда. Той веднага се заема със задачата да приближи страната си към ЕС: бори се срещу корупцията, отменя смъртното наказание, подсилва гражданските права и правата на кюрдите и модернизира турската икономика. Негово изявление пред сп. “Шпигел” от 2004 година показва колко целеустремено върви тогавашният Ердоган по пътя към ЕС: “Единствената приемлива за нас цел е пълноправното членство. Турция е на път да стане член на ЕС. И този път е необратим.”

Ердоган показва и отчетлив стремеж да бъдат запазени добрите връзки със Запада и с Европа. Както проличава от негово изявление от 2011 година, към този момент турският политик се възприема като един вид посредник между двата свята: “Става дума за нашата стратегическа цел “Нула проблеми със съседите”, в името на която вече поехме лидерската роля по отношение на регионалната интеграция.”

С времето обаче, Ердоган втвърдява реториката и се концентрира върху новата си цел - изграждането на силна национална държава: “Онези, които идват в ислямския свят, пристигат заради петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка. Те идват, за да разпалват разпри и разкол, а не защото ни харесват. Повярвайте ми - те не ни обичат”, казва той през ноември 2014 година пред вестник “Хюрриет”.

Президентските и парламентарните избори, които трябва да се проведат през юни, представляват най-голямото политическо предизвикателство за Ердоган, който е защитник на религиозната набожност. Той със сигурност ще се опита да удължи 20-годишното си управление на изборите, които ще решат не само кой ще ръководи Турция, но и как ще се управлява тя, накъде ще се развива икономиката є и каква роля може да играе за облекчаване на конфликта в Украйна и Близкия изток.

Страната преживява и редица дипломатически сблъсъци с регионалните сили Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, както и противопоставяне с Гърция и Кипър за морските граници в Източното Средиземноморие, докато преди две години не променя курса си и не започва да търси сближаване с някои от съперниците си.

Закупуването на руски средства за противовъздушна отбрана от Ердоган предизвика санкции на САЩ срещу Анкара, а близостта му с президента Владимир Путин кара критиците да поставят под въпрос ангажимента на Турция към НАТО. Възраженията на Анкара срещу молбите за членство в НАТО на Швеция и Финландия също повишават напрежението.
Въпреки това Турция посредничи при сключването на сделката за износ на украинска пшеница, подчертавайки потенциалната роля на Ердоган в усилията за прекратяване на войната в Украйна.

Безспорно турският президент си е извоювал сериозен авторитет на международната политическа сцена. Днес Реджеп Ердоган е един от най-високопоставените политици в света, а страната му е сред световните влиятелни сили. Неотдавна един от съветниците му казва, че в Турция “никой друг не трябва да се занимава с политика, освен Ердоган. “Съдбата на страната е неотделима от съдбата на президента”, заявява друг негов симпатизант. Какво бъдеще очаква Турция и Реджеп Таип? Предстои да видим.

Запален по футбола

Като тийнейджър бащата на Реджеп Ердоган му осигурява седмична издръжка от 2,5 турски лири, по-малко от един долар. С тях той купува пощенски картички и ги препродава. Продава също бутилки вода и симит на шофьори, заседнали в задръстванията. В младостта си бъдещият държавник играе полупрофесионален футбол в местен отбор. Фенербахче иска той да се прехвърли в клуба, но баща му го възпира. Стадионът на местния футболен клуб в района, където израства, Kaсъмпаша СК е кръстен на него. Като спомен от младостта си, посветена на футбола, Реджеп има белег на лицето си, благодарение на Хайри Улген, който днес е коментатор в телевизията.