Стилиян Петров е една от най-емблематичните фигури в българския футбол. Рекордьор по мачове в националния отбор, преборил жестока болест и сега борещ се за ново начало. Петров е част от екипа на Димитър Бербатов, който се кандидатира да поеме ръководството на футбола ни.

Легендата на ЦСКА, „Селтик“ и „Астън Вила“ участва в дълга обиколка из България. И след като се прибра в Бирмингам, Петров даде ексклузивно интервю пред „Труд“.

- Как приехте новината, че на 18 март няма да има конгрес на БФС?
- Това беше нещо, което очаквахме и не ни изненадва, имайки предвид цялостното поведение на БФС - постоянно нарушаване на Устава и Закона, незачитане на правата на клубовете, произтичащи от членството им в БФС, работа изцяло в ущърб на българския футбол. Именно и поради това клубовете направиха нова подписка, която да защити интереса им в случай, че конгресът бъде отменен.

- Какво първо си казахте с Бербатов по въпроса?
- Димитър Бербатов и екипът продължаваме по предварително начертания план. Едно е ясно, няма да се откажем, докато не бъде свикан и проведен честен и напълно прозрачен конгрес. Има ли такъв, това ръководство си отива и за българския футбол със сигурност идват по-добри дни.

- Кога вашият екип ще афишира какво ще предприеме в новата ситуация?
- Ние сме афиширали от самото начало какво целим. Премахване на една зависима, тромава и остаряло мислеща система! БФС на практика работи без утвърден от конгреса бюджет, както се изисква по Устав и по Закон, а това поставя лиценза на БФС под заплаха. Освен това не трябва да забравяме, че мандатът на това ръководство реално е изтекъл през февруари 2022 г., което го оставя начело на БФС само служебно и временно. Не могат да бягат и да се крият от конгрес вечно. Допусне ли загуба на лиценза, БФС ще вкара футбола в България в абсолютно безпрецедентна ситуация. Лицензът е изрично условие затова нашата федерация да може да членува в УЕФА и ФИФА. Представяте ли си накъде водят сегашното ръководство на БФС българския футбол?

- Кое най-много ви разочарова в предизборната ви обиколка в клубовете?
- Натискът върху тях от сегашната футболна власт, който се усеща силно. Станали са зависими, задоволяват се с малко и са се обезверили в годините. Не се борят за правата си, не изискват от БФС това, което реално им се полага за да вървят напред. Така във времето те на практика са загубили правото си на мнение. Имах срещи и продължавам да разговарям с над 200 клуба. Лично разговарям, защото смятам директния контакт за нещо много важно. И мога да кажа, че усетих истинската болка на хората от футбола. На всички нива - в аматьорския, в детско-юношеския, в професионалния...

- Кога започнахте въпросните срещи в страната?
- Повече от година вече нашият екип посещава клубовете в страната и дискутира техните проблеми и болка. И за съжаление се потвърди мнението, че реално масовият футбол у нас е изчезнал. Аматьорският, ученическият, детско-юношеският футбол го няма. А без да развиваш талантите на практика нямаш бъдеще. Нищо добро не можеш да очакваш. И логично тази скъсана верига рефлектира директно и болезнено на професионално ниво, където вече кризата е очевидна.

- Смятате ли, че успяхте реално да убедите скептиците във вашата стратегия?
- Футболът днес се развива и модернизира все по-динамично. Търсят се иновативни подходи и решения в целия свят, защото той вече глобално се е превърнал в един бизнес, в който се търси печалба и разрастване. И това е нормално. У нас хората също влагат ентусиазъм, енергия, пари, но... действащата в момента реалност е такава, че накрая техните усилия реално губят смисъл. От дълго време системата, която е създала Христо Стоичков, Димитър Бербатов, мен и самия Борислав Михайлов не само не се подобрява, но е оставена на автопилот. Нищо не се развива и на първо място точно това искаме да променим.

- Реални ли са предложенията или просто добре представени на хартия?
- Както казах - наясно сме с цялата картина. И не обещаваме илюзии. За да се направи промяната всичко трябва да е съчетано с потенциала на съответните клубове. Както структурно, така и финансово. Предлагаме методика, която да се вписва в проблемите на българския футбол, но и да ги разреши. Необходимо е да се подходи правилно с вдигането на нивото на кадрите - директори, треньори, администратори, които от своя страна ще движат процесите и съответно ще изискват с цел създаването на една престижна и печеливша марка. Тази на българския футбол.

- Не изпусна ли родният футбол всички влакове и ще може ли да си върне нивото?
- Все още има шанс. Знам, че закъсняхме или по-скоро останахме встрани от новите модели, които движат футбола. Може би преди 10-12 години трябваше да говорим за неща, които искаме да се въведат сега. Но тогава специално ние с Бербатов и Мартин Петров имахме респект към управляващите БФС и се надявахме, че те ще направят необходимото. Сега вече нямаме подобни илюзии, но ни боли от случващото се и искаме да го променим. Освен наша съдба и огромна любов, футболът е и социален феномен, който вълнува милиони хора. И най-малкото ние не искаме той да носи отрицателни емоции.

- Какво е вашето отношение към Борислав Михайлов, чийто рекорд за мачове за националния отбор подобрихте?
- Вече съм споделял, не е тайна, че той и звездите от златния отбор от 94-а година са ми били идоли. И по тази причина няма основание да не му стисна ръката, когато го видя. Но и веднага ще му задам директен въпрос - „Защо не направи промените в българския футбол?“. Шестнайсет години управление и ние постоянно потъваме. Разбира се, не може да се съди само един човек за това положение, но негови са най-големите отговорности за настоящото незавидно положение на националния отбор и въобще на българския футбол.

- Защо още има президенти на клубове в Изпълкома? Смятате ли, че може да устоите на натиска на собствениците на клубове у нас?
- Защо? Трябва да отговори сегашното ръководство на централата. Ясно е, че е неприемливо. Ние имаме желанието, силата, енергията и най-важното - независимостта да променим статуквото. Имаме идеите и знаем как да се справим. Искаме да дадем шанс на клубовете да излязат от сегашното безвремие. Показваме им начините при срещите в страната. И не само на тях. Срещаме се с кметове, както на малки села, така и на големи градове. Също и с местни хора, които искат да има футбол в регионите, който да не вегетира, а да се развива като получава реална помощ от например европейски програми, които в момента не достигат до тях.

- Наясно ли сте, че няма да е лесно да се започне ново управление без клубни президенти в изпълкома на БФС?
- Естествено, но още когато съставихме предизборния екип го решихме. Изпълкомът не трябва да е от футболни босове. Той трябва да е съставен от хора, които имат широка компетентност и се ползват с авторитет в обществото. И които ще помагат за развитието на футбола без каквато и да било корист. Тези фигури вече са ясни и са част от нашата кауза, но не е дошъл още моментът да ги афишираме.

- Ваши опоненти казват - нямат опит?
- Опитът се постига. Когато започнат реформите, тогава се разбира дали можеш или не. Нека го видим. Рискува ли се нещо? На практика не, защото сегашното положение е тотален застой и дори пропадане. И още нещо - опитът се гради с времето. Когато сегашното управление застана на тези позиции имаха ли опит? Да - въпроса ми естествено е риторичен.

- Какво видяхте на предишния форум? Чуха се например взаимни обвинения в купуване на гласове?
- Какво да се види след като реално конгреса не беше прозрачен? Явно с цел да се създаде фон за задкулисие и да се посеят слухове. И веднага ще се мотивирам - защо не допуснаха в залата вас медиите? Какво има да се крие? От какво се страхуват? При нас като екип всичко е отворено и прозрачно. За всяко действие, за всяка една дума. Защото за разлика от други ние няма какво да крием. И няма да се откажем от този подход. В противен случай ще означава, че има нещо задкулисно, нещо гнило от което се притесняваме. Когато има какво да се крие, тогава се прави затъмнение. Стар подход като всичко овехтяло в сегашното положение.

- Кога ще имаме нормални стадиони? Как трябва да се реши този проблем? Държавата, човекът с парите, общините...
- Инфраструктурата е основна точка от нашата програма. Имаме комисии, които са запознати с тематиката и имат идея как да се използват програми на УЕФА и ФИФА точно в тази насока. Но в сегашното положение те се изпускат, минават покрай нас. За съжаление днес идеи, проекти, стратегия остават на заден план. Личностните нападки, обвинения в предателство и агресията ги изместват. Видях го на конгреса. И искам клубовете да се запитат нещо съдбовно за тях. Това ли е бъдещето? Така ли ще продължаваме? От логичния отговор на този въпрос трябва да започне преустройството на българския футбол.

- Вече 20 години живеете със семейството си на Острова. Домът ви сега е в Бирмингам. Мартин Петров също е със семейството си в Мадрид. Готови ли сте за се разделите със сегашния си живот за да промените действителността в българския футбол?
- Живеем във времена на комуникационен бум. Това първо. Второ за последната година аз съм бил много пъти в България за срещи с клубовете. Много често си идвам без да го афиширам, защото не е нужна показност, а реална работа. Именно правилната и добре планирана работа е важна. Всичко е структурирано и организирано. Има програма, която се изпълнява. Животът е модернизиран и това е начин на работа по целия свят.

- Дипломирахте се в една от програмите на УЕФА. Разбрахме дори, че сте бил лектор на централата преди месец в Париж?
- Да презентирах начина на преход на играчите след края на кариерата им в живота. Там не всичко минава гладко, защото има рязка смяна на средата и понякога това се оказва проблем за звездите от терена.

- Имахте ли известни имана в аудиторията?
- Да - например на предишната сесия това бяха Дрогба и Кака. Сега в Париж най-известен беше Неманя Видич, с когото говорихме дълго и извън аудиторията. Темата е много сериозна и изискванията и предизвикателствата на живота съвсем не са безобидни. Дори напротив.

- Колко често се сещате за най-голямата ти битка в живота - тази със смъртоносната болест?
- Всеки ден. Аз не мога да избягам от това. Не забравям, че постоянно има хора, които водят тази битка с рака. Някои успяват, други за жалост - не. Но със съпругата ми Паулина основахме фондация и постоянно помагаме на хора, които водят тази битка на живот и смърт. Грижим се за тези хора. Получаваме постоянно имейли от цял свят - за помощ, за съдействие, за съвет. Реално аз никога не мога да избягам от тази реалност и никога няма да забравя през какво съм преминал. Но най-важното сега е, че нямам проблеми и имам възможност да помагам на другите хора, които имат нужда от подкрепа в битката за живот.

- Как се променяте в годините? Има ли събития, в които бихте постъпили различно ако можеше да се върне лентата на живота?
- Нормално е с годините да съм станал по-улегнал. Вече съм на 42 и не реагирам така емоционално или спонтанно на случващото. Смятам, че вече отсявам важните неща в живота. При мен категорично няма негативно и въобще зловредно мислене. Няма завист. Разбирам и анализирам нещата по различен начин. Научих се да изслушвам хората с търпение и стремеж, да вникна в думите им, което смятам за нещо много важно.

- Оптимист ли си за футбола ни? Ще си върнем ли поне част от позициите?
- Аз винаги съм оптимист, но в случая е важно да го пренеса положителни импулси и на хората от клубовете. Те трябва да си повярват, че не всичко е загубено и да не пропускат шанса да се преборят за своето бъдеще. Въпреки че сегашните управляващи бягат от конгрес, родните клубове не трябва да губят надежда. Играта на криеница ще приключи. Неизбежно е. Реформата е постижима цел и вярвам, че нашият екип начело с Димитър Бербатов е не само е готов, но и ще я направи. За доброто на футбола ни.