- Рени, новата ти песен „Празник“ е на фолклорна основа и вече се приема много добре. На какво се дължи според теб този засилен интерес към родния фолклор в последните години и фактът, че попфолкът загуби позиции?
- Според мен, попфолкът не е загубил позиции си, въпреки това фолклорната музика е нашето богатство и трябва винаги да я пазим в сърцата си. С настъпването на пандемията имах достатъчно време и започнах работа по три фолклорни песни, които написа хитмейкърът  Димитър Милев, а автор на текстовете е Пейо Пеев. Клипът на „Празник“ стана много хубав и го снимахме в известна винарска изба в Нова Загора. В песента с вокали участва и моята приятелка и колежка Десислава, която за мен е най-универсалният глас на България. Тя пее и в песните ми „Горчиво и сладко“ и в „Моя България“, с която през 2006-та спечелих три награди на „Пирин фолк“.  „Празник“ се получи, като глътка свеж въздух в тези трудни времена и е много подходяща за всички празници, които ни предстоят.

- Ти самата къде ще посрещнеш Нова година и ще бъдеш ли отново част от звездите в празничната програма на телевизията на Драгана Миркович?
- Тази година няма да правят такава програма, защото няма как да се съберат толкова много хора на едно място. На Нова година съм поканена да пея на Пампорово и много се надявам да се състои, защото много други участия ми пропаднаха, след като затвориха заведенията. Не мога да разбера - защо само нашият бранш трябва да страда, като говоря не само за певците, а и за всички музиканти, танцьори, сервитьори, бармани, доставчици– всички, които губят по веригата. Аз от шест месеца нямам никаква работа и ние изпълнителите сме изключително засегнати от мерките, които се вземат. По този повод, наскоро бях качила видео обръщение, което разбуни духовете и събра над един милион гледания. Разчитам единствено на спестявания, които обаче не са безкрайни, а колко хора всъщност нямат дори и такива. Всички знаем, че сметките и разходите си вървят непрекъснато и има хора, които са наистина на ръба…

- Как издържаш психически?
- Аз съм от хората, които се интересуват от нещата и не приемам всичко за чиста монета. Корона вирус има, но не е необходимо да се всява тази паника и да облъчват народа. Според мен, това е параван за задкулисни игри на световно ниво. Покрай всичко това вече масово се сриват всякакви бизнеси, има толкова много уволнени и съкратени хора. Не мога да разбера защо затварят само заведения и клубове, да не би в големите вериги магазини да няма вируси?! Защо по целия свят хората ги обезпечават с 80 процента от нормалните им доходи, единствено тук толкова хора са оставени на произвола. 

- Има ли момент, в който ти също се поддаде на паниката? 
- Никога не съм се подавала на паниката. По едно време, дори спирах телевизора, когато започваха да говорят по тази тема – толкова негативна енергия се излъчва. Да не е само този вирус в крайна сметка? Има толкова много хора с редица други заболявания всъщност. Абсурдно е, че ние си разменяме парите с голи ръце, а те са най-мръсното нещо. Другото много странно нещо е когато гледам деца по улицата с маски. Те биха им навредили много повече на открито, отколкото да ги предпазят. Наскоро видях да возят даже и едно бебе в количка с маска на лице – как диша горкото дете?! Гледах по телевизията, че препоръчват децата да сменят през два часа маски в училище! Искам да знам кои са тези деца, които ще се сетят да си ги сменят.

- Твоите синове как приемат ситуацията и притесняват ли те всевъзможните изкушения, на които са подложени децата в социалните мрежи?
- Няма как да са в паника, след като аз не съм. Иначе, социалните мрежи са голяма опасност и децата вече са като облъчени - това си е вид наркомания, но гледам да контролирам децата ми колкото мога и до известно време успявах. Сега големият ми син е на 16 години и не успявам много, но си говорим  по всички важни теми. На малкия също му казвам  да внимава с кого комуникира. Ситуацията е страшна, защото има и деца, които са стигали до самоубийство, след като ги карат да правят различни неща в мрежата и после ги изнудват… Аз знам какво може да се случи  и съм ги предупредила. 

- Как те карат да се чувстваш клиповете на някои твои колежки, които приличат на еротично видео?  
- Голяма част от тях са всъщност плеймейтки, които са решили да станат певици и дори имат повече участия. Скоро ми направи впечатление, че пишат главно за килограмите на моя колежка, а защо не напишат какъв глас има, все пак ние не сме манекенки и супермодели, а изпълнителки. Например в Сърбия, колкото повече остаряват техните звезди, толкова повече ги ценят, а тук направиш ли 40 години и вече те пенсионират.

- Защо е така?
- Ние сме чуждопоклонници - нас ни плюят, а чуждите изпълнители се боготворят - така ще се затрием като нация. Онзи ден качих свое  видео в социалните мрежи, с което да анонсирам излизането на новата ми песен „Празник“. Бях облечена съвсем прилично - с бяла риза, като леко се виждаше горната част от сутиена ми. След това се появиха едни псевдоморалисти, които бяха написали: „Ами, направо да се беше съблякла, как не те е срам?“ Но, ако започна да обръщам внимание на всички коментари на хейтърите - направо трябва да си режа вените! Защо мен ще ме плюят, след като нищо не съм показала, а никой нищо не казва например за Джей Ло, която излезе с гола фотосесия, или за Бионсе и другите, които пеят по бельо? Йелена Карлеуша също нон-стоп е гола, или излиза по зърна и дупето й е отвън, но сърбите я боготворят, има милиони фенове и никой не я критикува. Те имат и певици, които пеят с костюми закопчани догоре, но са също толкова слушани и харесвани. Там също така, ценят  изпълнителите от старата генерация, а не само новите. В интерес на истината имаме много кадърни и можещи изпълнители, които с нищо не отстъпват на западните звезди. Не мога да си обясня защо на нас винаги ни харесва повече чуждото, а не своето?

- Ти си работила дълго време в Скандинавските страни. Има ли истина в това, че хората там са по-студени?
- Напротив, даже са по-отзивчиви,  отколкото тук. Хората там са много мили, добри и възпитани, а у нас те гледат накриво, докато там са супер доверчиви - може би го нямат този балкански манталитет и мислене, че всеки иска да те преметне. С моя оркестър имахме близка приятелка в Норвегия, която цял месец ни прие в къщата си, докато поемем следващия ангажимент. Тя никога не е работила, но там социалните помощи са повече, дори от заплатите на хората. Беше много щастлива да й гостуваме, защото там хората са супер самотни. Има населени места, на които къщите са много отдалечени една от друга и не срещаш живо същество. Те са с огромна площ и само 5 милиона души. Неслучайно държавата е на първо място по самоубийства, въпреки високия стандарт. Като започнат тъмните дни и само за два часа има някакво просветване и през останалото време е мрак - това си е пълна депресия. През май месец като се покажат слънчевите лъчи и всички излизат голи по ливадите, за да се печат, докато ние сме още по якета.

- Ти си много атрактивна жена. Има ли разлика в начина, по който те ухажваха мъжете в Скандинавия, с този на балканските мъже?
- Първо, мъжете в Скандинавия са големи джентълмени и второ са много притеснителни - не са като балканците, които са директни и малко груби дори. Имах едно скандинавско гадже – шампион по борба, покрай което научих английски. Преди това знаех само  - yes, no, и thank you, и дори си записвах английските песни с българска транскрипция и така ги учех. Една вечер той пристигна в заведението и се опита да ме заговори, но аз не разбирах нищо. Истината е, че това беше последната ни вечер с оркестъра  в съответния град, но знаех, че след два месеца ще сме отново там. Това беше причината да започна да уча английски език и когато се върнахме в същия град, бях вече подготвена с речници и разговорници. Видяхме се отново в заведението, в което работех. И когато той ме попита: „Are you free tonight" (Свободна ли си тази вечер?-б.а.) , аз вече знаех как да отговоря: „Yes, i'm free tonight“. Преди всичко за мен е важно да мога да водя разговор с човека до мен.

- Кой е най-хубавият комплимент, който са ти правили?
- Постоянно получавам комплименти за усмивката ми. В днешно време е рядкост да срещнеш усмихнати хора, а всъщност хората не осъзнават, че колкото повече се усмихват, толкова повече вратички ти се отварят. Защо трябва да се караме, да сме намръщени и все да търсим негативното? Ако гледаме само хубавите и позитивни неща ще сме много по-добре.

- Случвало ли се е някой мъж да се опита да те „купи“, или впечатли с финансови възможности?
- Да, случи ми се веднъж в живота, защото като цяло мъжете имат респект към мен и не смеят много да си позволяват. в началото на 90-те получих неприлично предложение от един много известен наш текстописец, който е направил много певици популярни. Той ме беше поканил на среща, чрез пианиста, с който работих и започна да ми описва предстоящото ми бляскаво бъдеще. В края на разговора, той внезапно ми каза: „А това, че ще имаме сексуални отношения е отделен въпрос.“ Тези думи ме приземиха моментално, почувствах се зле и директно си тръгнах. Ако един мъж има хубаво отношение, бих могла дори да се влюбя в него, дори и да не е красив. Почувствах се като парцал и така приключих с илюзиите си.

- Около Коледа стават чудеса. На теб случвали ли са ти се?
- Когато се завърнах от Израел преди 5 години, не бях стабилна финансово. Питах се какво ще правя – нямах участия и цели четири години отсъствах от сцената? Тогава ми се обади Орлин Горанов, с който не се бяхме чували отдавна. Попита ме какво правя и искам ли да направим турне в Канада. Аз направо се разплаках и му казах: „Господ ли те е пратил?“. Само за тази любов, която съм си пожелала, се питам къде е, но  вярвам, че хубавите неща предстоят.

Нашият гост
Популярната певица Рени е позната най-вече с поп фолк хитовете си, но тя не се ограничава само в един жанр. Сценичната й кариера стартира, като беквокалистка на дует „Ритон”. Малко известно е, че тя е пяла за кратко и с легендата Емил Димитров. През 1991 година, изпълнителката  създава своя група „Доктор Доктор”, с която работят в Швеция, Норвегия и Финландия в продължение на 3 години. За първи път тя започва да пее поп фолк в сръбски заведения в Швейцария. Рени става първата и единствена засега българска певица, която покорява сръбската публика и има четири албума на сръбски език, издадени от компанията на Лепа Брена. През 2002 г. дуетната й песен с Ера Ойданич „Мерцедес“ печели награда от Музикалната академия в Сърбия. Красивата изпълнителка има 7 албума у нас, които са сред най-продаваните на родния пазар, като тя е и първата родна попфолк звезда, която прави концерт в зала 1 на НДК.