Неизвестните нови борби на Македония

Той е сред първите арестувани без съд и присъда от завърналата се югославска власт във Вардарска Македония през есента на 1944 г.

Получава смъртна присъда, която впоследствие е заменена с 20 години затвор

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Асен Татарчев е друг изтъкнат представител на татарчевия род от Ресен. Неговата народополезна дейност до 1941 г. е сравнително добре известна на българската общественост. По време на Първата световна война е военен лекар доброволец в българската армия. По-късно специализира акушерство и гинекология в Женева, а през 1922 г. се завръща в родния си град. Там подкрепя революционната дейност на ВМРО, но през 1927 г. е разкрит и арестуван. Лежи 4 години строг тъмничен затвор, от изтезанията оглушава с едното ухо и губи две ребра. През 1932 година Асен Татарчев със съпругата си, швейцарката Марта Татарчева, и двете им деца, успяват да напуснат Югославия. Същата година подават петиция до Обществото на народите, в което разкриват системното унищожаване на българщината в Македония, а на следващата участват във Великия македонски събор. Преломните събития от есента на 1944 г. го заварват в родния му край, където работи като лекар. Поради спусналата се желязна завеса, този период от живота му е сравнително непознат в България и Северна Македония.

Обръщение на Марта Татарчева към Великия македонски събор: Швейцарка по рождение, моята съдба се свърза с македонски българин. Седем години живях в Ресен и там, както и при другите си обиколки в Македония, се убедих, че там живеят българи. Това могат да отричат само хора, които не желаят да видят истината.

Въпреки че д-р Асен Татарчев не одобрява влизането на България в Тристранния пакт, той е сред първите арестувани без съд и присъда от завърналата се югославска власт във Вардарска Македония през есента на 1944 г. Това поражда огромно недоволство сред населението, което принуждава комунистическите управници да го амнистират през август 1945 г., заедно с 441 души затворници, една голяма част от които са били осъдени по Закона за защита на македонската национална чест. По този повод Македонските патриотични организации заявяват на 20 септември 1945 г.: „Радва всички ни, обаче фактът, че този предан на Македония син е бил амнистиран. Македония има нужда от подобни синове и те трябва да живеят, за да и бъдат винаги полезни“.

Асен Татарчев обаче не може да остане безразличен към репресиите върху населението, поради което се включва в нелегалната съпротива срещу македонизма. Групата му, в която участват Владимир Туджаров, Христо Светиев, Константин Робев, Христо Ризов, Тома Гигов и др., е разкрита и на 1 юли 1946 г. Асен Татарчев получава смъртна присъда, която впоследствие е заменена с 20 години затвор, част от които излежава в затвора Идризово. Изтезанията, на които е подложен по това време, са разказани от него самия през октомври 1967 г., когато посещава активисти на МПО в Торонто. Думите му са записани от Вида Боева, личен сътрудник на Иван Михайлов, и нейният съпруг Антон Попов: „поставиха ме в карцер без въздух, без облекло, без светлина; дишах наведен под вратата при прага. След десетина дни, взимат ме от килията и ме носят в стаята, където измъчват затворниците. Там бият страшно и за да не се чува, пускат грамофонни турски плочи... В затвора дойдоха биячите, като ми дигнаха краката и ми поставиха едно дърво под краката. Извадиха ремъци от големи автомобилни гуми за сняг. Пет-шест пъти удрят и краката ми изтръпнаха; донесоха леген с вода, за да не останат следи. След това започнаха да ме бият навсякъде. Не можах да ходя, лазех... Три месеци от краката ми кръв и гной течеше. Взимах мръсни вестници от клозетите и завивах краката. Започна съденето. Аз не можех да ходя“.

В своите спомени Асен Татарчев разказва и за трагичната съдба на Георги Карев, брат на Никола Карев - председател на просъществувалата няколко дни през 1903 г. Крушевска република. Разкрива и неговия физически убиец: „Братът на Никола Карев бе с мен в килията, а после до моята килия. Осъдиха го на 5 години затвор, заради участие в някакво убийство. Той работеше около фурната за тухли, а аз бях тухладжия.
- Ах, ще ме изядат комунистите, казва Георги.

Вечерта идва Злате Биляновски, голям авторитет в Изпълнителния съвет на партията, колач, късно между 24-25 април, поставя Георги в карцер и го удушва. На другия ден идва синът на Георги, за да донесе дрехи на баща си, защото щели да го пуснат. И вместо жив, взима си бащата убит“.

През 1951 г. Асен Татарчев е помилван и изпратен в Прилеп, а през 1953 отива в Гостивар, където създава гинекологични отделения. През 1963 година е преместен в Куманово. Заради своето българско самосъзнание и огромната популярност, с която се ползва, е непрекъснато следен.

Интересен факт от живота на Асен Татарчев е, че негов адвокат е силно противоречивият Димитър Митрев - роден и израснал като българин, но ставайки комунист, приема идеите на Коминтерна, започва да обслужва македонизма и прави бърза кариера в Македонската академия на науките и изкуствата в Скопие. В моменти на душевни откровения обаче Димитър Митрев признава обективните факти, свързани с Македония. Преди югославските власти да разрешат на д-р Асен Татарчев да замине за Канада, го виква на разговор за да му покаже публикуваните спомени на Иван Михайлов. Пак по време на такава среща, Д. Митрев споделя: „Асене, където и да се обърна към чуждата литература, славистика и история в средата на чужди народи, все на българско се натъквам, що се отнася до македонските славяни. Това дължа да го призная пред теб“. Тези откровения са публикувани едва през 1977 г. във в. „Македонска трибуна“ и разкриват вътрешната драма на политическия елит в Скопие.

Една от мечтите на Асен Татарчев е да може отново да разговаря с Иван Михайлов. Затова когато се среща с Вида Боева и Антон Попов, те го свързват по телефона с „Радко“, както е един от псевдонимите на Ив. Михайлов. Този миг е описан от Вида Боева по следния начин: „Радваше се като дете като дигнахме телефонната слушалка и от другата страна се обади Иван Михайлов, както и Асен Аврамов. Разплака се от вълнение. Картината бе трогателна. В разговора с Радко, Асен Татарчев му извести, че е пренесъл от Македония тайно, с риск пак да свърши в затвор, ръкописите на д-р Христо Татарчев, основателят на ВМРО, брат на баща му, писани относно борбите за свободата на Македония“.

Спасяването на ръкописите на Христо Татарчев е другата голяма заслуга на неговия племенник Асен. През есента на 1944 г. двамата скриват тези ценни свидетелства на тавана в къщата им в Ресен. Асен ги пази като очите си и въпреки тежките изтезания в затвора, не издава съществуването им. Затова през 1967 г. тайно ги изнася в Канада, за да бъдат предадени на Иван Михайлов. Преди няколко години те са връчени от В. Боева на бившия български служебен премиер Марин Райков, за да бъдат поредното свидетелство в защита на истината.

Асен Татарчев умира в Куманово на 9 август 1970 г. при неизяснени обстоятелства. По повод смъртта му, Иван Михайлов публикува на 1 октомври статия, в която казва, че „всеки съзнателен българин трябва поне за една минута да се съсредоточи при известието за кончината на Асен Татарчев, за да почерпи кураж чрез името му... Покойният д-р Асен Татарчев беше човек с широко сърце; със стоманено българско съзнание; с борчески дух; непоклатим в убежденията си. Името му тежеше колкото с традицията на семейството, толкова, може би и повече, чрез неговите лични страдания и показано мъжество в защита на българщината. Слава на Асен Татарчев, чието име остава записано в историята на македонското освободително движение“.
Понеже днес в Скопие систематично се подменя българската идентичност на репресираните през онзи период в титова Югославия, актуално звучат думите на Асен Татарчев по време на съдебния процес, с които сам определя какъв е:

„- Познаваш ли Ванчо Михайлов?
- Да. Приятел съм с него.
- Защо казваш, че си българин?
- Българин съм, това е моята народност, българин съм от Македония“.