Ядрото на Голямата стара партия е оформено по образа и подобието на Тръмп, както е било само още два пъти в последните сто години - при Никсън и при Рейгън

След като минаха и първичните избори в Ню Хемпшир, които Тръмп спечели с двуцифрена преднина пред втория, вече дори и най-острастените опоненти на Доналд Тръмп не могат да отрекат една истина, която има говорим отдавна - Републиканската партия е Тръмп партия. Президентът ще е кандидат за нов мандат, което е поредния път, в който Тръмп пише история. Демократите са в паника, а вътрешната опозиция в Републиканската партия е аморфна и слаба. Предстои да видим как ще се развият събитията на основните избори през есента. Но каквото и да се случи е ясно едно - ядрото на Голямата стара партия е оформено по образа и подобието на Доналд Тръмп, както е било само още два пъти в последните сто години - при Никсън и при Рейгън.

Преди да влезем в моментната снимка на политическата ситуация в Републиканската партия, следва да използваме повода да припомним няколко исторически положения, които създават пътеводител за разчитане на днешните събития.

Републиканската партия, тоест партия да на Свободата, която слага край на робството, поддържано от южните щати на демократите, има своята нова легенда след Никсън и Рейгън. При Ричард Никсън републиканците бяха ревитализирани, обновени и променени. Той смени политическата география на страната, правейки пробиви в бивши крепости на демократите. Никсън оглави онова течение, което остана в историята като „традиционните консерватори“.

В последствие другият голям републикански лидер на миналия век - Роналд Рейгън - също промени политическата траектория на партията, въвеждайки „новите консерватори“ в обръщение. След избора му през 2016 година Доналд Тръмп върна традиционните консерватори в мейнстрийма. След Рейгън Републиканската партия беше завладяна от неоконите. И кланът Буш, и Ромни, и реално целият естаблишмънт на партията следваше политическата линия, наследена от Рейгън - свободен пазар, военна мощ, малка държава. И това далеч не беше лошо в някои аспекти и до едно време.

Проблемът е, че след падането на Берлинската стена тази система отиде в тотално небалансирана крайност, извращавайки свободния пазар, като го превръща в пазар доминиран от наднационалния недемократичен елит. Мултинационалните корпорации се превърнаха в king makers като „назначаваха“ и „освобождаваха“ политическите лидери според собствените си нужди.

Идването на Тръмп и особено действията му в последните години, заличиха тези политики. Републиканската партия се върна към корените си на една всенародна партия на свободни хора, които вярват в Бог, семейството и свободата. Тръмп, изваждайки неоконите от мейнстрийма, разклати наднационалния елит, който се беше впил в Републиканската партия и я беше превърнал в тъждествена със себе си. А, както е видимо с просто око, Голямата стара партия е много повече от наднационални елити и техния политически обслужващ персонал.

Основната причина Тръмп да е толкова обичан от ядрото на партията и да има такава голяма подкрепа от доскорошни периферни за републиканците избиратели, е фактът, че той правилно напипа вакуума, който се оформи от елитизирането на демократите. Демократическата партия беше партията на сините якички, на работническата класа, на обикновения американец. С времето обаче елитите по крайбрежията успяха да променят ядрото на партията и да я превърнат във формация на белите якички, на милионерите и милиардерите, на медийния и културен елит.

Това остави обикновения американец без представителство. Той не можеше да се припознае нито в едната, нито в другата партия. Гласуването не променяше нищо или почти нищо, защото управленската върхушка на двете партии фактически обслужваше един и същи задкулисен център, един и същи режисьорен екип. Тръмп промени това, защото той не получава заповеди от този задкулисен елит, не се командва от него, не се интересува от него. Когато Тръмп заяви „забравените мъже и жени на Америка вече няма да бъдат забравени“, спечели завинаги сърцата на онова мълчаливо мнозинство, за което говореше Никсън. Само че Тръмп даде глас на мълчаливото мнозинство, даде му мегафон, даде му кураж да отстоява себе си и вярванията си и го превърна в шумно и вокално мнозинство, което има легитимното право да иска гласът му да бъде чут. Това е и причината елитите да водят такава ожесточена и кървава война с Тръмп от момента, в който слезе от ескалатора и обяви кандидатурата си за президент. Просто той прави точно това, от което елитите най-много се страхуват - дава глас на безгласните.

Да припомня в този смисъл два пряко свързани момента от съвсем близкото минало. През 2012 година американската нация се пробуди - в Демократическата партия, тоест в левия спектър на политическата сцена, се появи движението „Окупирай Уолстрийт“, а в Републиканската партия се появи „Чаеното парти“. Двете движения бяха големи, мощни, всенародни, ако щете. И двете - и левите, и десните - имаха много близки послания, провокирани от куция маниер на държавата за справяне с последиците на Световната икономическа криза. Какво излезе на практика - банките не бяха оставени да фалират, оказаха се твърде големи, за да се провалят. Сметката я платиха обикновените хора, а елитите се снишиха и бяха спасени от държавата. Това провокира гняв, който имаше потенциала да смени политическата система.

Тук идва вторият момент - точно тогава масовите медии започнаха да въвеждат разделителни линии по расов, етнически и друг признак. През 2012 г. се наблюдаваше бум на употребата на термини като „расизъм“, „ксенофобия“, „хомофобия“ и т. н. в медиите. Това атомизира обществото, създаде разделения и по същество доведе до разпадането на тези две мощни движения. Елитите смениха дебата и вместо да говорим за големите проблеми, започнахме да говорим за индивидуалните проблеми. И то такива проблеми, които палят страстите. Докато ние спорим по джендъра, онези си играят тяхната игра. Тръмп спря целия този план, като върна разговора там, където му е мястото. И това му поведение, плюс активността и неуморността му, както и редицата му личностни качества, доведоха до това преформатиране на Републиканската партия.

Затова днес той няма алтернатива в партията. Десантис се отказа, и с право, Ники Хейли също ще се откаже след като предстои да загуби и в Невада, и в Южна Каролина, където беше губернатор. Впрочем, Хейли е симпатична и има политическо бъдеще, въпреки че е следовник, по-скоро, на неоконите. Но не u е сега времето и няма как сега да победи Тръмп. Демократите ще правят и невъзможното да извадят Тръмп служебно от играта, защото са наясно, че трудно ще победят неговото послание. Голямата политика е битка на големи послания. Посланието на Байдън е „елитите преди всичко“ и „още от същото, което сте виждали в последните 30 години“. А посланието на Тръмп е, че забравените вече няма да бъдат забравени. Колкото и да си фен на демократите, не можеш да не видиш как визията им е просто обречена на провал.