Конституционният съдия Константин Пенчев пред “Труд”:

ВНС може да приеме нещо различно от това, за което е избрано

- Г-н Пенчев, по процедура сегашното Народно събрание трябва да свика Велико народно събрание и да определи дали то да приеме изцяло нова конституция или поправки в сегашната. Длъжно ли е бъдещото ВНС да се съобрази с тези - да ги наречем, насоки или задачи Бойко Борисов: ГЕРБ ще внесе проект за нова конституция на България (ВИДЕО) Анализи 12:00 14.08.2020 ?
- Не виждам теоретична възможност едно обикновено НС да задължи едно Велико народно събрание какво да прави. Според мен идеята да има проект изобщо, който да се обсъжда от обикновено НС, е да се знае, все пак да има някакви параметри какво да се обсъжда във ВНС - обсъжда нова конституция в даден вариант, но после ВНС може да реши да приеме съвсем друг вариант.

- Може ли сегашното Народно събрание приеме да се обсъжда изцяло нов проект за конституция, а ВНС реши да промени само 6 текста или 18 текста от сега действащата?
- Трудното е, че досега такова нещо сме нямали. По пределите на тази конституция никой не е правил опити да свика ВНС. И по тази причина може да има различни теории. Но на мен ми се струва, че смисълът на изискването за проект за изменение или за нова конституция, който да се обсъжда от 2 до 5 месеца в обикновеното НС, е все пак да има насоки като се правят избори това ВНС какво ще обсъжда. Но после кой може да го ограничи да приеме само това или нещо различно - нали Великото народно събрание е най-висшият орган.

- Влизат ли в правомощията на Великото народно събрание въпросите с избор нов премиер, ново правителство и т. н.?
- Великото народно събрание действа като обикновено Народно събрание, а и в това отношение имаме опит. Спомнете си, че ВНС през 1990 г. избра правителството на Андрей Луканов, после на Димитър Попов и т. н.

Борислав Цеков, доктор по конституционно право, пред “Труд”:

Печелене на политическо време от управление, което губи доверие

Печелене на политическо време от едно управление, което ускорено губи доверие. Това е смисълът на инициативата на министър-председателя Бойко Борисов за нова конституция и ВНС. Целта очевидно е да се предизвика голямо политическо разбъркване, което да даде шанс за рестарт на ГЕРБ и политическото лидерство на г-н Борисов.

От процедурна гледна точка нещата изглеждат така. Проектът за нова Конституция трябва да се разгледа от действащото Народно събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Нужно е мнозинство от две трети от общия брой на народните представители. Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

Най-важното е, че за да се говори за нова конституция, е необходимо да се предложи напълно нова конституционна философия. Такава не се предлага. Колкото и дискусионни да са, неговите предложения са достатъчни поправки в действащата Конституция. Идеята за намаляване на броя на депутатите е услуга за олигархията и ще доведе до бетониране на олигархичния модел на управление. Сегашният парламент няма политическата легитимност да приема проект за нова конституция, защото няма мандат за това от избирателите и е на дъното на общественото доверие. Очевидно се прави опит да бъде изгорен юрганът, за да се спаси бълхата.

Пламен Киров, професор по конституционно право, пред „Труд”:

Президентът не може да стартира процедура за ново правителство

Сегашното Народно събрание трябва да обсъди проекта за нова Конституция и да вземе решение за избор на Велико народно събрание. След като се вземе това решение в тримесечен срок, президентът насрочва изборите за ВНС. През тези три месеца не може да се разпусне Народното събрание. Това означава, че Бойко Борисов дори и да подаде оставка, президентът не може да стартира процедура за ново правителство. И дори да я стартира, парламентът няма да избере правителство, а президентът няма да може да разпусне през тези три месеца Народното събрание и да назначи служебно правителство, защото има решение за провеждане на избори за ВНС, а не за обикновено НС. Не може едновременно да има и ВНС и обикновено Народно събрание. В момента, в който се избере ВНС автоматично се прекратява мандата на НС.

ВНС започва работа със старото правителство, което може и да е в оставка. Няма никакъв проблем да работи и в оставка. ВНС трябва да приеме Конституцията и само в неотложни случаи може да изпълнява функции на обикновено Народно събрание. То може да реши да избира ново правителство, но при фрагментацията, която се очаква, сещате ли се кога ще се избере ново правителство?

ВНС има и още една особеност - то може да бъде лесно свикано и трудно разпуснато. ВНС може и 5 години да се занимава с проекта за Конституция и пет години това правителство да остане на власт.

 

Слави Трифонов, председател на “Има такъв народ”:

Ходът на Борисов е като да играеш шах с каратист

Днешният ход на Бойко Борисов е като да играеш шах с каратист - ти местиш фигурите, а той рита дъската. Всъщност и на децата е ясно, че Бойко Борисов се е вкопчил във властта като удавник за сламка и прави всичко възможно, за да организира той следващите избори. Каквито и да са те. А истината е следната:

- за прилагането на решенията от провелия се референдум през 2016 година не е необходимо Велико народно събрание, а обикновено Народно събрание.

- за спирането на корупцията и налагането на почтеност и справедливост в съдебната система не е необходимо Велико народно събрание, а обикновено Народно събрание.

- за ограничаването на правата на главния прокурор не е необходимо Велико народно събрание, а обикновено Народно събрание.

- а ако е необходимо Велико народно събрание, не бива да го свиква министър-председател и правителство, и парламент, които тотално са загубили народното доверие.

Процедурата според Конституцията:

Чл. 157.
Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.

Чл. 158.
Великото Народно събрание:
1. приема нова Конституция;
2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията ;
5. решава въпросите за изменение и допълнение на гл. девета от Конституцията.

Чл. 159.
(1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.

Чл. 161.
Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.