Преди няколко дни видната наша художничка Дора Бонева навърши 85 години. По този повод в галерия „Райко Алексиев” (София) ще се открие ретроспективна изложба с нейни картини, които в продължение на месеци бяха събирани от галерии в страната и чужбина, от частни колекционери и почитатели на нейното творчество.

Вернисажът е на 15 април (четвъртък) и съгласно противоепидемичните мерки е осигурен времеви прозорец от 17 до 20 ч., за да могат всички желаещи да разгледат експозицията. А тя включва картини от различни периоди на нейния артистичен живот, рисувани в България, Франция, САЩ, Великобритания и други световни пространства. Богатството на тематичната палитра очарова с пейзажи, портрети, натюрморти, интериори.

За въздействието на живописния почерк на Дора Бонева особено прилягат думите на Елисавета Багряна: „Истински високо в изкуството е проникновението в човека, в живота, в природата. Картините на Дора Бонева са мои приятели. Тяхната ценностна система ми е близка. Аз им се доверявам...”.

Специално за ретроспективната изложба проф. Иван Маразов дава своята оценка, очертавайки акцентите в стила и техниката на художничката, сюжетите и посланията в нейните картини. Той съзира онази поетична линия, която душата пренася през изпитанията и оживява върху платното: „Дора просто рисува, както някои просто пеят, а други просто пишат. Тя рисува не за критиката и не за публика. Не може да не рисува. Тя рисува, защото Мойрите са ѝ предрекли такава нишка на живота. Рисува, без да търси необикновеното като мотив или като живописно изпълнение. Напротив, поезията на нейната четка е в обикновеното, в радостта, че този свят го има и той е красив не в изключителното, а в ежедневното, което отминаваме, без да забелязваме, но което я спира с неочаквана емоция, с пробляснал лъч или с дълбокия цвят на дъжда. 

Критиката отбелязва нейната неподправена искреност. Дора не декларира и не търси агресивно вниманието на зрителя. Тя не вика, тя шепне и това предразполага зрителите да влязат тихо в нейния тих свят. Всяка една картина е стаена покана към уединено съзерцание на природния кът или към вглъбяване в своя свят, покана да останеш насаме със себе си. Тази смълчана природа изисква приглушено възприятие. Затова нейните картини са „антропни“, човешки, чужди на гръмогласно величие и шумен възторг. 

Дора Бонева избира своя път много рано. Нейното творчество сякаш отрича времето. Това е равен плавен път без криволици и лутания, който е белязан от живописните следи на хиляди картини. И може би тъкмо това ни кара да вярваме в нейната откровеност и искреност, в това, че тя рисува, за да изживява. Това е силният вътрешен императив, който постоянно я изправя пред статива”.

Нека с тази изложба си спомним, че творческият тандем Любомир Левчев – Дора Бонева беше ядро на светски и артистични прояви в продължение на десетилетия. Те създаваха с талант, чар и диалогичност спиралата на новаторството в културния ни живот. Градяха приятелства, пренасяха на българска почва влияния от европейския и световен дух в изкуството. 

Дора Бонева е родена в Габрово на 11 април 1936. Завършва Художествената академия в София в класа по живопис на акад. Дечко Узунов. Получавала е награди за свои творби от Съюза на българските художници, Столична община, Културния  институт „Солензара” (Париж), лауреат е на Сребърен медал от Френската академия на изящните изкуства и др. От 1981 г. е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература (Париж), през 1989, 1990, 1993 г. участва в Есенния салон в Париж. Избрана е за гостуващ художник в 1994-1995 от „Грифис Арт Център” в Ню Лондон, Кънектикът, САЩ. Нени картини присъстват в сградата на ЮНЕСКО в Париж, в много галерии и частни колекции в България, САЩ, Франция, Италия, Холандия, Германия, Русия, Гърция, Япония, Израел, Латинска Америка и др.