Център на манастира безспорно е църквата “Св. Богородица”, издигната през 1837 г.

Град Бобошево е истинска съкровищница на християнската култура

Едва ли някой ще се учуди, ако едно историческо пътешествие в Пиринска Македония започне от Рилския манастир. Макар че никой не може да каже точно къде завършват граовците край Кюстендил или шопите около Дупница и къде започват македонците при Благоевград. Става дума за единно българско население, живяло заедно в продължение на векове. И именно Рилската обител е най-добрият символ на тази неразривна връзка между отделните части на нашия народ.

Обикновено сме свикнали да пътуваме към манастира от София. Сега обаче ще избера друг маршрут, който още по-добре ще покаже духовното значение на този край. Нека минем по красивата долина на бързата Струма. Това бе посоката, в която поех преди 20 години, търсейки в тукашните църкви запазени надписи и рисунки-графити.

След Невестино се отклоняваме от главния път Кюстендил-Дупница и поемаме по второстепенното шосе към гр. Бобошево. Пръснатите махали на различни селца живописно са накацали по стръмните склонове край реката, чиито води са оформили причудливи скали. Именно в такива мистични местности някога се е подвизавал най-големият български светец Иван Рилски. Съвсем наблизо е и родното му село Скрино.
Знае се, че преди да се засели в Рила, той обитавал скалните пещери, с каквито изобилства районът. Сега наричат тези места Света гора. Тук са оцелели множество средновековни църкви, свидетелстващи за силата на православието. В едно друго съседно село, Пастух, са запазени няколко такива храма от ХVI-ХVII в., сред които е и посветеният на самия св. Иван Рилски.

Същата е картината и в с. Вуково, намиращо се само на 5 км от общинския център Бобошево. Преди две десетилетия аз проучвах неговите две средновековни църкви “Св. Никола” и “Св. Петка”. Двата храма са от ХVI в. и представляват сравнително малки еднокорабни постройки. Докато живописната украса на първата е почти напълно унищожена, стенописите на “Св. Петка” са съхранени доста добре. Запазен е ктиторският надпис, според който те са изпълнени в 1598 г.

Но най-интересни се оказаха няколкото врязани надписи-графити, които открих върху стенописите. Всички те имаха дати от самия край на ХVIII в. и разказваха за чумната епидемия, покосила жителите на Вуково. Съвсем лаконично селският свещеник е записвал колко хора са умрели от страшната болест. Накрая той остава заедно с неколцина оцелели, които е трябвало после да възродят живота в селото.

Моите проучвания продължиха в землището на град Бобошево, който е истинска съкровищница на християнската култура. Днес той е малко градче, но през ХV-ХVII в. е бил важен духовен център. В него и околността му са запазени като действащи църкви или в руини храмовете “Св. Илия”, “Св. Теодор”, “Св. Николай”, “Св. Атанасий” и “Успение на св. Богородица”, строени между ХV и ХIХ в.

Безспорният бисер в този район е манастирът “Св. Димитър”, намиращ на на около 3 км от Бобошево. Времето на неговото създаване се губи в хилядолетията. Смята се, че още в Х в. тук монах е бил самият св. Иван Рилски. Обителта е изгорена при османското завоевание, но в 1488 г. е възстановена от родолюбивите българи. Днес е запазена нейната главна църква с уникални стенописи от ХV в. От манастира произхождат множество ценни ръкописи, както и красив дървен иконостас.

В този храм също открих забележителни надписи-графити. Върху сцената на Страшния съд в неговия притвор векове наред местни хора са отразявали най-различни исторически и злободневни събития. Много любопитен е един текст от ХVII в., в който селянин разказва как късен мраз е попарил лозето му. Накрая той оптимистично заключава: “Майната му, ще засея ново!”

Пътешествието ни продължава и след няколко километра достигаме до град Рила. В него може да се разгледа удивителната църква “Св. Архангел Михаил”, в която само преди 15 години екип реставратори разкри редки фрески от ХII в. Те се оказаха под късния стенописен пласт от ХIХ в. и са изпълнени във високия комнинов стил. Усилията на учените извадиха на бял свят образите на светците Теодор и Димитър, както и сцени от Христовите страсти.

Оттук навлизаме в планината и след 20 км пристигаме във втория по големина манастир на Балканския полуостров, Рилската обител. След години на постничество край родното си село, св. Иван се заселва в пещера дълбоко в дебрите на Рила. Самият манастир е основан още в Х в. в близост до обиталището на отшелника. В ХIV в. той вече е на мястото, където се намира и сега. Археологическите разкопки показаха основите на сгради от тези времена, но напълно запазена е само Хрельовата кула.

Тя е издигната през 1334-1335 г. от добре известния ни от историята на Вардарска Македония протосеваст Хрельо Охмучевич. Предназначена е за последна защита на монасите при евентуално превземане на обителта. Кулата има внушителната височина от 23 м. Зидовете й са дебели почти 2 м и са изградени от дялани камъни. Във вътрешността има пет етажа, предназначени за живот, за съхраняване на боеприпаси и дори за тоалетни. Забележителен с прекрасните си фрески от ХIV в. е параклисът “Преображение Христово” на последния етаж на кулата.

В хилядолетната си история Рилският манастир преживява периоди на възход и разруха. Сегашният си вид той придобива през ХIХ в. и с усилията на целия български народ. Майстори от всички краища на страната градят усилено в продължение на 30 години неговите яки стени, сгради и църкви. Две отлично защитени порти, Самоковската и Дупнишката, свързват обителта с останалия свят. Килиите и помещенията за гости са разположени на цели четири етажа, които са оформени красиво с дървени стълбища, колони и чардаци.

В близката околност на обителта също има няколко важни свети места. Заедно с пещерата на самия отшелник това са метосите “Орлица” от ХV в. и “Пчелино” от ХVIII в., както и постниците “Св. Лука” и “Св. Иван Рилски”. Интересна е и гробищната църква “Въведение Богородично” от 1795 г.

Център на манастира безспорно е църквата “Св. Богородица”, издигната през 1837 г. Тя е апотеоз на българското Възраждане и на зараждащия се национален порив. Сградата е трикорабна и с пет купола. Фреските й са изпълнени от най-добрите възрожденски художници и включват 1200 сцени и отделни образи. Много красив е и позлатеният иконостас с фина ажурна дърворезба.

Съвсем естествено в обителта се пазят великолепни икони от средновековието до ХIХ в., сред които изпъква най-ранният портрет на св. Иван Рилски от ХIV в. От същото време са дървените църковни двери и надгробният надпис на протосеваст Хрельо. Невероятно произведение на изкуството е изработеният за 12 години Рафаилов кръст, в който на минимално пространство са разположени 104 сцени и 650 миниатюрни фигурки. Безбройни са и книгите, писани в Рилския манастир и съхранявани днес в библиотеката и в други български хранилища.