Построяват на скалите град с няколкоетажни каменни сгради, улици, площади, водоснабдяване с глинени тръби и канализация

Канделабрите са били неразделна част от римския дом

Древният град Мисионис край Търговище е основан след идването на римляните през първите векове на новата ера и първоначално се е намирал в равнината. При зачестилите след ІV в. варварски нашествия той се мести на близкия природно укрепен хълм от веригата на Преславската планина. Колкото и да е невероятно, римските власти успяват да проектират и построят на скалите град с няколкоетажни каменни сгради, улици, площади, водоснабдяване с глинени тръби и канализация.

И днес късноантичният Мисионис впечатлява с невероятния разкош, следи от който се откриват при интензивните археологически разкопки от последните години. Така преди няколко години попаднахме на т. нар. „Болярски квартал”, развиващ се на седловината срещу портата на вътрешната крепост. Предварителното разузнаване сочеше, че това е централната част на древния град в планината.

Една от постройките обаче прави особено впечатление. В нейните руини бяха открити много монети от V-VІ в., амфори за вино и други керамични съдове. Но най-невероятни са стотиците фини стъклени чаши. Те са със стройни и високи столчета и почти не се различават от съвременните сервизи. Помещението е имало широки прозорци, затворени с рядкото за времето си прозоречно стъкло.

Нямаше съмнение, че бяхме попаднали на една от градските кръчми. В римската култура те се наричат „таберни” и са били предназначени както за бързо хранене, така и за приятно прекарване с чаша вино в ръка. Виждал съм такива съхранени антични ресторанти в останките на погълнатия от лавата на вулкана Везувий римски град Помпей. На направения обикновено от мрамор тезгях там има изрязани дупки, където се слагани пълните с вино амфори. Затова не се учудих, когато открихме и един напълно запазен подобен съд.

Множеството намерени предмети показват богатството и лукса на гражданите на Мисионис през V-VІ в. Такива са, например, изящните осветителни лампи от фино пречистена червена глина. При една от тях е запазена дръжката за хващане, на която е показан релефен християнски кръст. От друга пък е оцеляло парче с отпечатано изображение на препускащо животно. Ако се вгледаме, ще видим, че става дума за рядка африканска антилопа. Оказва се, че откритите лампи са внос от далечните северноафрикански провинции на Римската империя. През V в. те процъфтяват под опеката на столицата Константинопол. Керамиката с отпечатани образи носи името „тера сигилата” и е най-добрата художествена продукция на римските ателиета. Въпросните лампи вероятно са произведени на територията на днешен Тунис, а намирането им в Мисионис показва местата, докъдето стигали местните търговци.

Не по-малко интересна е една бронзова тежест за измерване на скъпоценности (екзагия). В крепостта не за първи път се откриват подобни предмети, но тази е любопитна със забележителното изображение на едната страна. Макар то да е съвсем миниатюрно, ясно се вижда фасадата на прекрасна антична постройка.

Детайлното проучване ще покаже дали става дума за древен храм или за сградата на прочутото тържище на Мисионис, споменато от арабския географ Мохамед Ал-Идриси през ХІІ в.

През 2021 г. блясъкът на късноантичния град бе доказан от един изключително рядък паметник, който ще бъде гордост за експозицията на Търговищкия музей. Става дума за огромен бронзов свещник, който в научната литература се нарича канделабър. При разкопките той бе намерен на десетки парчета и след търпеливата работа на реставраторите бе напълно възстановен. Канделабърът е направен от бронз и е висок около половин метър. Представлява стълб във форма на антична колона, на чиито връх е поставен диск. Там някога е поставяна красива лампа за масло, която археолозите се надяват да открият през следващия сезон.

Най-красива е долната част на свещника. В нея са оформени три стилизирани глави на елени. Канделабърът стъпва на три крачета, които пък са излети като еленски копита. Цялото оформление и изработка насочва към високото ювелирство в Източната Римска империя или Византия от периода V-VІ в.

Един от най-древните примери е бронзовият канделабър, направен от Калимах за Ерехтейона в Атина, за да носи свещената лампа на богинята Минерва. В този случай е възможно лампата да се е намирала отгоре, както е в по-късните многобройни римски примери.

Макар и да добива най-голям разцвет в епохата на Ренесанса, канделабърът получава развитие именно в Етрурия и Рим. През римската епоха това са масивни и представителни бронзови свещници. Именно в древен Рим се произвеждат високите и монументални канделабри, използвани в храмове и обществени сгради.

Канделабърът представлява висок стълб във форма на балюстра, профилирана колонка. Основата обикновено е своеобразен пиедестал от три крака на лъвове, грифони, кози копита на сатир, глави на делфини или на други животни.

Това разположение на детайлите е наложено от обичайната практика за осигуряване на изкуствено осветление в основните стаи на римската вила. Канделабрите са били неразделна част от римския дом.

Поставените най-отгоре маслени лампи могат да осигурят светлина за много по-голяма площ от дома. Като се има предвид тяхната неразделна роля в ежедневния живот, не е изненадващо, че са открити многобройни примери с различни форми и дизайни, продиктувани от предназначението им, както и от вкусовете на поръчителя. Особено много канделабри са намерени в развалините на Помпей и Херкуланум.

Римските примери дават вдъхновение на италианските ренесансови художници, които създават превъзходни канделабри от скъпоценен метал за олтари, параклиси и катедрали. В този период формата на канделабъра става повсеместен любим декоративен мотив, използван в стенописите, архитектурните орнаменти, бордюрите на гоблени, витражите и мебелите.

Запазени римски канделабри се откриват доста рядко и представляват изключителна ценност за музеите. Такъв е например прекрасният екземпляр от І век, съхраняван в Регионален исторически музей – Кърджали. Но канделабри се използват и през периода ІV-VІ в. след приемането на християнството. Такива прекрасни паметници са изобразени в стенописите на прочутата Силистренска гробница от ІV в.

На световните аукциони римските бронзови канделабри поддържат много високи цени. Дори и в момента в къщи като „Сотбис“, „Кристис“ и др. подобни на този от Мисионис екземпляри се продават на цени от 15-17 000 долара.

Канделабърът показва още веднъж богатството и разкоша на късноантичния Мисионис. Вероятно той е осветявал някоя от стаите на епископа на града, чиято резиденция бе разкрита напълно през 2020-2021 г. В началото на VІІ в. селището е изоставен от римляните под ударите на славяни и авари. При разкопките до вратите на сградите бяха открити даже железните катинари, с които техните обитатели са ги заключили преди заминаването си. Те се надявали да се върнат скоро, но това никога не се е случило. На тяхно място са дошли българите, основали своето велико царство.