Прегряването е опасно и за оборудването, загубите ще достигнат 2,4 трилиона долара през 2030 г.

Горещините водят до загуба на производителност

Най-засегнати са хората в земеделието и строителството

Европа беше обхваната от тежки горещи вълни през лятото на 2022 г., придружени с горски пожари, суши и смъртни случаи, доказващи това, което мнозина вече знаят - екстремните метеорологични условия могат да имат опустошителни последици за света, пише СNBC.

Метеорологичната служба на Великобритания прогнозира, че до 2070 г. летата в страната ще бъдат с между 1 и 6 градуса по Целзий по-топли и с до 60% по-сухи. Глобалните горещи вълни, свързани с изменението на климата, вероятно ще се увеличат, предвиждат още от метеорологичната служба. Тази седмица службата съобщи, че миналият месец е бил най-горещият юни в историята на Обединеното кралство. През май 2023 г. Световната метеорологична организация предупреди, че има 98% вероятност следващите пет години да бъдат най-топлите в историята.

Доклад на Института на машинните инженери (IMechE) очертава как работещите могат да бъдат засегнати от покачването на температурите. “Има цял набор от проблеми, освен хората просто да се уморяват и изтощават, и да не могат да се съсредоточат върху задачите, които се опитват да свършат”, казва Тим Фокс, водещ автор на доклада, пред CNBC. Това включва “по-висок потенциал за инциденти, тъй като когнитивното мислене на хората не е толкова остро, колкото би било по принцип”, допълва той.

Проблемите, свързани с производителността, се отнасят и за оборудването, съоръженията и сградите, каза Фокс. “Прегряването води до загуба на икономическа производителност и оказва влияние върху националната и международната икономика”, допълва той.

Икономическите загуби, дължащи се на топлинен стрес на работното място, през 1995 г., се оценяват на 280 млрд. долара, посочи ООН. Предвижда са те да нараснат до 2,4 трлн. долара през 2030 г., като въздействието на увеличаващите се температури ще бъде усетено най-вече в страните с по-нисък среден и нисък доход.

Очаква се работещите в строителството и селското стопанство да бъдат най-засегнати, със съответно загубени 60% и 16% от работните часове поради топлинния стрес през 2030 г.

Други работни места на открито също могат да бъдат засегнати. В интервюто си Фокс очертава потенциалните предизвикателства, пред които са изправени работниците в петролни рафинерии, газови заводи и химически предприятия.
Всички горепосочени роли, казва той, включват “доста голяма външна дейност”, като работниците би трябвало да носят предпазващо облекло заради естеството на тяхната работа. Това облекло може да бъде доста тежко за носене и запарващо, дори при студено време.

Заводите са друга сфера, относно която възникват тревоги. Фокс отбелязва, че сгради от този тип не са проектирани за справяне с топлината. “Те са пълни с оборудване, което генерира много топлина и е много трудно за фабрики и големи складови сгради да се охлаждат пасивно”, казва той. Фокс отбелязва, че офис сградите в страни с умерен климат, като Обединеното кралство, “могат да станат доста горещи”, защото не са инсталирани достатъчно климатици.

Профсъюзите също заемат твърда позиция, когато става дума за работа в екстремни условия. Британският синдикат Unite подчертава колко са важни адекватната вентилация на вътрешните работни пространства, осигуряването на сенници за работниците, които са изложени на пряка слънчева светлина, и спирането на всякаква работа при екстремни температурни условия.

Фокс призовава за напълно нов подход към охлаждането, който да не разчита на използването на климатици, тъй като те имат значителен отпечатък върху околната среда. Трябва да проучим по-традиционни решения за естествена вентилация, като използване на сянка и вътрешни дворове, каза експертът.

Ако не се направи нещо през следващите години и десетилетия, икономическото въздействие от по-екстремните горещи вълни и цялостното повишаване на сезонните температури ще се засили, предупреждава Фокс.