При отпускане на заем МВФ може да поиска увеличение на данъчни ставки

Министерството на финансите предлага да бъдат предприети действия сега, за да не стигаме до по-лош сценарий

Високите бюджетни дефицити увеличават рисковете

От Министерството на финансите за пореден път повториха всеизвестната истина, че високите и продължителни бюджетни дефицити увеличават значително рисковете за финансовата стабилност на икономиката. За да направят твърдението си по-убедително, те изграждат сценарий, при когото финансирането на дефицитите изисква все повече емисии на държавен дълг. Така първоначално лихвените разходи се повишават заради нарасналата рискова премия, на следващия етап достъпът става все по-труден, тъй като инвеститорите имат все по-малко доверие в способността на съответното правителство да погасява задълженията си. Следващата стъпка е невъзможност за пазарно финансиране поради прекалено високата цена и тогава необходимите средства се получават от Европейския съюз и Международния валутен фонд. За да се случи последното обаче, обикновено трябва да бъдат изпълнени определени условия, които се задават от кредиторите.

Инструментите, които те предлагат, представляват стандартен набор по отношение на приходната и разходната част на държавния бюджет. При по-тежка криза постоянните разходи е необходимо да бъдат намалени - заплати в бюджетния сектор, пенсии, издръжка, субсидии. В краен случай това е възможно чрез съкращения на числеността на заетите в бюджетния сектор. В приходната част на бюджета обикновено се предвижда увеличаване на данъчни ставки по данъци, при които се приема, че събираемостта няма да пострада съществено, като личните доходи и собствеността, както и премахване на данъчни облекчения. Освен това се пристъпва към мерки като приватизация на държавни активи - текущо се генерират приходи, а по-дългосрочно се спестяват разходи при експлоатацията им.

Проблемът в случая е, че пред властите няма възможност за избор, ако искат да получат финансирането, от което се нуждаят и за което на практика нямат друг възможен източник. Те трябва да изпълняват изисканите действия, защото от това зависи получаването на следващите траншове. Сред изискванията при определени обстоятелства биха могли да попаднат такива като отпадане на пропорционалното облагане на личните доходи и преминаване към прогресивно, а при по-краен вариант на криза в публичните финанси при наличие на голям размер на държавния и частните дългове, деноминирани в местна валута, и корекция на валутния курс (т. е. излизане от валутния борд). Последното би намалило реалните доходи и стойността на активите на голяма част от населението (кредиторите в икономиката) за сметка на длъжниците, които обаче са много по-добре организирани и разполагат с повече механизми за влияние при вземането на решения.

Това, което предлага всъщност МФ, е да се предприемат действия сега, които да намерят израз в държавния бюджет за 2023 г., за да не се стигне след известно време (не веднага) до посочения по-горе сценарий. Предимството е, че не е необходимо да се стига до прекалено влошаване на ситуацията и тогава да се действа. По този начин крайните мерки биха били избегнати, а изплащането на пенсии и заплати в бюджетния сектор не би било застрашено.

Важен принцип в публичните финанси е, че разходите лесно се вдигат, но трудно се понижават. Особено когато влияят пряко върху доходите на хората. Освен това повишаването им е в сила не само за съответната година, но и за всяка следваща след нея. Поради тази причина ограничаването им през 2023 г. ще се отрази благоприятно и върху салдото през следващите години.

Какво е състоянието на валутния борд в момента?

Към 10 март 2023 г. официалните валутни резерви в Българската народна банка достигат почти 32,7 млрд. евро. По този начин покритието на пасивите с валутни резерви е 116,7%. Стойността на депозита на управление “Банково” при управление “Емисионно” е почти 9,2 млрд. лв., чрез което се осигурява свръхпокритие на задълженията на валутния борд с резерви. По принцип в литературата относно валутните бордове препоръчителната стойност за валутните резерви е между 105% и 110% спрямо покриваните пасиви, докато в българския вариант тя е по-висока. Изискването за свръхпокритие е налице от гледна точка на сигурността - колкото по-високо е то, толкова по-сигурен е режимът.

Това, за което сигнализира МФ, са възможни по-дългосрочни негативни развития. По-големите разходи за обслужване на държавния дълг ще се пренесат и върху частния сектор. В резултат от това изтичането на валута от икономиката ще се засили. При влошаването на сценария правителството вече не е способно да емитира дълг на международните пазари, което започва да затруднява погасяването на съществуващи задължения. Тогава рискът от фалит става видим, но необходимата реакция или е закъсняла, или води до прекалено високи разходи. Тогава вече са налице и възможни корекции на валутния курс.

Друго рисково обстоятелство е участието на българския лев в Механизма на обменните курсове II, което означава, че членовете на Евро зоната плюс Дания могат да решават дали настоящият курс на лева спрямо еврото е подходящ или не. По принцип решението трябва да се вземе с единодушие и със съгласието на българските власти. Само че българските власти трудно биха могли да се противопоставят на решение, подкрепено от 21 държави. Дори информацията за наличие на подобна дискусия, без да е взето официално решение, би имала силно негативен ефект върху доверието в българската икономика.

Понастоящем 11,1 млрд. лв. от държавния дълг са вътрешен, а 28,9 млрд. лв. са външен компонент. Ако не бъдат предприети мерки за фискална консолидация обаче, през периода до 2025 г. този размер ще се увеличи над 2 пъти при действие на приетите вече разходни политики и събираемостта и данъчните ставки, които действат в момента.

Начинът да не се достига до подобна ситуация е фискалната консолидация в момента и поддържането на близък до балансиран бюджет в средносрочен период.

Случаят на Аржентина

По принцип валутният борд е изключително устойчив режим, което се дължи на фискалната и финансовата дисциплина, която налага. Забраната по закон да се изкупуват ценни книжа, емитирани от националното правителство или от общините, както и да се отпускат кредити на търговските банки (освен в случаи на системен риск) гарантира институционалната независимост на Българската народна банка по отношение на паричната и кредитната є политика от местни лица. Липсата на натиск за покупки на ДЦК и поддържане на ниски лихвени проценти по тях гарантира независимостта за разлика от конвенционалните централни банки.

Освен това за валутния борд е характерен автоматичен механизъм за уравновесяване на икономиката при наличие на кризисни събития. Когато възникне пасивно салдо по външните операции (тоест изходящите валутни потоци са по-високи от входящите), тогава валутните резерви намаляват. Това води до намаляване на паричното предлагане и повишаване на лихвените проценти, които стават по-високи от международните. По този начин обаче се привличат инвестиции, които увеличават производствения капацитет, и равновесието в платежния баланс и на паричния пазар се възстановява.

Кризите при валутен борд са изключително редки събития, но са възможност за извличане на уроци. Последната такава се е случила в Аржентина. Въпреки че липсва консенсус по въпроса, няколко основни фактора могат да бъдат очертани за отмяната на подобния на валутен борд режим там през 2002 г. и последвалата я икономическа криза. Това са липсата на фискална дисциплина, липсата на гъвкавост на пазара на труда и заразата от кризите по това време в Русия и Бразилия.

Няколко важни обстоятелства трябва да бъдат посочени в случая. Първо, режимът в Аржентина не е еднакъв с този в България, защото аржентинското песо е фиксирано към американския долар, но се разрешава активите, които покриват паричните пасиви (емитираните банкноти и монети песо и резервите на търговските банки при централната банка) да са и в местна валута. Тоест не е налице 100% покритие по фиксирания курс, както в България, което води до значително по-слабо доверие във валутния режим.

Липсата на фискална дисциплина е продължителна и е както на национално, така и на регионално равнище. Този режим е въведен през 1991 г. като фиксира курса на песото спрямо долара при съотношение 1:1. Засилването на долара спрямо валутите от Централна и Южна Америка след това обаче се отразява и върху песото. Икономиката се свива, нормата на безработица достига около 20%, а инфлацията - 20% на годишна основа през април 2002 г. Правителството на Аржентина спира плащанията по дълга си през декември 2001 г. при наличие на политически и социални напрежения. В началото на кризата през 1999 г. бюджетният дефицит е 2,5% от БВП, а държавният дълг е около 50% от БВП. Препоръчаните от МВФ мерки за намаляване на дефицита обаче допринасят за свиване на икономиката, което на свой ред се отразява негативно върху данъчните приходи. Лихвените проценти по държавния дълг силно се покачват (до 16% по краткосрочните книжа), а кредитният рейтинг е понижен.

Прави се опит за решаване на бюджетната криза чрез понижение на заплатите на бюджетните служители и на пенсиите с до 13%, а част от плащанията са с облигации вместо в пари. В края на 2001 г. МВФ отказва да отпусне поредния транш по споразумението с Аржентина, в следствие от което рисковите премии по дълга силно нарастват. Започва масово теглене на депозити от банките и замяната на песо с долари. В края на месеца е обявено спиране на плащанията по дълга, който е достигнал около 132 млрд. долара. Опитите за спасяване на фиксирания курс остават неуспешни и през януари 2002 г. той е променен до 1,4 песо за долар. По-късно през годината курсът достига почти 4 песо за долар. Инфлацията бързо се повишава, като достига около 80% на годишна база, нараства и безработицата.

Опитът на Аржентина ни показва няколко неща - необходимо е внимание както към разходната, така и към приходната част от бюджета. Първоначалният размер на бюджетния дефицит не изглежда толкова притеснителен (2,5% от БВП), но свиването на икономиката бързо влошава ситуацията. Този урок не бива да се пренебрегва в България.