„Родопският Царевец” е новата голяма атракция на Кърджали акцент

2021 г. бе ключова по отношение на археологическите проучвания

Покрай избори, служебни и редовни правителства и „студената” война със Северна Македония тази година за малко да пропусна годишния обзор на археологическите открития в България. А 2021 г. бе ключова по отношение на нашите проучвания. През нея за пръв път българското правителство финансира целево с 1.8 млн лв. археологически обекти в страната с цел развитието на културно-историческия туризъм. Става дума за 6 обекта, разположени на различни места в България. Повечето от тях са познати на хората – скалният град Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, нашумелият праисторически обект „Солниците“ до Провадия, античния и средновековен град Мисионис край Търговище и столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия Рациария до Видин.

Единият от тях е по-слабо познат на публиката и именно от него започна мащабната археологическа кампания през 2021 г. Става дума за уникално запазеният средновековен замък Вишеград, разположен живописно на брега на яз. „Студен кладенец“ само на 4-5 км по права линия от центъра на Кърджали.

Това е именно най-новият и доста перспективен за културния туризъм в България археологически проект. Тайнствената крепост Вишеград край Кърджали е сред най-важните средновековни твърдини на Източните Родопи. Изворите сочат и други здраво укрепени градове от ХІІІ-ХІV в. в този район като Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефрем, Кривус и Патмос. Повечето от тях са локализирани и впечатляват с високо запазените си фортификационни съоръжения.

Замъкът Вишеград е пример в това отношение. След демонтирането на останки от съвременно строителство и отнемането на огромна маса пръст и камъни пред нас се появи удивително запазен замък, сякаш излязъл от приказките. Ясно се очертаха невероятно запазените до 9-10 м крепостни стени. Особено впечатляваща е дългата близо 40 м триетажна сграда, където са се намирали складовете за боеприпаси и жилищните части на замъка. Пълното разкриване на замъка се очаква да приключи през 2022 г., след което община Кърджали има амбицията на превърне Вишеград в „Родопския Царевец“ с изключително удобен достъп и ефектно нощно осветление.

Според нашите изследвания през ХІІ-ХІV в. това е била личната резиденция на управителите на Ахридос, както по това време са се наричали Източните Родопи. Вишеград е прочут с един изключително интересен исторически факт. Става дума за похода във вътрешността на Източните Родопи на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход от лятото на 1206 г. Както е известно, през 1204 г. те разгромяват Византия и основават Латинската империя. През април 1205 г обаче тежковъоръжените рицари, представляващи цвета на френската и италианската аристокрация, са разбити поголовно от войските на българския цар Калоян при Одрин. Избити са стотици видни благородници, а първият император Балдуин Фландърски е пленен и отведен в Търново. Походът в Източните Родопи от 1206 г. е организиран от неговия брат и регент на империята Хенрих (Анри) с цел да разбере каква е съдбата на брат му.

Френският хронист Жофроа дьо Вилардуен разказва как при тази акция в планината през август 1206 г. наследникът на графовете на Фландрия се озовава със своята армия пред стените на намиращия се на брега на реката Арда „красив замък” Вишеград. Той го превзема и го прави своя резиденция. И именно тук Хенрих разбира за смъртта на своя брат Балдуин в българската столица, а баронският съвет го избира за свой следващ владетел. Самата коронация става през август 1206 г. в столицата на Латинската империя Константинопол.

Ето че вече имаме сигурно доказателство за пребиваването на кръстоносците във Вишеград и то не какво да е. То е открито преди време в крепостта, но едва сега получава ясно определение. Става дума за предната част на рицарски шлем, какъвто са носели само най-високите благородници в началото на ХІV в. Шлемът е от типа „голям рицарски шлем enclosed“, развил се от обикновения отворен шлем. Причина е била необходимостта да бъде максимално защитено лицето от стрели и удари на копия. Всъщност находката представлява желязната маска с отвори за очите, която била прикрепена неподвижно пред лицето за долната част на отворения шлем. Пак присъщ за тази епоха е вертикалният ръб точно над носа, който разделя маската на две. По този начин средновековните конструктори са се опитвали да намалят силата на попадението с копие, чието острие така се отклонявало встрани.

Шлемът от Вишеград има много характерен вид, използван между 1180 и 1240 г., т. е. в епохата на Третия и Четвъртия кръстоносен поход. Този тип маски с неподвижното си закрепване към шлема ясно се отличава от типа „голям рицарски шлем closed“, използван в края на ХІV-ХV в. Основната разлика е, че тогава маската се превръща в подвижно забрало на шарнир, при което лесно можело да се открива лицето. При ранните „големи шлемове enclosed“ отделните елементи (същински шлем, лицева маска и затилник) са направени от отделни железни листове, съединени един към друг (много рядко шлемът е изкован цял).

В случая от Вишеград рицарският шлем е бил съставен от отделни елементи, скрепени един към друг с нитове. Оцеляла е само лицевата маска, но и тя е напълно достатъчна археологическият артефакт да бъде датиран в първата половина на ХІІІ в. А именно тогава се е случило събитието, което коментираме – похода по Арда в Източните Родопи на регента Хенрих. Важно е да се отбележи, че в този период шлемове от такъв вид са носели само рицари от най-висок ранг. Без съмнение притежателят на шлема е бил сред видните графове и барони на кръстоносците.

Латинците не случайно са избрали крепостта Вишеград, която много приличала на техните феодални родови замъци в родината им. Твърдината изиграва важна роля и през следващите две столетия. За интензивния живот в нея говорят находките – стотици предмети на бита, монети, оръжие и керамика. Много интересни са няколкото железни литургийни хоругвени и напрестолни кръстове, каквито имат открити и в други обекти от Източните Родопи. Без съмнение те са свързани с малкия параклис, чиито нищожни останки са разкрити в източния край на крепостта.

В края на ХІV в. тя е била превзета от османските пълчища вероятно след обсада, защото разкопките показват дебел пласт от пожарища. Именно край него се откриват железните литургийни хоругвени кръстове. Явно това са били християнските светини, които българските бойци са издигали над крепостните стени по време на защитата срещу иноверците. От същата епоха са и многобройните стрели, използвани в жестоката битка.