Темата за робството стана много актуална, но никой не коментира реалните исторически причини за съществуването и отмяната му. Затова си позволявам да обърна внимание на енергийната интерпретация на историята на робството.

Производството или придвижването на каквото и да е изисква енергия. През почти цялата човешка история мускулната сила е основен енергиен източник за човечеството - за съжаление с изключително ниско КПД. Поради това начинът някой да подобри качеството си на живот минава през впрягане на мускулната сила или ограбване на труда на хиляди други. Екстремно ниско платеният труд и робството са логично следствие. Залавянето и търговията с роби в миналото е съвременният еквивалент на добив, складиране, пренос и потребление на енергия.

Неслучайно, робството е било масова практика в далечното минало. Правено е от практически всички народи, раси или религии - както вътрешно, така и чрез поробване на други народи, раси и религии.

Изгарянето на биомаса и животинска мас, използването на впрегатни животни, силата на водата за смилане и вятъра в платната са малки стъпки напред, които обаче покриват само част от потреблението и не позволяват добиването на достатъчно енергия, така че базовата нужда от мускулна сила да отпадне.

Всичко това започва малко по малко да се променя в Испания, Португалия, Англия и Холандия през 15-16 век, когато свободната търговия и мореплаването започват да свързват хората по земното кълбо. По това време в Англия въглищата започват да навлизат в масова употреба. Първоначално те са само източник на топлина, но с откриването на принципите на парната машина нуждата от мускулна сила внезапно намалява. Появяват се тъкачните станове, помпите, параходите, влаковете...

Енергийната възвращаемост на изхранването на роби става отрицателна - цената на храната и всичко друго, нужно за залавянето, търговията и поддържането им в добра физическа форма, става по-висока от стойността на работата им. Това е все едно да вкарваш 10 единици енергия за изпомпване на 1 единица нефт от земята. Никой не би го правил.

От актив, робът се превръща в пасив. Захранваната от въглища Индустриална революция, а не някакво морално просветление, е реалната причина за края на робството през 19-и век по света.

Господството на бялата раса не се дължи на някаква генетична особеност, а на поредица от исторически събития, довели до възникването и установяването на свободния пазар, защитата на частната собственост и съответните институции в Западна Европа. Капитализмът намира начин да използва енергията от труда на хората и въглищата по такъв начин, че не производството (робството), а потреблението на стоки и услуги да се превърне в основен икономически двигател. Свободният човек е многократно по-голям потребител от роба. Никой капиталист няма полза от ограничаването на свободата, защото по този начин реално си намалява пазара.

Откриването на електричеството през втората половина на 19-ти век слага абсолютния край на нуждата от робски труд. Чак тогава става възможно използването на енергията на въглищата за всякакви приложения и робите стават напълно ненужни. Днес само някои части от Африка и Азия все още не са електрифицирани. Неслучайно там са и последните остатъци от робовладелски отношения в света.

В заключение подчертавам, че не някой човек или събитие, а бялата раса, капитализмът и въглищата слагат край на робството по света. Под „бялата раса“ в случая трябва да се разбира преди всичко Англия и бившата u отвъдокеанска колония. И пак да кажа - не смятам, че капитализмът се дължи на някакъв „умен и красив“ бял ген.

*Авторът e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в Denkstatt. Със съкращения.