Аз съм Хитлер на нашето време. И този Хитлер има една единствена цел: справедливост за народа му, суверенитет за народа му, признание на независимостта на народа му и правото му да извлича ресурсите си. Ако това ме прави Хитлер, то нека бъда Хитлер десетократно. Десет пъти повече е това, което искаме!

Това каза през 2003 г. Робърт Мугабе - най-дълголетният диктатор на планетата и единствен лидер в историята на Зимбабве, откакто страната е обявила независимостта си. Коментарът му тогава беше в отговор на сравненията, правени в западната преса между него и печално известния „фюрер”. Като добавим две от най-известните му сентенции, че „единственият бял човек, на когото можеш да вярваш, е мъртвият”, и че неговата „партия” и бивша партизанска групировка, ЗАНУ-ПФ, „има една единствена цел: да всява страх в сърцата на белите хора, които са истинският враг”, и сравнението вече би трябвало да добива ясни очертания.

На 93-годишна възраст, Робърт Мугабе би бил достоен лауреат на хипотетичната международна награда за тиранични деспоти „Златната брадва на Пиночет”, ако някой ден циничното човечеството реши да я присъжда. Да се надяваме, винаги посмъртно. Но преди да осъдим Мугабе напълно, можем да отбележим, че за 37 години под негово управление, малтретираното 16-милионно население на Зимбабве е с 89,9% грамотност, на първо място от всички държави в Африка. Което, при шестнадесет официално признати езика (основните два от които „шона” и „ндебеле”, на имената на народите, които ги говорят), си е истинско държавническо постижение.

За сметка на това Зимбабве няма функционираща икономика - през 2008 г. на Мугабе се наложи да отмени националната си валута заради годишна хиперинфлация от 231 млн. процента (зимбабвийският долар се обезценяваше с 98% на денонощие). От американски и австралийски долари, и евро, до южноафрикански ранд, ботсуанска пула или китайски юан, всичко важи на територията на страната (левове вероятно не). За правата на човека в Зимбабве какво да говорим: един от сочените за най-възможен приемник на Мугабе, Емерсън Мнангагуа, е бивш командир на силите за сигурност, ласкаво наричан от сънародниците си „Крокодилът” - не заради физически прилики, а заради характера и „професионалното” му отношение към тях - но пак се смята за по-умерен сатрап от Мугабе. И въобще е много съмнително дали е възможно Зимбабве като държава да отиде на още по-зле.

Но да се върнем на човека, който във вторник вечерта е възможно да е гледал последния си залез над река Замбези (която макар и в Зимбабве, е бая далеч от столицата Хараре, но пък звучи по-добре от „залез над река Маняме”, съгласете се).

Робърт Габриел Мугабе е роден на 21 февруари 1924 г. в селцето Кутама, тогавашна Южна Родезия, в семейството на дърводелец. Като дете Мугабе получава образованието си в местната католическа мисия, където също се обучава и за учител. След училище, паралелно на преподавателската кариера в Гана, която бъдещия президент практикува в продължение на 15 години, завършва икономика в университета във Форт Хеър, Южна Африка. През 1960 г. Робърт Мугабе се завръща в Родезия и се включва активно в политическия живот на страната. След няколко неуспешни опита да се позиционира високо, през 1963 г., заедно с пастор Ндабанинги Ситхол основават Зимбабвийския Африкански Национален Съюз (ЗАНУ). В резултат на това, година по-късно Робърт Мугабе е арестуван от Родезийските колониални власти на премиера Иън Смит и осъден на 10 години затвор за „подривни декларации”. По време на престоя си зад решетките, Мугабе се сдобива по кореспонденция с две дипломи по право от британски университети и преподава английски език на другите затворници. С излизането от затвора Робърт Мугабе оглавява ЗАНУ и обединявайки усилията си с Патриотичния фронт (ПФ) на Джошуа Нкомо се включва в гражданската война срещу бялото правителство на самообявилата през 1975 г. независимост Родезия. Подписването на мирния договор между бялото малцинство и черното мнозинство през 1979 г. променя името на страната на оригиналното й на езика „шона” Зимбабве, а след първите (и последни) демократични избори през 1980 г. Мугабе я оглавява. Досега.

Безпощаден от самото начало

Само две години след като е оглавил Зимбабве, през 1982 г. Мугабе решава за първи път да демонстрира как разбира управлението на страната. Специално тренираната в Северна Корея по време на гражданската война „Пета бригада” е настанена на територията на народа ндебеле, представлявани от опозиционната на ЗАНУ партия, ЗАПУ на бившия съратник Джошуа Нкомо. Двете партии се сливат окончателно в ЗАНУ-ПФ през 1987 г., след като над 20 000 души от народа ндебеле падат жертви на кампанията на системни репресии на Пета Бригада, водена по заповед на Мугабе.

За него

Вероятно ще остане начело

С пристигането в Хараре на уволнения бивш вицепрезидент Емерсън Мнангагуа ситуацията се изяснява. Той винаги се е ползвал с голяма подкрепа от страна на армията и е много вероятно да поеме властта “де факто”, а Мугабе да запази само представителните си функции.

Джейсън Бърк, кореспондент за Африка на в-к “Гардиън”

Да си ходи в Сингапур

Много добро решение на тази ситуация (в Зимбабве) ще е Робърт Мугабе да замине в изгнание в Сингапур. И без това последните години го използва като втори дом. Ако Мугабе и красивата му жена искат да отидат в Сингапур, никой не би трябвало да ги спира да постъпят така.

Тендаи Бити, опозиционен лидер и бивш министър на финансите

Допусна груба грешка

Политическата и физическата кончина на Мугабе са били предсказвани многократно, но той винаги е успявал да подведе мнозината си критици – до този момент. В крайна сметка, заставайки на страната на съпругата си, в битката кой да го наследи, отиде твърде далеч и загуби подкрепата на военните, които досега го крепяха на власт.

Джоузеф Уинтър, журналист за Би Би Си

Ще е лидер и на 100 г.

Ще създадем специален подвижен стол на колела, за да може президентът Мугабе да управлява докато навърши 100 години, защото това е, което искаме. Такава е волята на хората. Всички искаме да имаме лидер, който ни уважава.

Грейс “Гучи” Мугабе, съпруга на президента, пред тълпите в Хараре през 2015 г.