Един от най-известните театрални режисьори авангардисти в света - американецът Робърт Уилсън репетира в Народния театър „Иван Вазов”. Той поставя „Бурята” от Уилям Шекспир. Спектакълът ще се играе през октомври. Робърт Уилсън е не само изключителен авангарден режисьор, но и дизайнер, художник, изпълнител и писател.

Робърт Уилсън, майсторът на експерименталния театър, е сред най-известните театрални и визуални артисти в света. Роден е в Уако, Тексас през 1941 година. Учи „Бизнес администрация” в Тексас, след което се премества в Ню Йорк през 1963 г., където следва архитектура и навлиза в сферата на визуалните и сценичните изкуства.

„Никога не съм учил театър. Ако бях, сега моите постановки нямаше да са това, което са,“ смята Уилсън. В младостта си няма голям допир с изкуството. Вратата към този свят му отваря 70-годишна учителка по балет на име Бърд Хофман. „Тя ме научи да танцувам, говореше ми за енергията в тялото ми, как да се отпускам, как да я пропускам през себе си. Оставяше ме да импровизирам.” Бърд учи младия Робърт не само как да се изразява с движения, но и му помага да преодолее заекването си.

В нейна чест през 1968 г. Уилсън основава експериментална театрална компания и школа - Byrd Hoffman School of Byrds („Бърд Хофманово училище за птички” - игра на думи с името на учителката Byrd, което звучи като думата за „птица” - bird). С тази компания през 1969 г. осъществява първите си големи творби: „Кралят на Испания” и „Животът на Зигмунд Фройд”.

През 1967 г. в Ню Джърси вижда как полицай бие 13-годишно чернокожо момче и го пита какво е направило детето. „Не е ваша работа, сър,“ отговаря униформеният. „Но как да не е, разбира се че е моя работа. Аз съм американски гражданин и имам право да знам.” Придружава полицая и момчето до участъка, а след това и до съда и, в крайна сметка, понеже няма друг начин да го освободи, той го осиновява - 27-годишен гей мъж става баща на цветнокожо момче.

„Не го осинових, защото е цветнокож,“ казва Робърт. Режисьорът е забелязал нещо, което убягва на полицаите и съдиите - момчето е глухо, а не малоумно. Младежът е много интелигентен, смята Уилсън. Но мисли по различен начин. Тялото му реагира на вибрациите. Тялото му чува.

Пред 2000 зрители в Бруклинската музикална академия Уилсън излиза на сцената, заедно с детето и пуска част от аудиокасетата му - няколко изречения, в които детето обяснява, че „Емили обича да гледа телевизия.” Публиката избухва в аплодисменти.

Кристофър Ноулс става известен поет и художник. Оказва се, че няма мозъчно увреждане, а аутизъм. Неговото възприятие на света и езика е много различно, но и гениално. Той е сред основните хора, с които Уилсън работи.