Родината ни е обречена с фотоволтаици и ядливи насекоми

Разрушихме лекомислено едрото си селско стопанство

Трябват ни политици, които да могат да казват на ЕС „Не“

Напоследък сме свидетели на притеснителни тенденции. В ЕС един след друг спират торовите заводи, обричайки страните-членки на по-ниски добиви в земеделието. Тръбопроводният природен газ се заменя с втечнен такъв, закриват се ядрени мощности. А без евтина енергия всичко ще поскъпва. Имахме късмета тази зима да бъде топла, но какво ще се случи, ако следващата не е такава?

Глобалистите от „дълбоката държава“ не мирясват. Печалбите на транснационалните компании (ТНК) от ваксините срещу COVID, спешно одобрени в нарушение на правилата на Добрата производствена практика (GMP) са огромни, но едва ли ще се повторят в същия размер.

„Климатични вещици“ (К. Георгиева, К. Лагард и У. фон дер Лайен) продължават да мътят главите на европейските граждани, че т. нар. възобновяеми енергоизточници (ВЕИ) са призвани да заменят изкопаемите горива. Парижкото споразумение (2015) се оказва научна фантастика, но ограниченията, които то налага са толкова абсурдни (виж казуса с ТЕЦ 1, 2 и 3 на „Мариците“), че цената на тока от ТЕЦ и АЕЦ ще достигне тази от фотоволтаиците.

В търсене на нови лесни печалби в ЕС се прие (03.01.2023 г.) Регламент за разрешаване на производството на „нови храни“, т. е. на ядливи инсекти. За да се купуват новите храни, трябва да започне дискредитиране на „старите“ и по-специално тези, получавани с животновъдството. На пръв поглед аргументите на „зелените“ са железни:

• За натрупване на 1 кг маса ядливите инсекти се нуждаят от 2 кг храна, което е 4 пъти по-малко от храната, консумирана от говедата;

• В момента селското стопанство консумира 70% от сладката вода на планетата. Ако за една крава са необходими 630 м3 вода, то за същата маса червеи - само 0,003 м3;

• Говедата на всичко отгоре отделят с газовете си 43% метан, 29% азотни оксиди и 27% въглероден диоксид, т. е. те увреждат околната среда.

• Ерго: „Да се поощрява развъждането на ядливи насекоми!“ - казват „зелените грантаджии“. Демографският взрив увеличи населението на Земята от 2,5 млрд. след Втората световна война на 8 млрд. през 2020 г. През 2050 г. то ще достигне 10 млрд. жители. Гладът за животински белтъци ще става все по-голям, а цената на пържолите, яйцата и кюфтетата неизбежно ще нараства.

• Консумацията на насекоми не е нещо ново. Кухните на всички континенти, с изключение на християнска Европа, имат традиции в това отношение. От 2000 вида ядливи насекоми най-вкусни и най-рентабилни за развъждане се оказват десетина: блатен и биволски червей, индийски и домашен щурец, мигриращ скакалец и др. Според „зелените“, те съдържат достатъчно протеини (20-70%), аминокиселини (46-96%), есенциални мастни киселини (8,5-27%), както и полезни метали (Са, Zn, Cu, Mn). Птиците ги ядат без проблеми. Значи същото могат да практикуват и... хората, които ядат птици! При това ще пестят вода, фуражи и ще опазват околната среда.

• Наглед всичко е логично и погледнато стратегически, дори приемливо. Този, който изразява друго мнение, може да бъде заклеймен като противник на цивилизационния избор на България и на зелената енергетика в ЕС.

• А сега накъде?

• Насекоми в храната употребяват предимно народите от тропическите страни. Там има климат с високи температури и влага (мусонна), осигуряващи лесното им възпроизвеждане. Това са гъсто населени страни в Африка и Азия, за които добиви на ориз и пшеница (600 кг/дка), каквито имаме в България, са немислими. На планетата днес гладуват 1 млрд. жители. За тези хора повече ядливи насекоми са дар божи.

• За европейските страни с високопродуктивно селско стопанство обаче, може да се разсъждава и по друг начин. „Кивитата“ в Нова Зеландия отглеждат 30 млн. крави и 60 млн. овце. Зайците и сърните не са защитени от закона и всеки регистриран ловец може да ги отстрелва без ограничения. Ако на някой от тях му предложите да си набавя протеини от насекоми вместо от телешки стек, той ще ви изгледа с нескрито недоумение и пренебрежение.

• Същото биха направили и българите преди 35 години, когато отглеждаха 2 млн. крави и биволи, и над 8 млн. овце, особено пък ако такова предложение постъпеше около Великден и Гергьовден. Просто нямаше пресечна точка между хранителните вериги на ядливите насекоми и хората.

• Българите, за разлика от „кивитата“, разрушиха лекомислено едрото си селско стопанство, което беше постоянен пример за развиващите се страни. Бяхме първи по износ на цигари и червено вино, втори по износ на домати. Връщането на земята в реални граници се оказа безумна стъпка, която ликвидира българското село като голям производител на храни. Останахме със 100 000 крави и около 1 млн. овце. Кашкавалът стигна 30 лв./кг. Половината от месото е вносно. На страна с провалено животновъдство и зеленчукопроизводство, може с основание да се предложи въвеждане на протеини в храната от насекоми със залъгването, че цената им ще бъде много по-привлекателна и без вредните транс-мазнини.

• За съжаление, българите нямат в момента икономически аргументи за отхвърляне на това предложение на ЕК. Те могат да изтъкнат на „климатичната вещица“ Фон дер Лайен само религиозни, етични, културни и психологически причини за отказ. Със сигурност натискът от страна на ЕК ще бъде толкова силен, че възможните рискове за здравето (наличие на алергени, на тежки метали (Сd, Hg и Арсен), на патогени (Салмонела, Стафилококус ауреус) няма да са достатъчни.

• Има ли изход от предстоящата гавра с европейците, второ качество на Балканите? С този политически елит, боя се, че изход няма. България се нуждае от политици, които да могат да казват на ЕС „Не“, така както го казват унгарци, сърби, поляци. А оздравяване на икономиката може да започне много по-лесно със следните няколко мерки:

• премахване на плоския данък;

• задължаване на арендаторите, производители на зърно, да отглеждат определен брой животни за месо и мляко (напр. за 50 000 дка - стадо от 200 крави);

• забрана за продажба на селскостопанска земя на чужденци и национализиране на незаконно изкупената земя;

• защитни мита за българските производители.

Както казват някои икономисти, България е близо до точката на бифуркация (point of no return), след която връщане няма. С фотоволтаици и ядливи насекоми и без независима енергетика - Родината ни е обречена. С нашето традиционно земеделие, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство обаче, ще можем да казваме на европейците, които мезят с щурци и скакалци, прегърнали призива на Жан-Жак Русо „Назад към природата!“, нашето гордо и подигравателно: „Наздраве! Дето е текло, пак ще тече!“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари