Два пъти забраняват “Благословение” на Любомир Лулчев

Цар и оракул качват и свалят министри, избират и касират депутати, чертаят държавнически стратегии

Tова е единствената българска книга, забранявана два пъти. Романът “Благословение” среща цензурата преди 9 септември 1944 г. и след превратната дата. Негов автор е Любомир Лулчев, дворцовият ясновидец на цар Борис III. Четиво, в което мистиката съжителства със земните реалности.

Любомир Лулчев е роден на 18 октомври 1886 г. в Кнежа. Има паранормална закваска, дядо му по майчина линия бил лечител и прорицател. Завършва гимназия в Русе, следва медицина в Букурещ. Минава през Военното училище в София и авиаторска школа в Англия. През Първата световна война е тежко ранен и изпада в кома. Посветени твърдят, че тогава у него се събудил медиумът.

Лулчев почва да изучава метапсихика, астрология, хиромантия, френология, физиогномия, телекинеза и други окултни дисциплини. През 1919 г. се свързва с Бялото братство и става ревностен последовател на Петър Дънов-Учителя. Изхранва се като началник на техническата служба в Инженерната работилница. Ближен на Александър Стамболийски, след преврата на 9 юни 1923 г. е арестуван и уволнен.

Ясновидците имат дълбока вътрешна потребност да предават небесните послания на земните обитатели. Лулчев е съветвал Стамболийски, но него вече го няма. Кой ще е следващият? Феноменът се изповядва пред бившата дворцова дама Султана Петрова. Тя го насочва към ген. Алекси Стоянов, дъновист и довереник на царя. Чрез него Борис и Лулчев се срещат пролетта на 1925 г. В най-невероятното място за аудиенции - Зоологическата градина.

“Аз - подава му ръка царят - научих за вашето желание да ме видите и мисля, че ще има да ми кажете нещо полезно за нас и страната. Поисках също да разменим с вас някои общи впечатления.” Лулчев се колебае как да започне, докато в него се появява образът на Учителя. Вдъхновен, атакува фронтално: “Само добрият, разумният и силният може да успява в живота си. Няма да ви говоря като на цар, защото и не сте цар за мене. Цар в света е само един Бог, а другите са негови представители и като такива добре трябва да внимават дали неговата или своята воля вършат.”

Борис е озадачен, но кима в знак на съгласие. “Една държава - продължава белият брат - може да успява само дотолкова, доколкото справедливост към всички е нейна основа и силата, която им служи за помощ, а не за насилие. Ако се пренебрегне разумността и справедливостта, ще се изгуби равновесието. Всяко изгубено равновесие ражда движение - движението - реакция.”

Царят свива вежди. Не може да проумее тази философия, кръстоска на дъновизъм с елементи на социализъм. За да му помогне, Лулчев влиза в конкретика. Страната изживява преходен период, сочи той. Част от народа гони и унищожава друга част. Убийствата и безследно изчезналите са всекидневие. Последното злодеяние е извършено вчера тъкмо зад Зоологическата градина.

Срещата е представена като съновидение в “Благословение”. Този роман е последният от трилогията “С Христа”, другите два са “Генко Орлето” и “Бунт”. Любомир Лулчев твори в селището на дъновистите, сегашният квартал “Изгрев”. Там изпод перото му излизат около двадесет четива. На 19 ноември 1939 г. слага финалната точка на “Благословение”. С епиграф от Учителя: “Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.” Следващата година книгата е тиражирана в 2000 екземпляра от севлиевското издателство “Братство”.

Лулчевата трилогия е автобиографична. Главният герой е самият автор, който минава през превратностите на времето. “При това подчертавам - пише той в предговора на “Благословение”, - че това е роман, а не история; герои, а не личности трябва да се търсят и познават в следните страници, където всичко е пречупено през призмата на едно или друго съзнание.”

Повествованието обаче не е еднозначно. Фикцията се върти около атентата в храма “Св. Неделя”, който според Лулчев не е извършен от комунистите. Кървавият погром е доказано дело на Коминтерна и неговите послушници у нас. От друга страна срещата с царя е релефно документална и фактологична. Дори дъновистките постулати като “Едно растение посадено веднъж, то само расте”, внушават достоверност.
Това вбесява царедворците. Как така коронованата особа ще контактува между маймуните в зоопарка с някаква съмнителна персона? Наредено е романът да бъде конфискуван и унищожен. Всички книжарници да бъдат претърсени. Бараките в “Изгрева” да се претършуват. Членовете на Бялото братство да се обискират. Дори самият Петър Дънов!

През 1940 г. Любомир Лулчев отдавна е превзел душата на царя. С едно страшно предупреждение, хроникирано в “Благословение”: “Помнете винаги, че преживяваме бурно време, а в бурните времена има светкавици и тия светкавици винаги падат по най-високите върхове.”

Скоро след прокобата става чудо. На 14 април 1925 г. засада спира Борис в Арабаконашкия проход, а на 16 април е взривена “Св. Неделя”. “Царят избегна смъртта по наистина впечатляващ начин (но съвсем не чудотворен). И Лулчев, разпространявайки ловко новината, спечели необикновена популярност”, свидетелства царица Йоана.
На 18 май 1930 г. съпругата на Любомир Лулчев е намерена с разбит череп в дома им. Полицията се сеща, че той е пророкувал насилствена смърт за жена си. Арестуван, ясновидецът не отрича: “До 20 май трябваше да стане нещастието. Линиите на ръката є бяха много зловещи.” Царят отново е впечатлен!

През 1934 г. нострадамусът пак вещае смърт. При една среща Борис споделя, че го мъчи “грозен пресантиман”. “Аз му казах - документира Лулчев, - че този пресантиман е оправдателен, понеже има известни работи, които говорят, че той изживява една голяма криза. И му казах, че тази криза няма да мине така безнаказано за неговия род, макар и не лично за него. На другия ден, подир пладне беше, в събота, той ми каза, че неговият чичо се самоубил.”

Това събитие окончателно затвърждава позицията на Лулчев като ясновидец край трона. При нужда вестоносец му съобщава, че царят желае да го види. За тази цел е прокаран и телефон между двореца и селището на дъновистите. Преди срещата Лулчев получава инструкции от Учителя Дънов, после му се отчита. Свижданията са най-често във “Враня”, генералския дом на Стоянов и къщата на княгиня Евдокия, също дъновистка. Винаги при строга конспирация.

Цар и оракул качват и свалят министри, избират и касират депутати, чертаят държавнически стратегии. Решават съдбините на отечеството в задкулисието на властта.

Един ден Лулчев поднася “Благословение” на Борис с автограф и оплакване, че готвят на романа аутодафе. Царят решава, че неговият случай е предаден точно, няма измишльотини. Издава контранареждане да се прекрати преследването на книгата. По негова воля конфликтното четиво оцелява до 9 септември 1944 г. Тогава трибуналът Народен съд праща Лулчев на ешафода като таен дворцов съветник. Екзекутиран е в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.

“Благословение” получава доживотна присъда. Заедно с други книги на Любомир Лулчев романът влиза в черните списъците “Вредна литература”. Амнистиран е след 10 ноември 1989 г. Сега е библиографска рядкост, но може да се прочете онлайн в stariknigi.bg.