Спорт ли са игри като шахмат, бридж, дартс, снукър, т. нар. електронни спортове? Вероятно да, щом ги излъчват по спортните канали на телевизиите. Ключът е в интереса, който предизвикват, въпреки че в тях няма да видите свръхчовешки атлетизъм. Но те също предлагат вълнуващи състезания и сблъсък на характери. А Рони О'Съливан е героят, заради когото 99 процента от зрителите на снукър надпреварите изобщо стоят пред екрана...

Ракетата, както е известен своенравният британец, е може би един от последните спортни герои от “старата школа” и тъкмо това е причината за популярността му. На 46 години той спечели седмата си световна титла във вълнуващия финал срещу Джъд Тръмп на сцената на митичния “Крусибъл Тиътър” в Шефийлд, за да изравни рекорда на Стивън Хендри.

“Ще ми трябва време, за да си почина от това световно, в продължение на две седмици сме подложени на постоянен стрес”, призна шампионът още преди да доведе задачата докрай. С течение на турнира бързо стана ясно, че надпреварата бързо топи душевните сили на майстора на играта. Едно от чудесата на снукъра е, че изисква невъзмутимо спокойствие и железни нерви, за да излъчи най-великия си състезател в лицето на ексцентричен холерик със склонност към неуместни шеги и внезапни скандали в най-неподходящия момент.

А че Ракетата е най-великият, отдавна няма никакво съмнение. Няма място за спорове дали стилът и майсторството са по-важни, или безпристрастните резултати, дали атракцията и популярността, или постигнатите успехи. Откъдето и да го погледнем, Рони е №1 в спорта. Едва ли друг играч може да се мери с таланта му - Ракетата от самото начало на кариерата си бързо нашумя като най-атрактивен край масата. Той беше човекът, който може да разчисти всички топки преди зрителят да разгледа добре позицията, или пък нехайно да пропусне някоя с дяволита усмивка сякаш не му пука дали ще спечели или ще загуби. А веднъж дори пропусна нарочно последния удар за максимален брейк, с което захвърли и полагащата се премия - като протест, че е прекалено малка.

Но малцина могат да се сравняват с О'Съливан и по труда, който е положил, за да придобие уменията си. Сам разказва в автобиографията си, че е прекарал детските си години в изтощителни тренировки, за да усвои всеки удар и да се научи да вижда разположението на топките от всеки ъгъл. Подобно на доста спортни феномени това му носи и някои недотам приятни преживявания в годините след това, когато се опитва да навакса част от “пропуснатото” успоредно с кариерата си.

Рони обаче успява да преодолее периода, в който съчетава битието си на спортна знаменитост с това на редови пияница и наркоман, завършващ нощите си в кръчмите в компанията на непознати. Признава, че е страдал от депресия и търси помощ от психиатър преди това да стане модерно сред спортните звезди. Запазва обаче склонността си да се поддава на емоции по време на игра, което всъщност е атракцията за феновете. А също и класата си в епохата на комерсиализацията на снукъра, която доведе край масата множество перфекционисти, но може би изхвърли част от склонните към импровизация играчи.

Новите “снукър роботи” обаче не могат да се мерят с Ракетата, когато той играе на познатото си ниво. Може да му струва много нерви, за да спре ръката си да трепери, тъй като всеки удар при него вече е нов рекорд, всеки трофей - нова страница в историята на спорта. Особено, когато изравнява рекорда по световни титли.

“Това е най-великата ми победа изобщо - призна Рони след победния финал с Тръмп, когато се разплака в прегръдката на достойния съперник. - Джъд е сред големите играчи най-вече с начина, по който те държи на нокти, а мачът ни продължи два дни. Обичам го, той е страхотно момче. Каза ми прекрасни думи - колко много означавам за него и как съм повлиял на израстването му като играч. Бях потресен, не знаех, че се отнася така към мен, че ме вижда по този начин.”

За да е пълно шоуто, някой трябваше да го отнесе и това беше реферът Оливие Мартел, който му направи официално предупреждение за неприличен жест след спор къде е трябвало да бъде поставена бялата топка при връщането ѝ на масата. 

“Преди може да съм бил перфекционист, но вече съм наясно, че трябва да се опитам да направя нещо с това, което имам - призна той след успеха. - Не го правя заради рекордите, никога не са ми били цел, макар че е хубаво да ги постигаш. Обичам да играя, тази игра изкарва най-лошото от мен. Обичам и да побеждавам, но нямам цел да спечеля всичко на света. Всъщност нямам никакви определени цели, просто ми харесва да съм тук сред останалите играчи. Може би ще се видим тук и следващата година.”

За първи път спечели пред баща си

Рони О'Съливан спечели световната титла за седми път, но за първи в присъствието на баща си Роналд. Бившият собственик на секс шопове в лондонския квартал Сохо гледа голямата част от успехите на сина си от затворническата килия, където излежава 18-годишна присъда за убийство при гангстерска свада.

“Беше ми казал, че като ме види по телевизията, все едно съм му на свиждане - признава Рони. - Затова исках да остана по-дълго на всеки турнир, знаех, че трябва да победя, за да играя на следващия ден и той да ме гледа пак. Сега беше съвсем различно, той се забавляваше страхотно на това световно. Също и останалите в семейството ми, децата бяха невероятни.”